Политиците на власт в България имат доста сложна задача днес - да убедят българските граждани, че си заслужава да пуснат Република Северна Македония да започне преговори с Европейския съюз. 

Днешният Консултативен съвет за национална сигурност и предстоящото посещение на Кирил Петков в Скопие едва ли ще помогне много - вече няколко години безплодните караници на съвместната историческа комисия, размяната на остри реплики и усилената антибългарска кампания на правителството на РСМ в Западна Европа доведоха до почти пълно замразяване на двустранните отношения. 

И ако президентът Румен Радев си мисли, че Европа вече е разбрала защо спираме РСМ за ЕС, публикациите в западната преса сочат точно обратното. Последната, във “Франкфуртер алгемайне цайтунг”, припомня как ние не искаме да бъдем наричани фашисти, но всъщност неумело заобикаляме историческия факт, че сме предали 11 343 евреи от Беломорието, Вардарска Македония и Пирот в лагерите на смъртта. 

Евреите - недоизказаната истина

Докато историческата комисия е в пълен тупик, въпросът с депортирането на евреите можеше отдавна да бъде решен и то в наша полза.

България, естествено, не е инициатор на изселването на евреите през март 1943 г., но организира цялата операция и няма никакви данни тогавашната власт да е бойкотирала това. Режимът е имал и оправдание да не защитим тези хора - Закона за защита на нацията:

Чл. 21. Лицата отъ еврейски произходъ не могатъ:

а) да бъдатъ приемани за български поданици: жените отъ еврейски произходъ следватъ поданството на мъжете си;

Вкарването на евреите от “новите земи” в лагери и транспортирането и предаването им на германските власти обаче се извършва изцяло от българските власти. 

Опити да признаем историческата истина и да затворим тази страница е имало през годините. През 2008 г. президентът Първанов е цитиран от израелски вестник, че признал в Ерусалим отговорността на страната, но впоследствие екипът му заявил, че това е грешна интерпретация. През 2013 г. Плевнелиев прави нещо подобно, но казва, че страната ни не е имала друг избор.

Бойко Борисов стана първият български министър-председател, който в Скопие се поклони и изказа почит към паметта на депортираните евреи, но не и под формата на официално извинение. Същата година и българският парламент излезе с позиция, в която съжалява, че не е могъл да спре депортацията.

„Да им се извиним, че сме спасили 50 хиляди евреи?“, казва той, когато журналист го пита за това. 

Докога ще ни наричат фашисти?

Този период от общата ни история дава основание на македонските историци и автори на учебници да ни наричат фашисти. Такива определения по отношение на германския народ например няма. Освен това е изключително нелепо днес на един народ като българския да бъде лепнат този епитет 75 години след края на Втората световна война. Това е все едно да наричаш днешния германски народ фашисти. 

Този наш аргумент би натежал сериозно, ако някога, по време на изминалите 28 години, откакто признахме тази държава, някой официален представител на България бе заявил тържествено: "Съжаляваме, извиняваме се за депортацията на евреите!" 

И тогава темата щеше да е затворена, а македонската историография и държавна власт щеше да бъде поставена в неудобната ситуация и да направи следващи много важни за нас стъпки, необходими за т.нар. помирение между двете страни. 

Като например да направи всички усилия за отварянето на архивите на тайните тоталитарни служби на бивша Югославия, виновни за преследването на хиляди българи в Македония. 

Едва ли скоро РСМ ще излезе от носталгията по Тито

Само на 7 януари 1945 година, първия ден на Коледа (по стар стил), по списък, съставен от комуниста Лазар Колишевски, във Вардарска Македония са избити без съд и присъда 1200 българи. В следващите няколко седмици в Охридско и Преспанско са избити цели фамилии. Според някои данни са убити 23 000 българи, а други 130 000 са изпратени в лагери.

Вместо да осъдят действията на Тито, преди две години тогавашният кмет на Скопие от СДСМ бе станал патрон на туристически турове из македонската столица в памет на диктатора. 

Всеки опит за ревизия и разкриване на тези тъмни факти от тоталитарната история завършва с бум на публикации край Вардара в стил “А вие защо биете негрите?”, обясняващи подробно за “българския фашистки окупатор”.

А можеше ние да затворим страницата с фашизма, за да минем напред - към тоталитаризма, и Скопие бъде принуден да разруши пиедестала на тоталитаризма, който все още крепи крехката им национална идентичност и да преминем отвъд историята. Защото Югославия днес не съществува, но хората от тоталитарните служби, които работят по същия начин срещу България, както тогава, са тук, във всички партии в РСМ. Затова и историческият катарзис е необходим и може да започне от нас.

След историята накъде?

През годините имаше опити от българското правителство да измести темата с историята към по-практични теми - например оправянето на пътната и жп връзка, повече български инвестиции и културен обмен. Трудно, и с доста съпротива, властите в Скопие вече разрешават вноса на български книги (след безумни скандали), имаме и малко български инвестиции (въпреки че продължават оплакванията от българския бизнес), но все още е труден достъпът до български медии, продължава дискриминацията на хората с българско самосъзнание. 

Тук отдавна трябваше да откраднем ноу хау от Гърция, която, докато с години блокираше Скопие, инвестираше непрекъснато там. Ние обаче нямаме държавна политика за насърчаване на българския бизнес в РСМ, нито правителството някога е заставало зад българска медия, която иска да бъде излъчвана там или да получи лиценз за радио или телевизия. Нито пък сме увеличили бройките за македонски студенти в нашите вузове. Българският паспорт беше единственото, което привличаше гражданите на РСМ, но това не им пречи да заявят писмено, че са българи, а същевременно да наричат страната ни “фашистка” и “татарска” в социалните мрежи. 

Няма как да се преодолее натякваната омраза към България, когато не създаваме работни места там, не им показваме нашата култура, не гледат българска телевизия. Междувременно и у нас започна повсеместна неприязън към съседите, която все цикли в една посока - към изкуствено създадената им нация на гърба на нашата. В момента, ако правителството даде зелена светлина на РСМ за ЕС, вероятно бързо ще падне от власт, защото истинският разговор за общата ни история не се състоя и това вече не е приемливо за никой родолюбив българин. А точно това учудва Европа и САЩ - как може миналото да пречи на бъдещето?

Задачата на Гърция беше далеч по-лесна, те трябваше да получат признанието, че македонската нация няма нищо общо с Древна Гърция. А ние заедно трябва да признаем какво ни свързва - и доброто, и лошото. Това постепенно ще промени неприязънта към българите и българското край Вардара и ще разоръжи всички сили, които искат да дестабилизират региона и пречат на европейския му път. 

Докато не започнем да инвестираме сериозно и масирано в тази страна, няма как да решим проблемите си. Но също така трябва да дадем и пример, че България не е страната, която иска да наложи от позицията на силния само своята версия на историята. Като признаем неудобни за нас исторически факти, ще сме по-силни да искаме РСМ да се разграничи окончателно от титовата реторика по отношение на България. 

Така че едно извинение би свършило голяма работа. Тогава от Скопие ще зависи дали ще направят следващите стъпки, които биха успокоили всички българи, които с основание днес не желаят да допуснат РСМ в Европейския съюз с реториката на лъжата и омразата.