Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Кадрите с турския президент по време на пресконференция преди седмици, на която той чете от аутокю отговорите на задаваните му въпроси, съживи дискусиите в Турция за здравословното му състояние. Припомнят се и досегашни случаи, при които турският лидер сякаш изгубваше нишката на разговора. Подобна тема не е нова за турската общественост - твърденията, че Ердоган страда от сериозни заболявания, бяха лансирани неколкократно през последните десет години. Те обаче си останаха хипотези, подхранвани и от неубедителността на доводите на представители на правителството и приближени журналисти да представят категорични доказателства, че Ердоган е здрав.

Последната засега вълна от твърдения за недоброто здравословно състояние на турския лидер този път дойде от чужбина - по-специално от американското списание "Форин полиси" (което излезе с фрапантното заглавие: "Ердоган може да е твърде болен, за да продължи да ръководи Турция"). Тя бе подхваната и от опозиционната преса в страната, която този път не се ограничи с голи твърдения, а припомни и редица инциденти около президента, както и мнения на медицински лица в подкрепа на тази хипотеза.

За разлика от утвърдената практика по света, подобни подозрения да бъдат опровергавани със съответни медицински документи и резултати от прегледи, медийният офис на турския президент избра да отговори на американското списание косвено, като публикува видеоклип в официалния акаунт на Ердоган в Туитър, на който той играе баскетбол в компанията на министри и служители в Републиканския дворец. Придружаващият клипа туит гласеше: "Упражненията за здраве са много, много важни. Аз също имам желание да спортувам 3 пъти седмично. Движението е берекет!“

Но триминутното „баскетболно“ видео не успя да успокои широката публика, загрижена за здравето на лидера си, нито пък да убеди скептичните журналисти, забелязали повтарящите се многократно пропуски в действията на Ердоган. Наистина, горепосочената пресконференция е последната от поредица гафове на президента. Сред тях се откроява речта му на 24 август по повод повторното отваряне на джамията “Башярчи” в босненската столица Сараево, която бе прочетена, въпреки че през дългата си политическа кариера Ердоган бе известен с уменията си да импровизира, произнасяйки дълги и ентусиазирани речи. Показателен бе и необичайният инцидент, случил се по време на обръщението му към пострадалите от наводненията в Кастамону Бозкурт, когато той бе видян да се взира с неразбиращ поглед към застаналия от дясната му страна вътрешен министър, както и към стоящия от лявата му страна министър на околната среда, преди да завърши конфузно речта си пред публиката. Самата му реч, в която той се упражни в предизборни обвинения към опозицията в такъв трагичен момент, предизвика широко обществено недоволство.

Дрямка и ефирен конфуз

Най-компрометиращата ситуация с президента се случи миналогодишния юли. В телевизионното си обръщение по случай Курбан-байряма се видя, как Ердоган се бори с дрямката и едва успява да довърши речта си. Фактът, че записът не е бил редактиран с оглед отстраняването на конфузните моменти, подхрани подозренията за конспирация от страна на някои наблюдатели. Според тях, в Републиканския дворец има кръгове близки до президента, които се стремят да го злепоставят, показвайки го в лоша форма. Година по-късно – през август т.г. – се случи поредният гаф. Този път празничната реч на Ердоган се предаваше на живо от CNN Turk. Но при един общ план се появи големият екран на аутокюто, на който се изписваха отговорите на зададените на Ердоган въпроси. Самият той допълнително подсили конфузната ситуация, след като се обърна към своя помощник с думите: „Повторете изречението“, на което последният отвърна: „Но ние сме на живо, господине!“. Осъзнавайки със закъснение гафа, Ердоган бе видян как прехапва долната си устна от срам.

Авторът на горецитираната статия във „Форин полиси“ Стивън Кук коментира и случай, при който президентът се нуждаеше от помощта на съпругата и асистентката си по време на изкачване стълбите на мавзолея на основателя на Турция Мустафа Кемал Ататюрк, както и намаляване срещите му с пресата.

В интервю за ливанския вестник „Ан-Нахар“, турски журналист пожелал анонимност  съобщи, че турското президентство оборудва полева болница с операционна зала и голям медицински персонал, която да следва президента при визитите му из страната. Според него, първият етаж на новия президентски дворец е обособен като болница с пълен набор от услуги и медицинско оборудване.

Турският професор д-р Ахмед Салтик, твърди, че според диагнозата на някои лекари Ердоган страда от епилепсия: „Виждаме, че понякога губи равновесие и фокус“, каза той, добавяйки, че един от колегите му наскоро е споделил мнението си, че Ердоган страда от нарцистично разстройство на личността. Освен това, коментирайки дрямката на президента по време на записаната празнична реч, д-р Салтик споменава и за инцидент от 2006 г., когато ескортът на турския президент е трябвало да счупи стъклата на автомобила му, за да извади загубилия съзнание президент. Официално инцидентът е бил обяснен с изтощението на Ердоган, който е спазвал строг пост поради рамадана. Но според д-р Салтик, при прегледа му в болницата невроложката Сумер Гулаб е констатирала епилепсия. Шест месеца по-късно тя почина при съмнителни обстоятелства на възраст 42 години. Съобщено бе, че смъртта ѝ се дължи на много рядка вирусна инфекция, причинила възпаление на сърдечния мускул.

Сигурното е, че старите и новите дебати за здравето на турския президент ще продължат в страната, поради неуспеха на неговия медиен екип досега да опровергае тези твърдения и да даде задоволителни отговори и убедителни доказателства, че гореспоменатите инциденти са причинени от изтощението на 67-годишния Ердоган, който контролира цялата власт в страната, т.е. че те не са следствие от една или повече болести на президента, който има намерение да бъде преизбран на изборите през 2023 г.

