България ще предложи "нов процес за Северна Макeдония - много бърз, с ограничена времева рамка, само за шест месеца". Това заявява премиерът Кирил Петков в интервю за в. "Файненшъл таймс". 

Репортерът Мартон Дунай от Будапеща тълкува ангажимента на Петков като "край на пречките от страна на София пред намерението на Северна Македония да се присъедини към ЕС, след като новото правителство встъпи в длъжност". 

"Ще използваме работни групи, за да намерим решения на проблеми като общата икономическа активност, инфраструктурата, културата и историята", казва Кирил Петков.

Вестникът посочва, че отношенията между двете страни започнаха да се влошават през последните години, като "много българи отричат идеята за отделна македонска идентичност и език". Цитирано е скорошно изследване на "Галъп", според което по-малко от 10% от българските граждани казват, че изцяло подкрепят евроинтеграционните амбиции на Скопие, докато над 70% "подкрепят ветото на България", докато не се разрешат двустранните спорове. 

А какво мисли външната министърка на ИТН?

Допълнителен проблем за Кирил Петков, според изданието, са позициите на коалиционните партньори по казуса със Северна Македония - включително поверяването на Министерството на външните работи на Теодора Генчовска от квотата на "Има такъв народ".  

"Енигматичният лидер на ИТН Слави Трифонов култивира имидж, който произтича в романтичния национализъм - в България той обхваща твърдението, че Северна Македония е етнически и културно българска", пишат от "Файненшъл таймс". 

Кирил Петков описва ИТН като конструктивен партньор по време на коалиционните преговори, като казва, че проблемните теми ще продължат да се обсъждат. 

"Например, в македонските учебници България не бива да бъде наричана фашистка", казва той. 

Радев искал да привлече вниманието към реалността в Крим

Премиерът заявява още, че България иска да прекрати зависимостта си от руските енергийни източници. 

На въпрос, свързан с репликата на Румен Радев от президентския дебат, че "в момента Крим е руски", Кирил Петков заявява, че това не е променило официалната българска позиция по казуса с анексирания украински полуостров. Вместо това президентът "само е искал да привлече вниманието към реалността на място".

"Ние третираме Крим като част от Украйна, няма съмнение по този въпрос. Но искаме да използваме всички дипломатически средства, за да избегнем военен конфликт. Стремим се към активна и ангажирана роля на България както в ЕС, така и в НАТО. Повече не искаме да бъдем лошото дете на последния чин в класната стая", казва той.