Гамал Абдел Насър е един от най-известните лидери  в арабския свят. Саддам Хюсеин е друг национален герой. Фидел Кастро, Уго Чавес, Хо Ши Мин, Мао Цзедун, Кемал Ататюрк, Хабиб Бургиба, Ото фон Бисмарк, Йосиф Сталин, Николае Чаушеску, Йозеф Броз Тито, Адолф Хитлер, Франсиско Франко, Бенито Мусолини, Йовери Мусевени, Роберт Мугабе.

По един или друг начин те бяха национални герои, но завещаха на своите страни военни поражения, социален упадък , икономически поражения или политически кризи, които ги определят като провалени държави. Нищо друго не ги обединява, освен голям провал след огромен успех.

Руският президент Владимир Путин влиза в този списък сега като национален герой, който спаси Русия от разпадането на Съветския съюз, но я потопи в пепелта на войната срещу Украйна.

Чувството за величие и високомерието  причиняват слепота към фактите и реалностите. Това е може би една от най-важните причини за провала на Путин в тази война. Не трябва да забравяме никога съдбата на Хитлер, Саддам , Кадафи и други подобни. Винаги, когато започваш да береш плодовете на успеха,  с това започва високомерието да не виждаш промените около себе си до такава степен, че се превръщаш в слепец за фактите.

Днес повече от 45 дни след началото на войната, Путин научи, че украинците са нация достойна за уважение. Те показват невиждан героизъм в защитата на държавата си и се  борят с всички сили да изчистят земята си от окупационната сила.

Путин смяташе, че Украйна не означава нищо, нито език, нито култура, нито пък държава, която може да се счита за самостойна, достойна да бъде считана за държава. Тя обаче  е държава и половина. Нейната политическа система е по-стабилна и по-силна от държавата на Путин , въпреки огъня на войната. В същото беше убеден и Саддам Хюсеин преди повече от 30 години, когато окупира Кувейт и плати висока цена не с само той, но и държавата Ирак. 

Изолацията, която избра Путин за себе си, и „социалното дистанциране“, което той налага дори в отношенията с неговите доверени министри като Сергей Лавров и Сергей Шойгу, показват, че той се страхува, дори когато е в леговището си. Путин управлява „от разстояние” не само от страх  от коронавируса, а и от  притеснение, че провалът му в Украйна, ще подкопае властта и авторитета му. Всъщност проблемът на руския лидер не е заплахата от влизането на Украйна в НАТО, а перспективата и постиженията на  демокрацията в страната да покажат  на руснаците, че те са лишени от възможност да живеят по-добре като украинците.

Днес има нарастващи основания да се иска Путин да бъде съден като военнопрестъпник, след като бяха открити телата на стотици украински цивилни, които са били застреляни без причина в градовете, които армията му е окупирала.

Мариупол е ярък пример за тези издевателствата, не заради ракетите, довели до разрушаването на 90% от сградите и инфраструктура му, а заради обсадата на около 160 000 души, които не намериха убежище освен подземия, където да се крият, за да избягат от бомбардировките и ракетите. 

Путин показа, че е  невеж, когато издаде заповед за продажба на петрол и газ в рубли. Определи дата, последвана от предупреждение и след това не беше му ясно  как да го приложи. Щял  да спре газа. Той сложи ръка на копчето на тръбата, но се появи един по смел от неговите съветници, който посмя  да му каже „не“, и  успя да го спре.

Откъсването от реалността е другата причина. Арогантността и високомерието заместват рационалното мислене. Путин явно е забравил простата истина, че когато стреляш реалността с коршум, тя незабавно и бързо отвръща на удара с тежка артилерия.

Европа поиска писмени разяснения за заповедта  му. Това, което стана ясно, е, че трябва те , неприятелски страни  да открият банкови сметки в рубли, до сметките си в евро или долари в същата банка. А преводът да се извършва от едната към другата сметка. И това изобщо не означава, че газът е купен в рубли. Връзката остава същата: плащайте в евро или долари, а банката ги конвертира в рубли или каквато валута искате, дори и да купите ирански тумани, които не са нищо повече от хартийки.

Историята на търговията с местни валути между страните е поредният глупав проект в много отношения.

Високомерието е причината

Търговията в местна валута, освен ако не са базирани на „референтна валута“, в крайна сметка ще бъдат проект за фалит. Например: продавате стоки за 1 милиард рубли и получавате 100 милиарда ирански тумана за това. И какво следва от това?! Две валути, които са пробити  от инфлационните фактори, бързо губят голяма част от стойността си, освен ако не се основават на „референтна база“, която запазва стойността на търговския обмен.

