3 юни, 2017 година, Санкт Петербург. Тогавашната министърката на енергетиката - Теменужка Петкова, е в красивия руски мегаполис на среща с председателя на управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер. Целта на малкото им рандеву е да се подпише пътна карта за проучването на въпроса "за развитие на газопреносната инфраструктура на територията на България, като се отчитат правилата на ЕК". Речено - сторено - картата е подписана, а от Министерството на енергетиката дори изпращат прессъобщение до всички медии, включващо освен текст и снимки от събитието. 

Двамата енергийни властелини - Петкова и Милер, отчитат, че от 2013 г. насам непрекъснато се увеличават доставките на руски природен газ за България - през първите пет месеца на 2017 г. увеличението е с 14,5% спрямо същия период на 2016-а.

"По време на срещата, особено внимание бе отделено на въпросите по организацията на доставките на природен газ за България в дългосрочна  перспектива. Алексей Милер информира Теменужка Петкова за изпълнението на проекта "Турски поток" и изрази увереност, че създаването на нови мощности за пренос на газ през акваторията на Черно море ще допринесе в значителна степен за повишаване сигурността на доставките на природен газ за потребителите от Южна и Югоизточна Европа, в това число и за България", пише в съобщението до медиите.

Развитието на историята е до болка познато на всички - България започва да строи геостратегическия за руската газова политика "Турски поток" на своя територия, който за повече благозвучност, а и заради някои други по-тънки сметки, е наречен от бившия премиер Борисов - "Балкански поток". Интересното при него е, че тръгва от Русия като "Турски поток", влиза и излиза от  Турция като "Турски поток", през България минава като "Балкански", но влиза в Сърбия и Унгария отново като... "Турски поток". Магията на 12-годишното Борисово управление, която се обяснява с простото - това не е руски проект на българска територия, а "разширение на родната газопреносна мрежа".

Малък детайл - България поема напълно разходите по изграждането на тръбата на наша територия - над 3 млрд. лв. по груби сметки. 

Бурята след няколкогодишното затишие

Превъртаме времевата лента с няколко години напред, когато "Балкански поток" е вече завършен, открит с фанфари от четирима вечни към онзи момент управляващи - Борисов, Путин, Ердоган и Вучич. От всички тях днес единствено българският лидер на ГЕРБ не е начело на държавата си.

Той пада, а на негово място идва първият служебен кабинет на президента Румен Радев, енергиен министър е Андрей Живков. Последният вече е съобщил публично, че не може да открие картата нито в минитерството, нито в "Булгартрансгаз", нито в Българския енергиен холдинг. 

Именно тогава - през лятото на 2021 г. темата за пътната карта влиза в Народното събрание. Повдигната е от депутата от "Демократична България" Мартин Димитров, който много иска да я види. Той и още доста други експерти, един от тях - Христо Казанджиев, който я е търсил и от Петкова преди това, но документът упорито липсва. 

Димитров пита Живков докъде е стигнал с издирването му, но от отговора на министъра става ясно, че е открит единствено документ, който доказва, че картата съществува, но не и самата тя. Тогава Живков съобщи, че тече проверка дали при отказ документът да бъде предаден се извършва нарушение на законодателството, или престъпление - за да се прецени дали не следва да бъде сезирана и прокуратурата.

Както предполагате - "пътната карта" е все така неоткриваема. В търсенето й са включени и тайните служби на страната, както и всички налични сили, които имат право да разследват. Нищо. Картата я няма. 

Превъртаме още няколко месеца напред времето и стигаме до края на миналата седмица, когато вече действа 47-мото Народното събрание. Въпреки всички кризи, в която страната се намира, Мартин Димитров не изпуска поглед от "изчезналата" карта и отново пита министъра - този път той е Александър Николов - какво се случва?

Отговорът: в издирването са включени МВР и ДАНС, секретните каси в министерство и БТГ са обърнати с главата надолу - карта няма. На 17 декември е официално е поискано копие от "Газпром" - пътна карта все така няма. Цялата налична мощ на страната е впрегната в намирането на един обикновен държавен документ - пътна карта няма. 

Защо е важна? 

