Експертиментална ваксина срещу спирането на процесите на стареене е показала окуражаващи резултати при опитите върху мишки, пише Live Science.

Според изследователите експериментът е крачка по пътя за създаване на такава ваксина за хората. Дали наистина тя ще действа?

"Мисля, че данните са твърди убедителни", казва Пол Робинс, професор по биохимия, молекулярна биология и биофизика и помощник-директор на Института по биология на стареенето и метаболизма към Университета на Минесота, за резултатите от изследването върху мишки. На теория подобен подход би се очаквало да проработи и при хората. Но големият въпрос е дали такава ваксина ще бъде безопасна за тях обяснява пред Live Science

След мишките учените трябва да пробват ваксината при други животни, в това число и примати. Медикаменти, показали успех при мишки, рядко стигат до хората - макар да имаме множество генетични прилики с малките гризачи, те се ползват от учените и заради лесното им хранене, размножаване, и кратка възраст, която прави подобни изследвания много по-бързи. 

Новата ваксина се цели към стареещите клетки, това са клетки, които спират да се мултиплицират заради стрес или увреждане, но не умират, когато това се очаква, според определението на Националния институт по стареенето на САЩ. С напредването на възрастта ни тези клетки се натрупват, а имунната система става все по-неспособна да ги изчиства от тялото. Стареещите клетки освобождават вещества, които улесняват възпаленията и така се увреждат здрави клетки, които са в близост. Доказателствата сочат, че тези клетки допринасят и за появата на болести, свързани с възрастта, като Алцехаймер, атеросклероза, натрупването на плаки в кръвоносните съдове.

През последното десетилетие учените работеха да създадат сетолитични терапии /против стареенето/ или лекарства, които да изчистват тези клетки от тялото. Някои от тези препарати намаляваха възпаленията, отлагаха появата на възрастово обусловени болести и увеличаваха продължителността на живота при опитите с гризачи. Някои от тях даже стигнаха до клинични изпитания при хора, напомня Робинс. 

Потенциалната полза от използването на ваксина вместо лекарства, за да се справим със стареещите клетки, е, че хората могат да получат доза, да кажем, на 50 години и да избегнат създаването на такива клетки. Имунната система на ваксиниран човек ще бъде тренирана да търси стареещи клетки и да ги унищожава веднага. А хората, които вземат лекарства против стареене, трябва да го правят постоянно.

В лабораторни изследвания ваксината, насочена към протеини, съдържащи се в стареещите клетки - тези, които са спрели да се размножават по естествен път - забавя прогресията на слабост при по-възрастните мишки, съобщиха изследователи от Университета в Токио.

Ваксината също действа добре върху стари клетки в мастната тъкан и кръвоносните съдове, което предполага, че може да има положителен ефект върху други медицински състояния, свързани със стареенето.

За да създадат ваксината, която спира стареенето, изследователите избират специфична мишена или антиген за стареещите клетки. Но тъй като те са из целия организъм, различните стареещи клетки се различават една от друга, обяснява старшият автор в проучването д-р Тору Минамино, професор в Медицинския факултет на университета "Juntendo"  в Токио и директор на клиниката по кардиоваскуларната медицина в университетската болница.

"Можем да очакваме ваксината да се използва за лечение на атеросклероза, диабет и други заболявания, свързани с възрастта“, смята още Тору Минамино.

Екипът се спира на един вид клетки като начало - стареещите васкуларни клетки във вътрешността на кръвоносните съдове. Учените анализират кои протеини се появяват в големи количества на повърхността на тези клетки като целта е така да изберат протеина, който да атакуват с ваксината си.

От идентифицираните протеини екипът избира един, наречен гликопротеин неместатичен протеин B, който изглежда, че с възрастта се натрупва в някои тъкани и допринася за развитието на различни болести. Това се посочва в доклад, публикуван в сп. "Стареене" през 2011 г. Същият протеин се появява в изобилие в някои ракови клетки, сочат предишни проучвания.

За да изпробват идеята си, учените ваксинират мишки на средна възраст, малко над 1 г., и след това проверяват как стареят, когато гризачите са на  година и половина. Мишките, които са получили плацебо, се движат по-бавно, докато ваксинираните са все така живи, констатира екипът. В трети експеримент учените стигат до заключението, че ваксинираните мишки живеят и малко по-дълго, което поражда допускането, че ваксината може би и удължава живота.

Учените не са регистрирали странични ефекти, което е в някаква степен изненадващо, смята Робинс. 

"Не мисля, че някога може да има антиген, който да е специфичен за стареещите клетки", обяснява той. Според него винаги съществува притеснението, че имунната система може да получи грешен сигнал и да атакува здрави клетки. Изследователите трябва да наблюдават за такива ефекти с изминаването на пътя към клинични изпитания при хората.