Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Наскоро гледах телевизионен документален филм за Апокалипсиса на Първата световна война. Това, което ме впечатли най-силно, бяха ненаучените уроци и повторените грешки. Историческите книги са пълни с детайли за битки, генерали, политици, ужаси, цифри - загинали, ранени, пропаднали без вест, които отразяват талвега на историческата правда на времето. Но е доста трудно в този поток на среднопретегленост и целесъобразност да се извлекат нечутите призиви на европейски и американски интелектуалци, политици, учени, обществени дейци, които предупреждават, че следвоенните еуфории, които оставят след себе си потърпевши, унизени и отчаяни, неизбежно водят до нови войни. Джон Мейнърд Кейнс и мнозина други лидери на обществено мнение - американци и европейци, алармират за това, но масовата миопия, популизмът и еуфорията надделяват и... следва Втората световна война след малко повече от 20 години. В перспективата на човешката история Втората световна война започва непосредствено след Първата.

Днес Европа изглежда най-накрая си е научила урока, като стартира проекта на Европейския съюз. Въпреки своите недостатъци успя да уддържи националното его на всички страни в рамките на матрицата на сътрудничеството, без да остави след себе си унижение и накърнена национална гордост. Вместо да остави Германия в руини, САЩ предложиха Плана Маршал и ѝ помогнаха да се изправи на крака, като се превърне в един от стълбовете на европейската сигурност и благоденствие. Няма много европейци, които да оспорват днес правото на Германия да води континента по силата на своята достойна за пример работоспособност и дисциплина.

Европейските лидери най накрая разбраха, че ако не престанат да се прехласват пред историческите карти на отминало величие, национални победи и имперски върхове, следващата война скоро ще чука на вратата. Европейците успяха да преминат най-трудния тест - да овладеят и контролират националното си его. Факт е, че няма европейска нация, която да се чувства ограничена в своите национални граници, защото европейските граждани и компании не само могат да "завладяват" европейския пазар благодарение на ефективното ползване на четирите свободи - на свободно движение на стоки, услуги, капитал и хора, но и да използват Европа като трамплин за глобалните си стратегии.
 
Президентът Владимир Путин се опитва да върне назад колелото на историята и да възроди руския национален егоцентризъм като рестартира руско-съветския глобален проект. А това е отглас от време, което Европа иска да остави зад себе си.

Исторически флиртове с чуството за унижение от загубата на Съветския съюз и месианския уклон са сред малкото неща, които руският президент може да предложи на руснаците, за да легимира оставането си на власт в отсъствието на ясна идея как да постигне модернизацията, диверсификацията и конкурентността на Русия. Мяра на краха на управлението на Путин е, че днес всички руски компании, листвани на руската борса, струват два пъти по-малко от най-скъпата американска компания. Гордостта на Путин - "Газпром", днес струва по-малко, отколкото струваше в своя пик "Юкос" на Ходорковски преди 12 години. В този смисъл Русия е отново в изходни позиции от началото на управлението на Путин.

Превключването на Кремъл към по-виртуален и идеалистически тип проповеди - "страданието днес оправдава гордостта и изобилието утре", говори за загубата на посока и липсата на реалистичен дневен ред. Този тип егоцентрична национална политика, която Путин преследва, съпроводена от силово геполитическо говорене, неизбежно генерират напрежение, конфликти и войни. Анексирането на Крим, хибридната война в Украйна и пълзящата анексия на Южна Осетия и Абхазия са логически брънки от една верига, която маркира решимостта му да остави в миналото усилията на Елцин и Горбачов да търсят разбирателство със Запада.

Путин съзнателно играе "на ръба", с висящата заплаха от военна ескалация, навлизайки в съседите си в отчаян опит да получи признание за последната му останала валидна карта в колодата - военната сила. Енергийното му оръжие - природният газ и "Газпром", фалираха. Дрънкането със силова реторика, познато от времето на Студената война, усилено до максимум от Кремъл, цели да подложи на стрес тест ЕС и НАТО, да окуражи вътрешните разногласия и обезсили решимостта на членовете им да поддържат на равнище военните си разходи и капацитета за колективен отговор и споделяне на ресурсите.

Съпровождащият пакет от пропаганда и дезинформация - гръмките етикети "бандеровци", "фашисти", "възстановяване на историческата справедливост" и т.н., не са нищо друго, освен словесни фойерверки, призвани да отклонят вниманието и осигурят подкрепа от обикновените руснаци. Достатъчно е да вникнем в историческата "логика" зад аналогията, използвана от Путин, който сравни значението на Крим  за Русия със свещения храм в Йерусалим. Руският президент надгражда над класическата руска традиция на цезаропапизъм и мантрата за Третия Рим с текущата целесъобразност в политическия пейзаж.

Еволюиращата аргументационна база, която достига месиански висоти не е просто временно отклонение от нормалността. Владимир Путин разбира, че страната му не разполага с ресурсите да дефинира и поддържа рускоцентрична глобална алтернатива на НАТО и ЕС, да не говорим да бъде в състояние да се конкурира равностойно с всеки един от водещите глобални центрове - САЩ, ЕС и Китай.  Той просто търси изгодната сделка за себе си при отсъствието на реални козове в ръцете.

