В последните седмици е срамно да си руснак. Срамно е обаче и да си българин. Руснаците се опитват да наложат тиранията си над страна, която иска да бъде свободна. А българите се ослушваме.

Добре, че цивилизованият свят не се е ослушвал така през 1876 г., когато ние самите сме се борили за свободата си.  За голяма част от българите всичко е само геополитика и желанието на украинците да живеят в свободна и цивилизована държава няма никакво значение.

Срам и позор! Оказва се, че Ботев и Левски ги почитаме само на определени дати, а през останалото време сме най-обикновени кириакстефчовци.

Кой какъв е се разбира най-добре в екстремни ситуации, каквато несъмнено е войната на Русия в Украйна. Равносметката за това какви сме ние е доста тъжна и нелицеприятна.

И няма значение, че има много българи, които настояват за достойно поведение. Важен е крайният резултат - снишаване и шушумигщина.

Причината е ясна - част от управляващата коалиция е БСП, за която най-важната цел винаги е била възможно най-доброто обслужване на Москва. В коалицията има и партии, които винаги са били безкомпромисни евроатлантици като "Демократична България", но те не успяват да надделеят.

Единствено да си унгарец е по-срамно от това да си българин. Ние все пак не сме дали цялата власт на Корнелия Нинова, както направиха те наскоро за пореден път по отношение на Виктор Орбан - друг виден руски лакей.

Бихме могли донякъде да се успокояваме и с факта, че Западът също се снишаваше и шушумигстваше от 2008 г., когато Путин нападна Грузия, та чак досега.

При нас обаче проблемът е огромен, защото, ако се вярва на социолозите, снишаването и шушумигщината се радват на огромно обществено одобрение. А Путин има капии навсякъде.

Предишното правителство на ГЕРБ му построи руско-турски поток, с който той заобиколи Украйна и се подготви за настоящата война.

Сегашното пък не смее да прати оръжие в Украйна. Дори не смее да изгони безобразната руска посланичка, която се държи като задунайска губернаторка.

В известен смисъл да си българин е дори по-срамно от това да си руснак. Руснаците все пак имат смекчаващи вината им обстоятелства. Те живеят векове наред на задните части на географията. При тях цивилизацията е достигала - в най-добрия случай - само като отделни и краткотрайни проблясъци.

От двайсетина години руснаците са подложени на свирепа тирания, която дори ликвидира физически своите опоненти. Трудно е да запазиш усета си за цивилизация и свобода, при положение, че с теб винаги са се отнасяли като със скот.

Докато днешна България е създадена в центъра на тогавашната цивилизация - съвсем близо до Константинопол.  Дори по времето на османската империя българите сме били далеч по-свободни от руснаците по същото време.

Всички велики българи от Възраждането насам са искали едно и също - да станем част от Европа. И след известни исторически лъкатушения това вече е факт от двайсетина години. Същите двайсетина години, в които руснаците са подложени на тиранията на Путин.

Доста е спорно кое е по-срамно - да си руснак в Путинова Русия или русофил в европейска България. Българската русофилия има две възможни обяснения. Едното е глупост, другото са рубли. Но срамът от нея е и върху челото на русофобите. Защото накрая всички заедно сме русороби.

Българските русофили непрекъснато говорят за обединение. Но си го представят така – всички заедно под скиптъра на Путин.

Българските русофили непрекъснато говорят за националните интереси. Но всъщност те са им последната грижа. Много повече ги интересува правото на Русия да е против разширяването на НАТО, лошата Америка, която се прави на световен жандарм, Украйна, която не е цялата в бяло и др. Националният ни интерес да бъдем свободна държава за тях няма никакво значение.

За съжаление русофилството - безмозъчно или платено - не изчерпва въпроса. Има и друго. Ние не сме научени да си плащаме сметката. Интересуват ни само безплатните обеди и как да минем метър. Това е една от най-нелицеприятните ни черти, която 45-те години комунизъм катализираха до крайност.

Всичко си има цена. Включително свободата. Особено свободата. Путин не воюва с Украйна, той започва от Украйна и целта му е отново да лиши Източна Европа от свободата й. Каза си го в прав текст. Той вече воюва с нас, макар ние да не го искаме.

"Нашите българи желаят свободата, но приемат я ако им се поднесе в къщите на тепсия".

Ние в момента възприемаме НАТО като тепсията, която ни носи свободата в къщите.  Ние принос за тази свобода не искаме да имаме. Само да ни я сервират и ние да си я консумираме с удоволствие и мярка.

От нашите предци се очаквало в името на свободата да си подпалят къщите. И една част от тях са го направили.

От нас сега се очаква много по-малко - просто да бъдем лоялни на договорите, които сами сме подписали. Договорите, които гарантират нашата свобода. Ние обаче минаваме метър, чакаме си тепсията и безплатния обяд.

През 1876 г. девизът е бил "Свобода или смърт". Сега девизът е "Свобода или олио". И ние избираме олиото.

Кога ще свърши войната в Украйна не е ясно. Но е сигурно, че срамът, който сами си лепваме, ще е доста по продължителен от нея.