Ако преди няколко десетилетия бяхте попитали Анна Хаджимишева каква иска да стане, когато порасне, тя нямаше да може ви отговори. Бягайки от математиката, тя отива да учи в Класическата гимназия в София. Там получава богата обща култура, която надгражда с бакалавърска степен по тракология от Нов български университет (НБУ).

Желанието на Анна да има динамична работа, свързана с вълнуващи пътешествия и срещи с различни хора и култури, я отвежда в туристическа агенция. Там се чувства комфортно и натрупав полезен опит, но когато става майка, напуска, тъй като честите пътувания не се вписват добре в майчинското ѝ всекидневие.

През март 2017 г., след като майка ѝ, известната преводачка от италиански и френски Бояна Петрова, си отива от този свят, Анна се установява на мястото, където днес може да я видите всеки делничен ден – книжарница „Нисим“.

Книжарница за чудеса

Бояна Петрова, която е дъщеря на поета, сценарист, драматург и преводач Валери Петров, поставя началото на семейния книжарски бизнес, след като се уморява от преводаческите си занимания. През 2000 г. на мястото на бивш магазин за дрехи на бул. „Васил Левски“ 59, на метри от ул. „Граф Игнатиев“ и Министерството на младежта и спорта, тя отваря книжарница, която по думите на Анна е „липсващата стая вкъщи – библиотеката“.

Бояна Петрова в своето книжно кътче преди две десетилетия.

Над 20 години по-късно „Нисим“ приютява богата и пъстра колекция от заглавия с акцент върху хуманитаристиката, изкуството и българската литература.

Книжарницата е запазила автентичния си дух. Да, вътре се е промъкнал компютър, най-разпознаваемият символ на съвременната технологична епоха, но основната част от интериора продължават да бъдат самите книги, както и креслото от семейния дом, на което посетителите могат да седнат и да почетат или да си поговорят с книжаря. На креслото обичал да седи и Валери Петров, особено в последната година от живота си, когато живеел при дъщеря си и съпруга ѝ Иво Хаджимишев и всеки ден се разхождал до книжарницата.

„Той идваше дотук, сядаше, разглеждаше какво ново е излязло, зачиташе се и после се прибираше. Затова хората казваха: „Това е книжарницата на Валери Петров“. Всъщност тя е на дъщеря му Бояна Петрова“, казва Анна.

От стената вляво от входа на книжарницата над Анна продължава да бди Нисим Меворах – нейният прадядо и баща на Валери Петров, на когото е кръстена книжарницата. В името ѝ е вложен и допълнителен смисъл – на иврит „нисим“ означава „чудеса“. 

„Ние се шегуваме, че при нас се случват чудеса от най-различен характер, малки и големи, в повечето случаи малки, но симпатични. Примерно пада някоя книга – тук редовно се случва, толкова е претрупано – и след малко някой влиза в книжарницата и казва: „Случайно да имате тази книга?“ и това е точно тази, която е паднала“, разказва собственичката на „Нисим“, която е на мнение, че книгата си остава все така добър избор за стойностен подарък. 

Поглед към подредения хаос в книжарницата, на който се дължи неповторимият дух на това място.

Анна помага в книжарницата много преди да започне да я управлява. Занимава се основно със зареждането на книги. Така се запознава с издателите, благодарение на което години по-късно, когато наследява бизнеса, влиза в час бързо. Също толкова бързо си дава сметка колко погрешна представа е имала дотогава за професията на книжаря.

„Смятах, че работата в книжарница е много скучна и статична, че всеки ден идваш на едно и също място, една и съща рутина, едни и същи хора. Оказа се, че много съм грешала. Работата изобщо не е скучна и статична, всеки ден е различен, срещаш се с най-различни хора, разговорите и срещите с читатели са едни пътешествия.“

Глад за книги

Пандемията от коронавирус, която хвърля сянка върху живота в България в първите месеци на 2020 г., хваща неподготвени Анна и единствения ѝ колега в книжарницата. 