Кремъл може и да успя да "продаде" на руснаците идеята за предопределеността и изключителността на руската цивилизация, но определено надцени себе си, като премина червената линия, като застраши екзистенциалната основа на ЕС и НАТО. Той пропусна да отчете този факт, като даде зелена светлина на анексирането на Крим, разчитайки, че ще може да мобилизира достатъчно ресурс на Запада в своя подкрепа. Така, както успя да осуети цветната революция у дома, да попречи на разпространението на шистовата революция в Европа, да спре достъпа на алтернативни газови доставки към Централна и Източна Европа чрез проекта "Набуко" и да конфронтира САЩ в Сирия, Грузия и Иран, президентът Путин повярва, че още веднъж ще може да успее да разшири границите на позволенотот и възможното в класическата схема на "свършените факти".

Тези на Запад които подкрепят руския президент - националисти, леви интелектуалци и бизнес, признават тези ходове на Путин за легитимна защита на национални интереси. Но те пропускат да отчетат, че новият национален проект на Русия разрушава основите на европейския ред и сигурност след Втората световна война. Джинът на войната излиза от бутилката, запалвайки огъня на считани за опитомени до този момент национални страсти. Ако Путин спечели Крим и в Украйна, това ще означава края на Европейския съюз такъв, какъвто го знаем. Промяната на граници и военните конфликти на европейска почва не могат да бъдат ограничени до отделна страна - по линията на свързаността неизбежно ще провокират нови войни, жертви и разрушения. Повече от 4300 загубиха живота си - това, което цинично наричаме "ограничен" конфликт и "странични" жертви.

Владимир Путин не е сам в желанието си да наднича отвъд границата в двора на съседите си - военните акции се посрещат с ентусиазъм от редица европейски националисти и авторитарни лидери. Не случайно най-честите паралели се правят с турския президент Ердоган. Но дори и в рамките на Европейския съюз има редица ръководни политици, които симпатизират на политиките на руския президент, а общият знаменател винаги е популизмът и острата нужда от задържане на властта в центъра на икономическа криза, дефицит на реформи и провали в управлението.

В края на 2014 г. руският президент подписа новата военна доктрина на Русия, която специално определя НАТО като враг. Провалът на "газпломацията" на Путин и загубата на "Южен поток" неизбежно ще дадат подобен вражески статут на Европейския съюз. Страните от Централна и Източна Европа трябва да свикнат с мисълта, че са интегрална част от определяни като враг структури. Това не може да се промени от опити за сепаратистки сделки с Москва. Междинно пространство за маневриране просто няма - в ход е окопна информационна и пропагандна война.

В същото време едва ли има смисъл да се отговаря огледално на конфронатицонната реторика на Кремъл. Но има логика да се разчетат мотивите на опитите на Путин да се конфронтира със Запада и да привлече внимание. Новият руски цар не иска да бъде възприеман като ирационален лидер - той търси признание за своя Евразийски олигархичен проект за държавен капитализъм, като осигури буферна зона, която да отдели неговата нова империя от евроатлантическата общност. Путин иска да конвертира нефтения и газов кеш в договореност тип "Хелзинки" за ненамеса във вътрешните работи, мирно съвместно съществуване и правото на собствена сфера на влияние - Украйна, Евразийския икономически съюз и части от Централна и Източна Европа.

Благодарение на своя размер и самопровъзгласена изключителност, синхронизацията на вътрешния и външен процес в Русия с евроатлантическата интеграционна матрица изглежда "мисия невъзможна". Но изолацията ѝ може да се превърне в още по-голяма заплаха за световния мир и сигурност, особено при постепенното плъзгане към нова октомврийска революция 100 години след 1917 г. или необратима едностранна икономически и политическа зависимост от Китай. Подобна тенденция, ако не се обърне, може да предизвика безпрецедентни геополитически трусове. 

Потенциална платформа за завръщане на Русия към европейските и корени след Путин може да бъде проектирана по калъпа на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестиции със САЩ. В него могат да бъдат отчетени спецификите на Русия, но ще инкорпорират всички базисни ценности на демокрацията, пазарната икономика без олигарси, върховенството на закона и човешките права. Санкциите могат да успеят да овладеят екстремизма на Путин, но Русия е по-важна от съдбата на сегашния руски президент. Лидерите след Путин и руският народ имат нужда от позитивен дневен ред и интеграционна пътна карта алтернатива на евразийското пустословие. 

И това трябва да стане днес, а не след като Путин напусне Кремъл.

Не трябва да храним никакв илюзии - битката срещу реакционния национализъм в Европа и Русия е и наша решителна битка, която ще определи бъдещето на Европа и шанса на Русия да съхрани своите европейски котви и идентитет.


Текстът на Илиян Василев е публикуван на неговия блог. Подзаглавието е на редакцията.

