В журналистиката и пиара има важно правило - не се правят опровержения на авторски коментари в медиите, защото те изразяват гледната точка на автора. А и има редица примери, които показват, че този жанр само задълбочава проблемите. Това се случва и с представянето на българската позиция по Република Северна Македония в авторитетния германски всекидневник "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

МВнР е изпратило на редакцията на вестника опровержение на авторски коментар, в който журналистът Михаел Мартенс се съмнява, че новият премиер Кирил Петков ще промени общественото мнение по посока даване на съгласие Скопие да стартира на преговори за членство. В писмото си до редакцията българското МВнР засяга темата със спасението на македонските евреи от концентрационните лагери на Хитлер, което само провокира журналиста да се разрови в тази тъмна страница от европейската и българската история. Накрая читателят в Германия затвърждава впечатлението си, че страната ни се опитва да "изпере" исторически факти с блокирането на РСМ, а нарушаването на правата на хората с българско самосъзнание там и държавната политика на омраза към съседа остават на заден план. 

Поводът

Поводът за реакцията на МВнР е статия, озаглавена „Софийска фалшификация на историята“ от Михаел Мартенс, публикувана във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" на 7 декември м.г.

Авторът пише:

Скопие би трябвало да признае, че македонският език всъщност е само български диалект и че македонската нация се е развила от българската, казва между другото София. Но всеки, който вярва, че само смяната на правителството в България ще върне здравия разум и че странните академични дебати вече няма да пречат на политиката на ЕС на Балканите, може да се окаже, че се е заблудил. Кирил Петков е смятан за прагматичен човек, който гледа напред и не иска да се изгуби в дебрите на балканските дебати за историята. Но той трябва да вземе предвид и коалиционните партньори, включително частично националистическата Социалистическа партия. А не само за нейните привърженицие вярно: българското неразположение към Северна Македония е по-дълбоко, отколкото изглежда на мнозина, които гледат отстрани. Президентът Румен Радев (както и неговият предшественик Росен Плевнелиев) е на националистическа линия по този въпрос. Това обаче не се забелязваше в чужбина преди, защото българските позиции бяха в сянката на гръмкия гръцко-македонски „спор за името”.

Факсимиле от статията.

Но Северна Македония бива подкопавана в по-лека форма и от други български партии. София представи списък с искания, от които бъдещата коалиция не се дистанцира. Така българското малцинство, живеещо в Северна Македония, трябва да бъде упоменато в Конституцията. Необходимото мнозинство от две трети за подобно нещо в Скопие може да бъде по-лесно, ако България системно не изключва собствените си граждани, които десетилетия наред се определят като македонци. Лишаването от права на (днес много малкото) македонското малцинство в България оцеляло след краха на комунизма. (Съгласно нашата конституция не се признават колективни права на малцинства, а само индивидуални - б.р.) София дори пренебрегна няколко решения на Европейския съд по правата на човека, за да се придържа към фикцията, че в страната няма македонско малцинство. Според президента Радев Северна Македония също трябва да предотврати „говора на омразата“ срещу България. „Изкривяването на историята” трябваше да изчезне от „медиите, музеите, обществената и държавната политика”. Поради това Радев настоява Скопие да цензурира дебата в страната, защото това, което се смята за „говор на омразата“ в България, е поразително. Това се отнася за периода от 1941 до 1944 г., когато България, по това време младши партньор на „оста“ на Хитлер, окупира по-голямата част от днешна Република Северна Македония, както и части от Северна Гърция. София в РС Македония провежда безразсъдна политика на побългаряване. Около 7200 евреи в страната са събрани в гета от българските окупационни власти и депортирани в Треблинка. Днес обаче София твърди, че е било „говор на омразата“, когато в Северна Македония паметниците или паметните плочи напомнят за времето на „българската фашистка окупация“. Възниква въпросът – какво друго може да се нарече фашистко, ако не трябва да се описва режим, който активно участва в Холокоста?

„Това, че самите евреи в България не са били екстрадирани на германците, не променя нищо тук. Фалшифицирането на историята досега не е било критерий за присъединяване към ЕС. Но май българите искат да го направят критерий. Северна Македония не може да се съгласи на подобно нещо заради самото зачитане на ценностите на ЕС“, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

Опровержението

МВнР изпраща опровержение, в което отчита че през 1992 г. България беше първата страна в света, която призна независимостта на Република Македония, и винаги я е подкрепяла последователно, дори и особено в най-трудните ѝ дни.

Опровержението на Външно министерство.

Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, подписан през 2017 г., създаде основата за качествено нови отношения, основани на общото историческо минало и ориентирани към общото европейско бъдеще. За наше огромно съжаление Република Северна Македония все още отказва да приложи този договор и да изпълни произтичащите от него ангажименти. Това е отразено по-конкретно в отказа на Скопие: да се зачитат правата на гражданите на РСМ, които се обявяват за българи, и да се удовлетворят исканията им да бъдат включени в конституцията на РСМ като държавнообразуващ народ - наред с албанците, сърбите, бошняците, турците, власите и ромите; да се откаже от всякакви претенции към територията на Република България и идентичността на българския народ; да осъществи отлаганите с десетилетия проекти за трансгранична транспортна инфраструктура и да премахне пречките пред българския бизнес в Република Северна Македония. Да се предприемат мерки за прекратяване на езика на омразата срещу България, българите и гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание; да се започне процес на реабилитация на жертвите на югославския комунизъм, които са били потискани заради българския си произход; да се прилага подход в областта на науката и образованието без исторически клевети и политически повлияни погрешни интерпретации, пишат от МВнР.

Отговорът е твърде общ и не е илюстриран с примери, но все пак се опитва да представи българската позиция адекватно, въпреки че би било добре тя да бъде изговорена пред автора от представител на българското правителство, например външната министърка от ИТН Теодора Генчовска, която обаче от встъпването си не е дали нито едно интервю. МВнР обаче в отговора си засяга и темата с Холокоста: 

"В България 48 398 евреи бяха спасени от лагерите на смъртта благодарение на активните усилия на гражданското общество. България многократно е изразявала дълбокото си съжаление за еврейското население, живеещо по това време на територията на днешната РСМ, което е било жертва на нацистите и техните съюзници по онова време."

Реакцията

Журналистът Михаел Мартенс, който познава България добре и е автор на култовото интервю с бившия премиер Бойко Борисов, в което той говори за красивата жена, която направила снимките в спалнята му и я сравнява с Мата Хари, явно е доста разгневен от отговора на българското МВнР и в туитър разбива най-слабата ни теза, за липсата на участие в депортацията на българските евреи.

В поредица от туитове с документи Мартенс обяснява, че депортацията на македонските евреи в "Треблинка" се осъществява с помощта на българските окупационни сили. Той задава и въпроса с какво основание страната ни иска да не бъде наричана "фашистка" в този период. Мартенс цитира данни и от последното преброяване на населението в РСМ, според което 1500 граждани се самоопределят като българи, докато София твърди, че в РСМ живеят около 100 000 българи.

За съжаление МВнР не използва аргумента, че всъщност историята се използва от днешните политици в Скопие за нападки към България, и че върху историческите паметници надписът "фашистки" в РСМ се отнася единствено за българите, но не и за германците например, и че е абсурдно учениците в югозападната ни съседка да изучават, че един цял народ е фашистки 70 години след края на Втората световна война.

Резултатът е, че позицията на страната ни отново остава неразбрана в Западна Европа, а журналистите на Запад не могат да бъдат убедени да интерпретират българските аргументи като достоверни.