Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Улици или площади с неговото име вероятно има само в родната му Словакия. Може би и в Чехия.

В негова чест никога не са организирани концерти на препълнени стадион. Изпълнителите и публиката не са крещели името му.

За фланелки с лика му – да не говорим. Друго си е да сричаш папагалски лозунги и да разнасяш физиономиите на масови убийци.

Но заслугата на този човек за днешна Европа е огромна. И би било несправедливо да бъде пренебрегван. Всички ние трябва да си спомним за него днес, когато се навършват точно 100 години от рождението му.

Името на този човек е Александър Дубчек.

Управлявал е по-малко от 8 месеца. Нищожен от историческа гледна точка период. Нищожен и във времето на комунизма, когато лидерите обикновено властваха средно по 30 години и с малки изключения се сменяха по биологични причини. Но напълно достатъчен, за да има значението на епоха и да получи названието Пражка пролет.

Тези 8 месеца успяват да разклатят смятаната за непоклатима тоталитарна система. В добрия смисъл и без кръв. Макар да се стабилизира с помощта на танковете, тази система се срина само две десетилетия по-късно. Също нищожно малък отрязък от време.

За осемте месеца, в които Александър Дубчек е генерален секретар на Чехословашката комунистическа партия (ЧКП), са извършени нечувани в социалистическия лагер реформи. Отменена е цензурата. Разрешени са пътуванията в чужбина. Хората имат възможността свободно да критикуват управниците без страх, че ще бъдат хвърлени в затвора. От затворите излизат стотици дисиденти, осъдени по скалъпени обвинения.

Възцарява се „социализъм с човешко лице“. Това е и първата истинска демократизация в социалистическия лагер. При това постигната без бунтове и кръвопролития. А компартията за първи път в историята получава всенародна подкрепа.

Най-добре го е обяснил писателят Георги Марков:

„Ако Хрушчов ликвидира в най-голяма степен култа към Сталин, без обаче да засегне сериозно сталинисткия характер на партията и на страната си, Александър Дубчек се опита да направи тъкмо това - да преодолее жестоката дистанция между партия и народ, между партия и човек.“ *

Ето и оценката му за атмосферата по онова време:

„Никой не знаеше какво точно ще стане отвъд стените, достатъчно беше, че няма да има повече стени.“ **

Кулминацията на всичко това е манифестът „Две хиляди думи“ на 60 интелектуалци начело с Людвик Вацулик, публикуван във в. „Литерарни новини“ на 27 юни 1968 г. То е в подкрепа на предприетите от ЧКП и Дубчек реформи и призовава за възстановяване на многопартийната система.

Това вероятно е и смъртната присъда на Пражката пролет. След по-малко от два месеца – на 21 август 1968 г., танковете на Варшавския договор ще нахлуят в Чехословакия, за да смажат реформите. България също изпраща танкове.

Макар и краткотрайни, реформите на Дубчек са съдбоносни не само за Чехословакия, но и за цяла Европа.

Някои твърдят дори, че при успех на Пражката пролет би могло да има един трети, по-справедлив път, по който светът или поне Европа би могла да поеме. Не знаем дали е по-справедлив, но със сигурност би бил по-романтичен.

Пражката пролет показва, че моралната съпротива може да има не по-малка сила от физическата. Подигравателните лозунги и скандирания срещу окупаторите, демонстративното обръщане на гръб не са по-слаб удар от бунтове като тези в Унгария и ГДР.

Редица личности, напуснали Чехословакия след идването на танковете, стават световни величини в своите сфери. Сред тях са режисьорът Милош Форман, писателят Милан Кундера, икономистът Ота Шик и много други.

„Две хиляди думи“ намират естественото си продължение в „Харта 77“ - програмния документ на чехословашкото дисидентско движение. С него пък изгрява звездата на Вацлав Хавел.

А той е една от главните фигури на Кадифената, или Нежната революция през 1989 г. Може би единствената й неприятна последица е разпадането на Чехословакия. А може би е трябвало да се случи. Във всеки случай, не се проля нито капка кръв. Днес човек свободно може да пресича границите между Чехия и Словакия.

Пражката пролет разбунва и хората в СССР, които са най-много и най-дълго подтискани. Осем души излизат на протест пред Кремъл срещу агресията на Варшавския договор. За това те заплащат с лишаване от работа и свобода.

Световна известност придобива Андрей Сахаров, чиято брошура с размищления е публикувана в САЩ.

И в България събитията не остават незабелязани. Трима студенти - Александър Димитров и покойните вече Едуард Генов и Валентин Радев, са осъдени за разпространяване на призиви срещу българското участие в смазването на Пражката пролет.

Тук е мястото да припомним, че тези достойни хора, платили висока цена за смелостта си, получиха чешки и словашки държавни награди, но не и български. Само Александър Димитров (единственият жив днес) е отличен с Почетния знак на София.

