Безсмъртието и вечната младост могат да съществуват само в митовете. Това показват изводите от ново изследване, което може най-накрая да сложи край на надеждите, че ще живеем вечно, пише "Гардиън".

От десетилетия наред учените се опитват да впрегнат силата на геномите и изкуствения интелект, за да открият начин, по който да спрат остаряването или дори да задействат процеси в обратна посока - към подмладяване. 

Но безпрецедентно проучване сега потвърждава, че най-вероятно не може да спрем стареенето и смъртта - за това има биологични ограничения. В него са участвали изследователи от 14 страни, то включва и експерти от Оксфорд. Проучването тества хипотези за остаряването - според изводите видовете имат заложени години кога да остаряват.

"Нашите открития подкрепят теорията, че няма забавяне на настъпването на смъртта, повечето хора живеят много по-дълго, защото има рязко намаляване на смъртността в ранна възраст", обяснява пред "Гардиън" Хосе Мануил Абурто от Центъра за демографски изследвания на Оксфорд.

"Сравнихме данните за живота и смъртта на хората и на другите примати и открихме този общ модел на смъртност, който е един и същи за всички тях", обяснява Абурто. "Това предполага, че факторите, които контролират продължителността на живота, са по-скоро биологични, отколкото свързани със средата", добавя той.

"Статистиката потвърждава, че индивидите живеят по-дълго с подобряването на здравните грижи и на условията на живот. Въпреки това рязък ръст на смъртните случаи с напредването на възрастта се наблюдава при всички видове", казва още ученият.
 
Дебатите за това колко дълго може да живеем разделят академичната общност от десетилетия. Търсенията за удължаването на живота и подобряване на здравето са особено интензивни във Великобритания, където 260 компании, 250 инвеститора, 10 неправителствени организации и 10 изследователски лаборатории използват за тези цели най-съвременните технологии. Страната е сред пионерите по отношение на индустриите на бъдещето. Но по отношение на удължаването на живота това, което липсва от обсъжданията, е сравнението на жизнения цикъл на различни животински популации с този на хората. Сегашното изследване запълва празнотата.

"Изключителното разнообразие на събраните данни ни позволява да сравним разликите в смъртността в и между различните видове", обяснява Абурто.

Всички проучвания на базата данни показват един и същи общ модел на смъртността - висок риск от смърт по време на ранното детство, който бързо спада със съзряването на организма, остава нисък по време на зрелия период и вече в напреднала възраст рискът отново бързо започва да се покачва.

"Нашите открития потвърждават, че в миналото продължителността на живота е била ниска, защото много хора са умирали, докато си били деца", обяснява Абурто. "Но с напредването на медицинските, социални и природни условия продържителността на живота се увеличава. Все повече хора живеят все по-дълго. Но траекторията към смъртта в стара възраст не се е променила. Това изследване предполага, че еволюционната биология триумфира над всичко и досега медицинският напредък не е успял да преодолее биологичните ограничения", заключава той.