Президентът Румен Радев ще свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) като най-висш политически орган, на който да се обсъди отношението на България към Северна Македония.

Това заяви държавният глава пред български журналисти в Брюксел.

Радев участва в Европейския съвет.

На КСНС ще бъде търсен консенсус с всички политически партии в Народното събрание.

„Нашите партньори вече разбират къде е същината на проблема. Не само в защитата на нашата история, култура, но в спазването на правата на македонските българи, в конституционната защита на тези права. И този въпрос повече не се повдига в този Европейски съвет. Той отпадна въпреки огромната амбиция да бъде решен именно сега“, изтъкна Радев.

И допълни, че това е заслуга на българската дипломация, на изключително широката комуникационна кампания, проведена от страната ни.

Извън срещите на върха Радев е имал няколко двустранни срещи с президентите на Германия, Австрия, Португалия, Италия, Гърция, Словения, Румъния. Навсякъде България е отстояла и обяснила своята позиция. Важно е да има консенсус и вътре в България.

Радев споделя мнения по тези въпроси с премиера Кирил Петков. И двамата смятат, че интересите и на България, и на ЕС предполагат Западните Балкани час по-скоро да се интегрират. А това означава търсене на решение на проблемите, които не позволяват да бъде отворена вратата за Република Северна Македония (РСМ).

„Това означава безусловно прилагане на духа и буквата на двустранното ни споразумение от 2017 г., отказ от езика на омразата и, разбира се, европейски гаранции за необратимост на този процес“, изтъкна държавният глава.

Той се надява, че правителството в София работи за пълен анализ защо по такъв начин сме стигнали до невъзможността България да каже „да“. И сега кабинетът трябва да започне разгръщане на програма за отговор на тези причини.

„Обсъждам с премиера и предлагам българският парламент да инициира едно структурирано отношение с парламента на РСМ, за да може този диалог да се превърне във важен инструмент за сближаване и изясняване на позициите, за търсене на най-добрите решения“, допълни президентът.

Ако успеем да постигнем такова решение, това според него ще бъде исторически акт и за София, и за Скопие. Процесът обаче е изцяло в ръцете на страната-кандидат, т.е. Северна Македония.

Санкции срещу Русия? От нея зависи

 „Едно е ясно. Санкциите, ако има увеличаване, ще бъдат в резултат от по-нататъшните действия на Русия“, каза Румен Радев.

Лидерите на ЕС тепърва ще обсъждат ситуацията по границата между Русия и Украйна.

„Ако продължава ескалацията, ако има агресия на Русия, естествено, че ще има съответни нови санкции. Ако няма такива действия, не виждам увеличаване“, допълни той.

Азербайджан готов да ни достави допълнително газ на изгодни цени

Идеята ядрената енергия да се признава за „зелена“ набира все повече разбиране на Европейския съвет, похвали се Румен Радев.

България е една от страните, които желаят това, и подкрепя инициатора Франция. Президентът се надява на положителна развръзка.

Според него подобни форуми дават възможност страната ни да работи активно за своите интереси. Така например снощи Радев е обсъдил с азербайджанския си колега Илхам Алиев продължаването на доставки на газ за страната ни, и то на едни от най-добрите цени. Двамата се разговаряли по време на срещата „ЕС-Източно партньорство“.

Но още по-важно е, че Азербайджан има пълна готовност при желание от наша страна да бъде обсъдена възможността за допълнителни доставки в по-големи количества.

Надежда за газова връзка с Гърция догодина

„За нас обаче е важно да имаме физически носител“, изтъкна Радев.

И това е газовата връзка с Гърция, която не е построена и я чакаме вече 10 години.

На 20 декември у нас ще пристигне гръцкият премиер Кириакос Мицотакис. Радев се надява догодина България да реши много важния за нея въпрос.

За цените на енергията и мораториума у нас

В дискусиите на Европейския съвет лидерите все повече оценяват какво означава битовите потребители да бъдат на свободния пазар, продължи българският президент. Те вече споделят, че настоящите компенсации не са достатъчни. И  обсъждат как да бъдат защитени потребителите от колебанията на цените.

„Това ни дава надежда, че няма да има натиск върху България в бъдеще. Защото останахме единствените, където битовите потребители са на регулиран пазар“, каза президентът.

По думите му страната ни трябва да реши  сложно уравнение. От едната страна са възобновяемите източници и голямата „зелена“ цел на Европа. От другата страна обаче са базовите мощности.

България може да се откаже от въглищните си централи най-късно през 2038-2040 г. Остава опцията като базова мощност да бъде използвана ядрената енергия, която е автономна, стабилна и евтина.

Колкото до наложения у нас мораториум на цените на тока, Радев смята, че е необходимо добро експертно обмисляне. Като подход той трябва да бъде изцяло в рамките на закона. Трябва да му се направи анализ. Хората трябва да бъдат защитени, но е необходимо да мислим какви ще бъдат последиците за функционирането на пазара след това.

Представени са били поисканите на предишния Европейски съвет доклади за функционирането на енергийните борси в ЕС и на Схемата за търговия с емисии (СТЕ). Радев обаче смята, че те нямат необходимата дълбочина. В тях се казва, че не е открита спекула. Президентът не е съгласен с това.

Що се отнася до цените и  последиците за българските потребители, решението е страната ни да отстоява интересите си в енергетиката.

„Сега берем последиците от това безхаберие, когато повече от 10 години не е построена нито една базова мощност, когато нямаме още условия за съхранение на енергия. Няма начин да не сте забелязали, че в оценката, която дойде още в началото, когато бе първият вариант на националния ни план за възстановяване, бе не оптимизация,не реформа,  а ремонт на Българския енергиен холдинг (БЕХ). Това означава прозрачност на обществените поръчки. Изобщо цялата тази практика до момента в енергетиката трябва да бъде прпеустановена, за да бъдат защитени и потребителите, и бизнесът“, обобщи Радев.

Първа среща и решаваща подкрепа от Шолц

Президентът е получил решаваща подкрепа от германския канцлер  Олаф Шолц по въпроса за валидността на сертификатите за COVID-19, стана ясно от негов отговор на въпрос на Клуб Z.

Шолц а първи път участва в Европейски съвет.

Радев бил против предложението сертификатите да важат 9 месеца, след което да се удължават само с трета, подсилваща доза. Той смята, че този въпрос трябва да се решава не в Европейския съвет, а от министрите на здравеопазването и експертите. Заради „рамото“ на Шолц предложението отпаднало.