Ключови думи

Коментари

SRQBoyboy

Всички, които определятъ Путин като печеливш в прословуатата игра на шах, грешат или не пзнават шаха добре. След авантюрите в Крим и Украйна (последната още не е завършила) той не знае накъде да върви. Руският лидер прилича на слепец, който води зрящите. Обръщането към Китай нито може да замени икономическия обмен с Европа и САЩ, нито може да бъде осъществено при условия,поставяни от Путин. Ако Русия потърси кредити от Китай, за да строи тръба на изток, едва ли ще получи толкова, колкото и трябват. Освен това кредитите няама да по евтини, защото китайските банки са обвързани с международната финансоава система. А и надали китайските банкери страдат от емоционални симпатии към Русия, те следват своята прагматична линия - т.е. указанията на политбюро. Пекин не крие, че яма приятели, а има интереси и се ръководи от тях. Не накаряа идва и фактът, че китайската икономика се забавя и губи динамиката си. Не може и да бъде иначе, ръстът на износа, който главен мотор в нея се езабавя, защото цялото световно стопанство се намира в застой. Руснаците се представят като лоши търговски партньори, защото смесват своята идеология с бизнеса. Москва трябва да се прости с илюзиите ис и по други причини. Китай търси платежоспособни партьри, за да им продава своето производство. През следващите най-малко 4-5 години Русия няма да има много пари за внос.

65

"След авантюрите в Крим и Украйна (последната още не е завършила)..." И кримската още не е завършила!

ВАРНА

Бла-бла-бла. Истината е, че Путин освободи Крим от украинско робство! 98% от народа там се радва, а нашите европедали ще се счупят кой да повтори най-много пъти кенийските опорни точки. То близане, ама чак толкова...

Развеселен

амортизира се Путин. Трябваше да се откаже след втория си мандат и сега щеше да е друго. Русия пак щеше да си е независима, но без да е в постоянна война със съседите, да избива гейовете си и други такива средновековни дивотии

Дубай

До Варна - В Москва ли си базиран или в Болгария?

Крим :-)

Сибирь

Та значи когато обама обяви американците за изключителна нация, българската седерастия си изпотроши ръцете да пляска. Когато Путин казва "ние имаме свой път" ееее това е мноооого лошо! ЛИЦИМЕРИ !!! Когато някой финансира и организира свалянето на законният президент на Украйна и подмяната му с нацисти - това е добре? Няколко стотин убити? "Това е нищо"! Забрана на руски език- "това е правилно"! И(здигане в култ на бандера и шухевич - "Браво!" И после - нас ни тртетират като враг ! Аллооооу , къде беше когато шаламанов обяви Русия за заплаха, що мълча когатои младенов я сравняваше с Ебола? Да,краят на ЕС наближава- все повече хора отказватг да живеят в лъжа и все повече хора отказват да хранят нищонеправещи,корумпирани чиновници. И за това не е виновна Русия,а така горещо налаганите "западноевропейски ценности".

добре би било

да коментират нови хора,млади.Чета примерно Бочаров,ястреб,та се къса.Добре ама,той се е обърнал след 9.9.1944 г,сега след 10.11.1989 г пак се обърна,та се върна.Така и Василев.Не щем обръщала.

Петър Кубратов

Сибир, много точно си определил местоназначението си. Ако имаш против да сме в ЕС и НАТО - новината е - няма да има промяна. Остава ти - в Сибир. Там никак не е лошо и вероятно скоро ще стане Китайско - както авторът подсказва. Чета с интерес този автор защото е компетентен. Тази статия е аналитична и прогностична, а за това се изискват знания и поглед. Подобен тип статии, които са норма за западни вестници, са изключение за български. По реакциите на написаното ще ги познаете.

Сибирь

О да, в Сибир ми е мястото! Само не го виждам как ще стане китайски,напротив броят на китайците намалява с всяка година. Това,че нещо се пише в много западни медии,правили го истина? Или тази следва курсът наложен от колониалната администрация? А това,че България ще си остане в НАТО и ЕС - ами жалко за България. Защото както е тръгнало скоро няма да я има. Но за вас това не е проблем - заселвате Родината с цигани и всяква паплач уж бежанци. И да те питам Китай е най-големият кредитор на щатите ,това прави ли ги "политически и икономически зависими"? Защото май скоро ще трябва да пуснат печатницата за хартийки. А какъв е дългът на Еврозоната?

Сия

Рядък за медийното ни всекидневие анализ - обективност и нарекъл нещата с истинските им имена, посрещнат с обичайната китка от злобни и повърхностни коментари. Поздравления за Илиян Василев, поздравления и за коментара на Петър Кубратов.

Швеция

Чета понякога новините от и за България. Чета анализите и коментарите и си задавам следния въпрос. Форума ли е русофобски или от тази категория има най много безработни (останалите се предполага че работят и нямат време да се заглеждат особено често тук)?

Не, просто са на хранилка към УСА-посолството...

kazak

za takiva gionsurati.....sme na tova dererdje.......izpolzvam turtzizmi zashoto ima kasa istoricheska pamet.......gyaur amerikanetza

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.