"България се отказа от над 1 млрд. долара по предишния договор за транзит на газ. Искаме да видим дали този въпрос няма отношение към пътната карта. Също така искаме да знаем термините "Балкански" и "Турски поток" фигурират ли в тази пътна карта, защото това има оношение към други неща след това. Също таа искаме да знаем дали има други проекти, за които са поети ангажименти и за които ние не знаем", разказва пред Клуб Z Мартин Димитров от ДБ. 

Всичко това ще разкрие и истината за финансовото състояние на "Булгартрансгаз", който, за да изгради потока, взе заем от изпълнителя - саудитската "Аркад" и в момента е натрупал дългове за почти 3 млрд. лв. В същото време изчисления на МЕ от времето на Андрей Живков показаха, че инвестицията няма да се избие толкова лесно, колкото ни разказваха членовете на предишния кабинет "Борисов". Припомняме и че тръбата няма "кранчета" към нашата мрежа. 

С думи прости - "пътната карта" може да извади на светло истината за "Турски поток" на българска територия и ангажиментите, които София е поела, за да задоволи имперските газови амбиции на властелина в Кремъл - Владимир Путин. Амбиции, които потопиха подаването на газ през Украйна и които се превърнаха в наказание за Киев за неподчинението му на московската воля. 

В същото време обаче, самата Петкова отрича документът, макар и официален и държавен, да е особено важен. В интервю за Mediapool от лятото на миналата година тя казва, че няма идея къде е пътната карта и че не си я е "занесла вкъщи". 

"Става въпрос за един работен документ. Той няма изходящ номер, няма дта, няма печати. Няма правна стойност, няма елементи на договор, в него не се разглеждат цени, нито се променят параметрите на съществуващи договори с "Газпром". Създаде му се ореол на важен документи, но в него са отразени само технически параметри за анализ на необходимостта за разширяване на газопреносната ни мрежа", казва тогава Петкова. 

Остава мистерия защо се е наложило министър да пътува до Санкт Петербург на официална среща за подписването на един хвърчащ лист, какъвто го описва Петкова. Както и защо се подписва нещо, на което не се слага нито номер, нито печат.

В същото време тя признава, че на база на този документ парламентът е променил енергийната ни стратегия, като включва в нея "Балкански поток" и етапите на реализация на проекта, както и че формулира актуализацията на договорните отношения на БТГ с "Газпром". Т

Е, къде тогава е "пътната карта"?

В нормална ситуация би трябвало министерството на енергетиката и "Булгартрансгаз" да притежават копие от тази карта. Факт е, че и двете институции твърдят, че нямат такова, подчертава за нас Мартин Димитров. 

Той разказва и как е решил да поиска картата и от Европейската комисия, която би трябвало да има копие, защото става дума за международно споразумение. И от там обаче пристига единствено мълчание. 

"Толкова много откази ме навеждат на мисълта, че трябва да намерим начин да се сдобием с тази пътна карта. Обяснението на бившето управление, че този документ няма значение е смешно, защото след толкова много откази е ясно, че документа е съществен. Иначе щяхме да го намерим лесно. Това е една от най-дълбоко пазените тайни в държавата", продължава той коментара си. 

Кой и защо е "скрил" картата засега остава неизвестно. 

Какво означава всичко това и какво предстои? 

Пред страната ни предстоят преговори с "Газпром" за продължаване на доставките за България. В тези условия, министър Николов ще трябва да води разговорите без да знае какво точно пише в картата и какви ангажименти е поела страната ни по време на онова пътуване на Петкова до Санкт Петербург. При всички положения това не е най-добрата преговорна позиция на София в преговорите с една твърде силна в момента компания, каквато се явява "Газпром". 

Едно е сигурно - "Турски поток" през България не донесе диверсификация на доставките, каквато бе рекламирана. Истинският проект, който можеше да го направи - интерконекторната връзка с Гърция, се бави вече 12 години и правителството на Борисов не направи нищо, за да форсира изграждането й. Тя ще позволи използването на пълните количества договорен азерски газ, който в момента е около 4 пъти по-евтин от руския. 

Очаква се тя да заработи от лятото на тази година, но въобще не е сигурно, че тогава ценовите разлики ще са такива. България изпусна шанс да има евтин газ в най-голямата газова криза в Европа от години. За сметка на това обаче си има "Турски поток". "Турски поток", който само у нас е "Балкански" и засега - единствено по думите на Бойко Борисов и Теменужка Петкова. Пътната карта, която може да го докаже  - липсва. Липсва, засега, и българската енергийна и газова независимост.