За подвига на Генов, Димитров и Радев знаят обидно малко българи. То май също толкова хора у нас знаят и за Дубчек. За приноса му към падането на режимите в Източна Еврпопа – да не говорим.

Твърде обидно е, че в София има улица „Нелсън Мандела“, но не и „Александър Дубчек“. Извинете, Дубчек е доста по-голям герой за българите. Или поне за демократично мислещите българи.

За съжаление, Дубчек е забравен не само в Източна Европа. Европейските институции няма да отбележат по никакъв начин 100-годишнината от рождението му. Така поне отговори на запитване на Клуб Z един от най-високопоставените словаци в Брюксел. Не се предвижда дори кратко изявление.

Напълно незаслужено пренебрежение. Защото без примера на Дубчек краят на режимите в Източна Европа вероятно не би бил толкова безкръвен.

Но в Русия не са забравили Дубчек. Толкова добре го помнят, че всяко лято медиите там се „докопват“ до уж свръхсекретен документ на Варшавския договор. И според този документ Дубчек и компания готвели излизане от Варшавския договор, искали да реабилитират нацистите, а НАТО се канела да окупира Чехословакия.

Най-малкото затова ние трябва да си спомним за Дубчек днес, когато се навършват 100 години от рождението му.

----------------
* „Когато часовниците са спрели. Нови задочни репортажи за България“, ИК „Пейо К. Яворов“, 1991 г.
** Пак там.

Коментари

Дубчек беше легенда

Август 1968 бях на 13 години. За Пражката пролет научих много повече от други в Българи. Баща ми по това време се оказа в командировка в Прага. Беше изненадан, че чешките му домакини не са го тертирали като окупатор - нали имаше и наши войски, които "пазеха" летището на Прага. Просто им е било неудобно, а и той е бил смутен като е видял съветските танкове на Вацлавския площад. Същата 1968-ма в София се провеждаше Световен младежки фестивал. Откриването беше на стадион Васил Левски. Имахме покани с брат ми и местата ни се оказаха на третия ред под трибуната за VIP. На важните места седяха партийни величия от Политбюро, начело с Бай Тошо. Когато чешките студенти минаваха пред трибуната започнаха да скачат и да скандират "Дубчек, Дубчек, Дубчек". Погледнах назад и нагоре да видя реакцията на партийните босове. Лицето на Бай Тошо беше като маска за Деня на вси светии - мнамусен и явно ядосан. Същата година милицията в София започна да бие печати на момичетата, които носеха къси поли в стил мини-жуп. Момчетата с дънки също не бяха подминати, чух че милиционерите разпаряли панталоните, за да не могат да ги носят повече. За всичките тези години ми направи впечатление, че когато руснаците пръднеха, Бай Тошо нареждаше в България да се посират, за да се докарат на руснаците. В годините преди дворцовия преврат от 10-11-1989 г много често се срещах с Денчо Знеполски. Бивш политкомисар на единственият истиснки партизански отряд - Трънския,който получаваше оръжие по въздуха от англичаните. Бай Денчо, както му викахме. не можеше да диша Тодор Живков. Омразата бе взаимна. В крайна сметка Знеполски бе лешал в Белене като враг на народни режим. Спомням си, когато Горби пристигна в София. На летщето Бай Тоши се опита да го целуне, както бе свикнал да прави с Брежнев. Горби се дръпна. От присъстващи на посрещането научих, че Горби попитал Бай Тошо за Денчо Знеполски и казал, че иска да се види с него. Не зная как е реагирал правешкия простак, но явно е трябва да се стиска, за да не си навлече гнева на Горбачов. Такива времена бяха. А за Дубчек смятам, че трябва даму бъдат вдигнати паметници във всички бивши соцдържави. Ако не беше Пражката пролет, Вацлав Хавел, Дубчек, Валенса и папа Йоан-Павел Втори, нямаше да се сгромоляса Берлинската стена. Покланям се на тези смели хора!

Да бе, защо не честват Дубчек!

Нима не сме свидетели на поредното възраждане на соц-мечтите. Дали ще бъде наречен демократичен, с човешко лице и т.н. тук ключовата дума е СОЦИАЛИЗЪМ. На носталгиците по "промяната" е задължително да припомним какво ни учат колосите: "Социализмът е философия на провала, кредо на невежеството и евангелие на завистта"; "Присъщият порок на капитализма е неравномерното споделяне на благата. Присъщата добродетел на социализма е равното разпределение на мизерията"; ".Проблемът със социализма е, че в крайна сметка парите на другите хора свършват". Та така.

Да бе, защо не честват Дубчек! - отговор

Носталгиците, драги господине, ненавиждат Дубчек. И до днес оправдават танковеге в Чехословакия. Пражката пролет е прецедент, друг подобен случай дотогава не е имало. И перестройката беше опит за спасяване на социализма, но в крайна сметка доведе до падането на режимите. Следователно, е нещо положително. Дори при Хрушчов има положителни неща като реабилитацията на невинните жертви на Сталин.

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.