Актовете на Кирил Петков като министър са стабилни, въпреки решението на Конституционния съд. Те могат да бъдат атакувани само един по един, но настоящият министър би могъл да ги преподпише или "санира". Актовете с еднократно действие, като например този за освобождаване на ръководството на Българската банка за развитие не трябва да се преподписват.

Това каза юристката доц. Наталия Киселова пред Нова ТВ. Така тя коментира решението на КС, според което Петков изобщо не е бил министър, тъй като е имал двойно гражданство към момента на назначаването си.

"Това, което става ясно от решението на КС, е, че по отношение на г-н Петков не са били налице условията. Народните представители от ГЕРБ са сезирали съда за указа на президента, но не са поискали да се произнесе по отношение на актовете. В този смисъл, като проследих и коментарите на колегите, всички сме единодушни, че актовете са стабилни", обясни Киселова.

И допълни, че актовете му могат да бъдат атакувани един по един, но не отпадат автоматично.

"Малко са действията в правото, които са автоматични. В повечето случаи е необходимо за всеки един от актовете да се премине през конкретна преценка", каза доц. Киселова.

Все пак, ако някои от актовете бъдат обжалвани, настоящият икономически министър може да ги преподписва.

"Казано на жаргон - могат да се санират част от актовете, които продължават да имат действие", каза доц. Киселова.

Тя изъкна, че въпросът за това могат ли хора с двойно гражданство да заемат висши държавни длъжности, трябвало да бъде решен от парламента.

"Много малко държави допускат техни висши лица да имат и друго гражданство", каза доц. Киселова.

Тя припомни, че за импийчмънт срещу президента Румен Радев трябва да има работещ парламент. Въпросът трябва да бъде повдигнат от поне 60 депутати и след това да получи подкрепа от 160.

Днес и друг конституционалист - проф. Янаки Стоилов се обяви, че решението на Конституционния съд няма да засегне решенията на служебното правителство, взети с участие на Петков.

Що се отнася до издадените от Петков, докато заемаше поста индивидуални актове, според министъра те могат да бъдат атакувани по-скоро по политически, отколкото по юридически причини.

На въпрос трябва ли да се прави по-задълбочена проверка на документите, които попълват кандидатите за публични длъжности, Стоилов отговори:

„Не мисля, че при съставянето на правителство, било то редовно или служебно, органът, който извършва тази дейност, разполага с реална възможност за кратко време да направи такива справки.

Едно лице дори и да смята, че действа добросъвестно, когато знае, че има такива обстоятелства, според мен е редно да постави въпроса дали това не би предизвикало въпрос, така че органът, който взема решението, издава акта, да може да направи преценка и тогава, ако желае да направи допълнителни справки, и по този начин да не се оказва поставен в една ситуация да бъдат атакувани тези решения“, заяви Стоилов, цитиран от БНР.