Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Националният ни отбор по футбол завърши годината на световните квалификации със загуба с 0:4 от Швейцария. Това отреди четвъртото място в групата - от 5 отбора. Място, на което селекцията ни стана абонат вече близо 20 години, без значение от пресявките - дали са за Европейско или Мондиал.

Снощи трима от националите заявиха пред БНТ в Люцерн, че това е бил просто лош край на добра година, че и успешна по думите им - Момчил Цветанов, Георги Минчев и Атанас Илиев. 

И без това сега е време за равносметка - дали е така? Ясно е, че за класиране на голямо първенство не може да се мисли в близките години. Но изхождайки от ниското ни ниво - има ли развитие, светлина в тунела, повод за някакъв оптимизъм?

България изигра 13 мача - квалификационни и приятелски. Победите са 3, равенствата - 4, загубите - 6. Отборът спечели срещу Литва (1:0), Грузия (4:1 в контрола) и Северна Ирландия (2:1) - все на ст. "Васил Левски". Равенствата са от срещите със Северна Ирландия (0:0), Словакия (1:1 в контрола), Италия (1:1) и Украйна (1:1 в контрола). Загубите - от Швейцария (1:3 и 0:4), Италия (0:2), Русия (0:1 в контрола), Франция (0:3 в контрола) и Литва (1:3).

Лесно може да се види, че тимът ни е спорил срещу съперници от три нива на футболната йерархия. Което означава, че сме имали огромен късмет от гледна точка на това сега да разполагаме с отлична база за анализи. Тимът е играл срещу световни сили - актуалният световен шампион и току коронованият европейски, Швейцария, Украйна (четвъртфиналисти на Евро 2020), че и Русия, макар че Сборная не блести напоследък.

Следват тимове на средно ниво - Северна Ирландия и Словакия. И такива, които все още считаме за по-слаби от нас, но по резултатите май личи, че не са - Литва и Грузия.

Нека погледнем останалите групи в световните квалификации от Зона Европа. Люксембург завърши с 9 точки - една повече от България. В последния си мач поведе на Ейре, но голът не бе зачетен и после падна с 0:3. Можеше да е трети в група А.

Грузия остана със 7 т., Фарьорските о-ви - с 4 т., Андора - 6 т., Армения - 12 т... Някои групи още не са завършили, тази вечер са последните мачове.

Хайде да хвърлим поглед на съседните и въобще балканските държави, както обичаме да правим. Сърбия и Хърватия отиват в Катар. Турция е в играта все още, в групата й предстои развръзка. Северна Македония е на баражи. Албания завърши трета с 18 т. в компанията на Англия, Полша и Унгария. Както и Гърция в конкуренцията на Испания и Швеция - с 10 т.

Под очакванията се представи единствено Румъния с третата си позиция в гр. J, където бяха още Германия, Исландия, македонците и т.н. Рехава компания, но известен факт е, че футболът в северната ни съседка е в тежка криза.

Трудно може да се каже, че тези резултати дават повод да се мисли, че 2021 г. е била успешна за националния ни отбор. Неизбежните сравнения още повече потвърждават това.

И тук стигаме до най-притеснителното - играта. Ако селекцията ни падне от Франция, Италия или Швейцария с 2:3 да речем, но играе смело, атакува и се надиграва с противника, тогава бихме могли да се усмихнем и да погледнем оптимистично. Както направи Северна Ирландия снощи - 0:0 и пропусната победа над еврошампиона, тъй като по-добрите голови възможности бяха за островитяните. И то в мач, в който "скуадрата" гонеше трите точки.

България приличаше на боксова круша срещу тези съперници. Нека си го кажем - 1:1 срещу Италия малко след Евро 2020 дойде с опълчение, една единствена добра атака за 90 минути (и тя свърши с гол), грозен футбол. Двубоите с швейцарците и "петлите" не се коментират. Украйна отправи над 30 удара към вратата на "лъвовете", от които 17 (!) точни. Това е статистика, по-подходяща за хокей на лед, не за футбол. И отново - съставът на Ясен Петров имаше 2-3 сносни атаки. В приятелски двубой, в който се предполага, че действаш по-освободено.

Българският национален отбор продължава да играе защитно, страхливо, архаично, сиво... Мъка е да го гледаш. В днешно време дори "малките" отбори опитват да се развиват. Пробват да изнасят топката, а не да я изритват напред и каквото стане. Да си я подават, да градят атаки. Сигурно ви е дотегнало да чувате думата "агресия" от коментатори и анализатори по електронните медии. Но тя е доста характерна за съвременния футбол и означава не само дали атакуваш и как, а какво правиш, когато изгубиш топката - как си я вземаш обратно и колко бързо.

"Агресия" и надиграване със силни противници, които биха ти дали възможност да се изявиш, стига да можеш, става с класни футболисти, които си вадят хляба в силни първенства, имат опит и самочувствие. Ясно е, че със сегашните, които знаем на какво ниво ритат в Първа лига и в скромните си чуждестранни тимове, трудно може да стане. И тук идва още едно тъжно заключение - нямаш право да казваш в национален ефир, че си имал успешна година. Не и когато не си я имал. По-добре нищо не казвай, използвай познатите клишета. Както излиза, някои от нашите национали освен всичко друго са скъсали с реалността.

Може би вземат пример от своя "началник" Борислав Михайлов. И в последните си медийни изяви президентът на БФС бодряшки твърди, че нашето първенство било на средноевропейско ниво, интересно, оспорвано и т.н. и т.н. Само дето шампионът в него е известен още преди първата съдийска свирка в началото на сезона, поради което по-удачно е да го наричаме "вторенство".

А може да черпят опит и от политиците. Малко повече от денонощие преди крушението в Люцерн видяхме познат филм в изборната нощ. Никой не е загубил, всъщност сме спечелили, рано е за изводи, работата тепърва започва, виновните за изборния резултат са всички и всичко извън нас. Няколкото оставки на следващия ден не променят практиката и културата кой знае колко. Тук е спорно кой от кого гледа, обичаме да казваме, че каквато държавата, такъв и футболът, но обратното също е вярно.

Сега знаем какво следва - ще остане ли този треньор (Ясен Петров) или няма? Той поиска да остане. "Нова година - нов късмет", някои ще се готвят за Световното, а ние за поредното четвърто място в следващите квалификации. Още от същото. Това няма да се промени, докато не се промени отношението към футбола на самите футболни хора и на държавата към играта. Докато това не започне да се случва, няма да можем да отчетем нито една успешна година.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.