Седмици преди президентските избори в САЩ през ноември 2020 г. "Туитър" и други социални мрежи обявиха, че ще въведат нови мерки, за да възпрепятстват разпространението на дезинформация. 

Тези мерки са примери за "подтиквания" (nudges), чиято цел е деликатно да повлияят на потребителя да премисли внимателно преди да се реши да сподели публикации в социалната мрежа. "Туитър" слага етикети на "туитове" със съмнително съдържание (или ги скрива), както и принуждава потребителя на два пъти да одобри споделянето на връзка към статия, която не е отворил.

Проблемите пред големите социални мрежи са много: масовото разпространение на "фалшиви новини" и пропаганда, появата на "филтърни балони" и "ехо камери", ръст на платените "тролове", които водят злонамерени кампании за дезинформация и възходът на радикални групи като QAnon, която вярва, че организация от педофили управлява световна мрежа за трафик на деца и крои заговори срещу Доналд Тръмп.

Поради мащаба на платформи като "Туитър" и "Фейсбук", всяка незначителна тема притежава потенциала да плени общественото внимание и да бъде "накацана" от лъжи.

Затова е редно да си зададем въпроса: Възможна ли е доброкачествената употреба на социалните мрежи?

Ранният екзистенциалист, философ и теолог Сьорен Киркегор би отговорил твърдо "Не".

Пишейки от Дания в началото на XIX в., Киркегор изразява твърд скептицизъм към социалните движения на своето време. Той обяснява в "Настоящата епоха: За смъртта на бунта", че "революционната епоха е епоха на действие; нашата е ерата на рекламата и публичността".

"Нищо никога не се случва, но има незабавна публичност навсякъде", изтъква мислителят.

Киркегор критикува съвременниците си, че вместо да живеят пълноценен и смислен живот, те предпочитат да клюкарстват. Според датчанина това лежи в основата на желанието на хората да се показват пред "Публиката" (абстрактен сбор от "индивиди в моментите, когато са нищо"). Киркегор смята, че цялата тази "приказливост" произвежда устойчиво "състояние на напрежение", което в крайна сметка "изчерпва самия живот".

В края на есето си философът обобщава критиката си към социалната среда, като казва, че "всички знаем по кой път трябва да поемем и всички различни пътища, по които можем да поемем, но никой не желае да се раздвижи."

Вместо да се поддава на "приказливостта" на епохата си, Киркегор аргументира стойността на мълчанието, казвайки, че "само някой, който знае как да мълчи по същество, може наистина да говори, а и да действа по същество" (тоест да действа по начин, който би придал истински смисъл на живота му).

В друго свое произведение - "Полските лилии и небесните птици" - Киркегор извлича урок от птиците и цветята за стойността на тихото съсредоточаване върху това, което наистина има значение. Той намира върховната стойност в "Божието царство" и твърди, че лилиите и птиците не говорят, а просто присъстват в света по начин, който имитира смиреното, непретенциозно и просто присъствие пред Бога. Сериозността или автентичността, която идва от научаването как да живее в мълчание, позволява на човек да избегне разсейването, преобладаващо при участието в социалните игри.

"Навън с лилията и птицата вие усещате, че сте в присъствието на Бога, което често напълно се забравя при разговорите с други хора".

Повърхностното общуване, присъщо на социалните мрежи като "Туитър", безкрайно биха обезпокоили Киркегор. Много преди да разгледа безбройните начини, чрез които с подобни мрежи може да се злоупотребява. Каквото и да смятаме за изключително важно (било то Бога на Киркегор или нещо друго), отказът от разсейването не е лека задача. "Туитър" може (и трябва) да продължи да се бори срещу разпространението на дезинформация, но без значение колко мерки предприеме, не може да насърчава съзерцателното мълчание: "приказливостта" е неизменим отличителен белег на социалната мрежа.

Така че дори да върнем датския философ от мъртвите, не очаквайте от него да си направи профил в "Туитър" или "Фейсбук". Вместо това той би ни насърчил да обърнем повече внимание на небесните птици и полските лилии, за да се научим как да живеем пълноценно.

---

Коментарът на А. Г. Холдиър е публикуван в "Prindlepost.Org". Преводът е на Клуб Z.