„На 13 март, петък, затворихме и прехвърлихме стационарния телефон да звъни на моя мобилен телефон, защото имаме много възрастни клиенти, които все още ползват телефона като основен метод за комуникация“, казва Анна. „Той започна да звъни, хората започнаха да питат дали могат да си поръчат тая книга, оная книга, и ние с колегата ми ходехме по домовете да им даваме книгите. Благодарение на този интерес решихме да отворим.“

Книжарницата отваря отново две седмици след внезапното затваряне.

„В началото на април отворихме и беше много стоплящо душата, беше нещо, което ме кара да мисля, че това, което правя, има смисъл, че освен опашка пред плод и зеленчука отсреща и аптеката, която беше до нас преди, имаше опашка и пред книжарницата. Това ни показа, че все още има хора, които искат да четат, все още има хора, които искат да четат книжно тяло, а не на електронен четец. Мислехме, че ще можем да използваме този луфт за работа, свързана с подреждане, инвентаризация – нищо не можахме да свършим, защото имаше много работа с клиенти“, казва Анна.

И допълва, че засиленият интерес към малките книжарници отчасти се дължи на затварянето на моловете вследствие на приетите в страната противоепидемични мерки.

По време на пандемията „Нисим“ приема поръчки онлайн, само че не през сайта си, а през Facebook. Ето как Анна обяснява по-нестандартния си подход: сайтът изглеждал „морално остарял“ на новите мобилни устройства и с колегата ѝ преценили, че трябва да действат гъвкаво, а във времето да обновят и сайта. Работата по новата платформа се проточва, но се очаква да приключи в близко бъдеще.

Обратно на общоприетото схващане, книжарите имат редица задачи, които не им оставят много време за четене, казва Анна. Такова време тя си набавя основно когато е в отпуск. В пандемията пък се „срещнала“ за първи път с писатели като Ерик-Еманюел Шмит и Ромен Гари, но признава, че тепърва има да наваксва с творчеството на други световноизвестни писатели.

Творчеството на Валери Петров също продължава да привлича интерес, посочва внучката му, която от известно време подготвя книга с негови неиздавани стихове.

„Има една папка с много мила бележка за мама, която тя, за съжаление, не видя, защото ѝ беше много тудно да влезе в кабинета му и да се зарови в архива, татко свърши тази работа“, казва Анна. „В бележката дядо ми ѝ казва: „Мила Боянке, до този номер са публикувани, оттам нататък ти ще подбереш“. Работим по стихосбирката, макар и бавно, защото трябва да се проверят всички стихотворения едно по едно. Въпрос на време е.“

Валери Петров (1920-2014)

Читателят, който намери своя кон на втория етаж

В случай че се чудите с какво „Нисим“ задържа клиентите си във време, в което на пазара доминират големи вериги и местни и чуждестранни онлайн книжарници, ето тайната на Анна: лично отношение към всеки читател. 

Анна подкрепя думите си с пример, който изглежда като изваден от филм с щастлив край. 

Клиент я моли да потърси сборника с фейлетони „Кон на втория етаж“ от Здравко Попов. Последното издание датирало отпреди промените. Времето минавало, но Анна така и не откривала книгата. Шест години след отправената към нея молба тя научава, че е пуснато ново издание на сатиричната творба. Заравя се в тефтерите си и открива номера на мъжа, търсещ книгата. По телефона тя му припомня поръчката, която той е направил години по-рано, и го информира, че има ново издание на книгата, което вече е налично в „Нисим“. След като се съвзема от първоначалния шок, клиентът благодари на Анна. И половин час по-късно минава през книжарницата, за да си вземе книгата.

Припомнете си тази история следващия път, когато се чудите дали на този свят стават чудеса. Да, стават, и то не само на Коледа. Чудеса „малки и големи, в повечето случаи малки, но симпатични“, както казва Анна, могат да внесат светлина в живота ни във всеки един ден от годината.

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).