Главният прокурор Иван Гешев прати на КС искане за обявяване на противоконституционност на части от член 2 от Закона за държавния бюджет за 2022 г., който касае парите на съдебната власт.

Той направи такъв анонс отдавна, а в четвъртък на Пленума на ВСС - типично в стила си - напротив, дори поиска повече пари, за да се справят с нуждите на идващите у нас семейства на магистрати от Украйна. 

Става въпрос за скандала - че след първоначалното предложение на Министерския съвет, по идея на група народни представители средствата бяха намалени с около 20 млн. лева. Парите щели да отидат за БАН.

Тогава Гешев първоначално каза, че не се намаляват парите на прокуратурата, а на съдебната власт и именно това е тревожно. А после - че фактически това са 60% от режийните на прокуратурата, която няма да има пари за експертизи по разследванията, съответно - ще падне качеството.

Традиционно, главният прокурор обявява в позицията си до КС, че "по този начин косвено... се цели въздействие спрямо независимостта на органи на съдебната власт и постигане от страна на законодателната власт на цели, различни от конституционно установените, с неясни мотиви за реформи и преструктуриране".

В искането си (целия текст може да видите по-долу) днес той обвързва качеството на работата на прокуратурата и с цените на енергоносителите:

"В настоящата финансова ситуация при сериозен ръст на цените на енергоносителите, значителното намаляване на субсидията за прокуратурата може да има крайно негативен ефект.

Бюджет, който не осигурява нужните средства за функциониране на съдебната власт, нарушава разделението на властите, защото една власт на практика ограничава дейността на друга, като не осигурява в достатъчен размер нужните средства за нормално осъществяване на конституционните й правомощия."

Всъщност "кървави" пазарлъци за бюджета на съдебната власт има почти всяка година между ВСС и съответния финансов министър. Кадровиците искат максимум - като в последните години дори приемаха решения за над 1 млрд. лв., после правителството го "изпилва", докато се стигне до някакъв консенсус.

Дори преди време един министър на име Владислав Горанов отговори на кадровиците по повод тяхно настояване да се индексират заплатите - защото така пишело изрично в ЗСВ - че "ако напишат в закона, че финансовият министър е крокодил, той няма да стане крокодил". И ги попита искат ли най-лесното - НС да промени закона. Поведение - което някои тогава определиха като арогантно и нагло... 

Но пък на никой не му е идвало на ум да праща бюджета в КС. 

Ето и цялото съобщение от пресцентъра на главния прокурор:

Главният прокурор внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на разпоредба от Закона за държавния бюджет за 2022 г.

Главният прокурор на Република България внесе в Конституционния съд (КС) искане за обявяване на противоконституционност на чл. 2, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г.

В искането се посочва, че съдебната власт следва да разполага със средствата, нужни за нормалното й функциониране при спазване на принципа за разделението на властите и правомощията им.

Бюджетните разходи за 2022 г. за всички органи на съдебната власт са определени в чл. 2 ал. 2 от Закона за бюджета като след първоначалното предложение на Министерски съвет по предложение на група народни представители тези средства са намалени с близо 20 млн. лева.

Конституционният съд (КС) при произнасяне още през 2015 г. (решение №4 от 14.07.2015 г. по к.д. №3/2015) приема, че „чл. 117, ал. 3 от Конституцията предвижда изрично обособяването на самостоятелен бюджет на съдебната власт като условие за нейната независимост и нормално функциониране“.

Значителното намаляване на средствата в бюджета на прокуратурата и като цяло в бюджета на съдебната власт неминуемо ще засегне ефективното упражняване на нейните функции и ще доведе до невъзможност за пълноценно упражняване на правомощията й. Недопустимо е по този начин косвено да се цели въздействие спрямо независимостта на органи на съдебната власт и постигане от страна на законодателната власт на цели, различни от конституционно установените, с неясни мотиви за реформи и преструктуриране, се посочва в искането до КС.

Не се оспорва суверенното право на Народното събрание при приемане на държавния бюджет да определя размера и условията за получаване на субсидията в бюджета на всички държавни органи. Това правомощие обаче не следва да се упражнява по начин, по който чрез напълно отказано или недостатъчно финансиране (както в настоящия случай), сериозно се затруднява или практически блокира работата на конституционно установени държавни органи.

Държавното обвинение не разполага със собствени приходи, с които да компенсира намаления размер на бюджетните разходи. В настоящата финансова ситуация при сериозен ръст на цените на енергоносителите, значителното намаляване на субсидията за прокуратурата може да има крайно негативен ефект.

Бюджет, който не осигурява нужните средства за функциониране на съдебната власт, нарушава разделението на властите, защото една власт на практика ограничава дейността на друга, като не осигурява в достатъчен размер нужните средства за нормално осъществяване на конституционните й правомощия.

Финансово необезпеченият бюджет (чл.2, ал.2) създава опасност от блокиране на дейността на органи на съдебната власт и е в нарушение на чл. 4, ал. 1, чл. 8 и чл. 117, ал. 2 и 3 от Конституцията на Република България, води до неравнопоставеност на разделените власти и противоречи с установената в основния закон независимост на съдебната власт и свързаната с нея самостоятелност на бюджета й, се посочва още в искането на главния прокурор до Конституционния съд.