Китай и Индия са двете най-големи икономики, на които Русия залага в идеята за обмен на валута . Първият има обща продукция от 18 трилиона долара. Втората - 2,6 трилиона долара. БВП на нито една от двете страни не е равен  на половината от БВП на Съединените щати или на Европейския съюз. Три четвърти от китайската и от индийската търговия се основават на западния пазар, който плаща за своите стоки, услуги и суровини в долари, тъй като това е първата „референтна валута“ до други референтни валути с по-малко тегло, като например еврото или йената. В крайна сметка обръщението на местни валути трябва да завърши в евро или долари, за да се знае тяхната стойност.

Всички останали валути са хартиени, освен ако няма еквивалент в злато или други референтни валутни резерви.

Не че доларът е неоспорим. Но при поне две условия: основната ви търговия не е в доларт. И брутния ви вътрешен продукт  е по-голям. Тоест - ако имате независим пазар. Вече нямате нужда от долари и вашата валута става референтна за тези, с които търгувате. И вие сте този, който определя стойността на другите валути.

Националният герой и числата

Когато националният герой не успява да прочете числата, той готви себеси и държавата си за голяма  катастрофа и води страната си към бездната с отворени очи. Всички останали факти и процеси  говорят същото, когато социалните и политическите факти не се четат безпристрастно, смело и без капризи и нереални внушения.

Въпреки че президентът Путин е идва от разузнаването и разчита на тази институция , за да ликвидира опонентите си, е ясно, че тя под негово командване стана  е една от най-провалените разузнавателни служби в света. Тази машина дори се провали в това да разбере чувствата на украинците към Русия. Стигна се до абсурда да открие, че и рускоговорящите украинци са готови до смърт да защитават страната си Украйна. Проблемът на неоспоримия вожд е, че  никой не посмя от страх да му каже, че въпреки   многото проблеми, политическия модел в Украйна е по-привлекателен и успешен за тях от руския модел.

Цената на този провал са тежки военни загуби, неизбежен икономически колапс в Русия, международна изолация, недоверие и отсъствие на уважение. За  да защити образа си на национален герой, Путин плати милиарди долари, като корумпира политическите системи, медии и различни партии в Европа и други страни в света, но въпреки това рухна тотално като безспорен лидер . Путин сега не е  този национален герой, а „военен престъпник“ който трябва да бъде изправен пред международен трибунал.

Мариупол е предимно рускоговорящ град. И бомбардирането му с такава бруталност е доказателство за омразата на Путин към  рускоезичните хора, които избраха да вдигнат оръжие в защита на своята родина: Украйна. Имам двама студенти от Донбас  и те са точно рускоговорещи . Позволих си да ги провокирам, точно  когато Путин започна да трупа войски по границите с Украйна. Попитах двамата поотделно дали се радват, че Путин ще ги освободи от "нацистите" в Киев ? Те нервно ми отговориха, че са на военно обучение, за да бранят държава си Украйна. И ми казаха също ,че искат да бъдат в ЕС , а не в Руската федерация.

Провал от такъв мащаб може да бъде постигнат само от „национален герой“, който въздига възгледите си до степен на свещена цел, но в крайна сметка те падат върху главата му като рухнал покрив.

Западът не създава национални герои, освен за да ги събори, ако  те сами не вършат глупости, които ги водят до гибел. Уникалната особеност на Запада обаче е, че той не търси "национални герои", а успешни мениджъри. Това важи за Джордж Вашингтон, основател на американската нация, който отлично  ръководеше държавата си, но не пожела да остане на поста повече от два мандата. Нелсън Мандела, управлява един мандат и се пенсионира. Той положи основата на нова държава, за която се беше борил и това му беше достатъчно. Уинстън Чърчил е друг пример. Той загуби изборите веднага след победата във Втората световна война. Шарл дьо Гол избяга в Германия, страхувайки се от студентските вълнения през 1968 г.

Що се отнася до арабските национални герои, те приспособяват конституциите по размера на обувките си. Същото прави и Путин с конституцията на Русия.

Британците, може би повече от всяка друга нация, не искат герои, нито ги търсят в историята си. Всички пред очите им са еднакви, независимо дали са успели или не. Всеки „трябва да застане пред урната“, за да "продаде" себе си на избирателите. Националните "геройства" всъщност са признак на  криза. Нации,  които са в криза, търсят герои, които да ги спасят. Това може да бъде полезно за полагане на основата, но след това, когато този герой избира високомерието и обръща гръб на променящите се обстоятелства, става вреден. Става опасен за обществото и държавата. Такъв избор означава да елиминираш всички успехи, които си постигнал.