В този контекст през последните седмици се появиха хиляди акаунти в социалните мрежи, занимаващи се с новини за влошаването на здравословното състояние на Ердоган и хоспитализацията му. Някои от тях дори разпространиха слуха за смъртта му, което принуди президентския медиен офис да публикува нов видеоклип, в който  Ердоган отново играе баскетбол в компанията на млади мъже – този път в предградие на Истанбул след петъчната молитва.

Европейските политици също са обезпокоени

Най-голямата сензация бе поднесена от турската журналистка Бахар Физан, проследила срещата на върха Г-20 в Рим. Според нея Ердоган получил съвет от Байдън да не се кандидатира на следващите избори, поради лошото си здраве, което няма да му позволи да поеме политическа отговорност. При това, според журналистката, турският президент чул тази фраза и от няколко европейски лидери на същата среща, като според нея този натиск може би е бил причината за внезапното влошаване на неговото здраве, довело до невъзможността на присъства на заседанието на следващия ден, въпреки че то е било обявено в графика му.

Според турския журналист Ахмет Азиз Несин, „въпросът вече не е само в съветите на Байдън или на някои европейски лидери към него, а че глобалната система вече не може да го толерира, тъй като именно цялата системата е тази, която управлява правителствата по света“. Изводът на журналиста, цитиран от ливанския „Ал-Нахар“, е че Ердоган няма да се кандидатира за поста на предстоящите президентски избори, не защото Байдън или някой друг не желае това, а защото знае, че няма да бъде избран. Това е и мнението на огромното мнозинство опозиционни партии и личности в Турция днес, потвърдено и от резултатите от последователни проучвания на общественото мнение през последните шест месеца. Дори близки до властта социологически компании отчетоха намаляващата популярност на Ердоган, особено сред турската младеж.

3 сценария за след 2023 г.

В своето интервю за ливанския вестник Несин изложи три възможни сценария за предстоящия президентски мандат. Първият предвижда, че Ердоган ще раздели властта си с бившия турски президент и съосновател на Партията на справедливостта и развитието Абдула Гюл. При този вариант, при положение че тази партия спечели  парламентарните избори, тя отново ще номинира Гюл за президент, докато Ердоган ще влезе в парламента и ще оглави правителството. Несин смята, че Гюл има по-голям шанс от Ердоган да спечели предстоящите президентски избори, защото е много популярен. Според журналиста, тази популярност ще се засили, когато той се съюзи с Ердоган. Гюл също така има подкрепата и на двете малки партии - "Бъдеще" и "Демокрация и прогрес", които се отцепиха от управляващата партия и според повечето проучвания разполагат с подкрепа от 5%.

Несин обяснява стремежа на Ердоган да влезе в турския парламент с желанието му да получи имунитет, който да го предпази от наказателно преследване, в случай че турската опозиция спечели президентския пост. Това желание е продиктувано според него от факта, че турската конституция не предоставя имунитет на президента на републиката. 

Допълнителна правдоподобност този сценарий придоби след срещата на двамата лидери в дома на турския министър на отбраната Хулуси Акар, за което неотдавна сподели депутат от опозиционната Републиканска народна партия (CHP) пожелал анонимност. Според него, срещата е била посветена на необходимостта от възстановяване на парламентарната система на управление и на сформирането на нова предизборна коалиция, която наред с управляващата партия да включи и Партията на щастието, партия „Бъдеще“ и партия „Демокрация и прогрес“. Това щяло да бъде и коалицията, която евентуално ще състави бъдещото правителство. Самият Гюл обаче запази мълчание, може би защото преговорите все още продължават.

Вторият сценарий е оттеглянето на Ердоган от кандидатурата за турски президент в полза на министъра на отбраната Хулуси Акар или министъра на вътрешните работи Сюлейман Сойлу. Според Несин обаче, популярността на последния е намаляла значително поради разкритията за негови далавери от известния мафиот Седат Бекер – разкрития, които и досега министърът не е успял да опровергае с убедителни доказателства. Що се отнася до издигането на министъра на отбраната, въпреки неговата популярност сред привържениците на управляващата партия, вероятността генерал да стане президент е малка.

Най-проблемният и опасен сценарий според Несин е спечелване на изборите от кандидата на турската опозиция (най-вероятно това ще бъде лидерът на Републиканската народна партия Кемал Кълъчдароолу), което може да подтикне един от двамата силни претенденти от Партията на справедливостта и развитието  – Акар или Сойлу, да извършат военен преврат и да завземат властта. Но такъв сценарий не е толкова вероятен, поради острата конкуренция между двамата.

Тази конкуренция стана публично достояние неотдавна поради искането на Акар президентът да върне жандармерията в структурата на Министерството на отбраната, след като тя беше присъединена към Министерството на вътрешните работи,  превърнало се в мегаминистерство, включващо освен нея полицията, силите за сигурност, антитерористичните подразделения и бреговата охрана. По такъв начин за първи път в историята на страната служителите на МВР надвишиха по численост тези на армията. Капацитетът на подвластните на Сойлу сили се увеличи и чрез кооптирането на частната охранителна фирма "Садат", която работи в тясно сътрудничество с МВР и неговото разузнаване. Турският президент все още не се е произнесъл по искането на министъра на отбраната.

Независимо кой от тези сценарии ще бъде реализиран през 2023 г., едно е ясно: Ердоган няма да е в състояние да продължи да управлява Турция като фигура, контролираща законодателната, изпълнителната и съдебната власт на страната.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.