В рамките на няколко дни, случайно или не, българският премиер използва пред Народното събрание думите “Ние от т.нар. Колективен Запад”, а руският президент за пореден път обвини “Запада” за агресията си срещу Украйна и подчерта, че причината за тази агресия е “разширението на НАТО на Изток” след 90-те години.

Първото е просто червена лампа - изразът “Колективен Запад” е пропагандна формула, използвана единствено и само от Кремъл и неговите говорители. Той не съществува в речника нито на Европа, нито на другите западни сили, нито дори на Китай или Индия… Използването му от българския премиер пред българския парламент е силен - и не изолиран - политически знак за съпричастност на властта у нас с кремълския пропаганден разказ за Украйна и изобщо за Европа…

Второто идва да ни напомни как Путин си представя мира в Европа - като оттегляне на НАТО от източната и централна част на континента и поне частично възстановяване на кремълската “сфера на влияние”. В най-лошия случай - поставяне на сигурността на Централна и Източна Европа в сферата на глобална отговорност на Русия. А в “най-добрия” - превръщане на региона в “сенчеста зона” на договорки между глобални и регионални сили.

И това се случва на фона на едно недостатъчно оценено изказване на Румен Радев пред дипломатическия корпус, в което той заяви, че “дневният ред се доминира все повече от САЩ, Китай и Русия” и не спомена нито веднъж Европейския съюз. На дипломатите беше изрично указано, че трябва да разглеждат България като “врата” - без особени уточнения кой и на каква цена ще преминава през тази врата и накъде ще върви след нея…

Премиерът, военният и външният министър многократно подчертават, в т.ч. в контекста на конфликта в Иран, ролята единствено на САЩ и Турция за опазване на българската национална сигурност, като или пропускат, или пряко се конфронтират с различните европейски формати за укрепване на колективната сигурност от типа на “Коалицията на желаещите”. Особено подчертано е и постоянното послание, че политиката, основана на морални принципи и международно право, не отговаря на националния интерес, както си го представят Радев и обкръжението му.

Тази поредица от политически сигнали не е нито случайна, нито невинна. Тя показва, че българският премиер и едноличен лидер на управлението живее в опасния свят на “трансакционната дипломация”, в който българската национална сигурност и икономически интерес се обезпечават чрез двустранни сделки с “големите играчи”. Тази политическа линия беше ясно издадена и от неловките изказвания на ключови парламентарни говорители на Радев - лидера на ПГ г-н Петър Витанов и проруското “острие” г-н Слави Василев. Те нарекоха замразяването на договора за “Боташ” “част от голям дипломатически ажиотаж” с Турция и подчертаха сложността на споразумението за разполагане на самолети в базата в Безмер, от което се очаква “България да получи много”…

В заключение - очертава се ясна политика на българското правителство, която саботира общите усилия за изграждане на обща европейска отбрана, енергийна и индустриална политика, за сметка на “хитри” сепаративни сделки с администрацията на Доналд Тръмп* и източните автократични режими. Тази политика е колкото глупава, толкова и опасна. Идеята, че икономически слаба държава с нищожни отбранителни способности може да играе “многопластова” “трансакционна” дипломация с глобални и регионални сили, без да се опира на естествената си сила като част от ЕС, издава крайна суета, болна амбиция или рискови зависимости. За съжаление, тази политика не е нова - тя е продължение на тъжна традиция на самозабравяне и изхитряване, довела до трагичните епизоди в историята ни през 1913, 1919 и 1944г., които с основание определяме като национални катастрофи.

Това не е смела многопластова дипломация, а селска хитрост, чиято цена исторически плаща цялата нация, а не самозваните лидери, които си играят на защитници на “национални интереси”, които сами формулират…

_______________________

На този фон, както благодарственият туит на Тръмп, така и мълчанието за срамното ни участие в “Борда за мир” са логичен елемент от политиката на Радев.

---

Препубликуваме текста от блога на автора с негово съгласие.