Николай и Евгения Баневи, срещу които делото у нас е едва "до под кривата круша" на първа инстанция в Специализирания съд, са осъдили България в ЕСПЧ в Страсбург.

Причината е погазване на чл. 5 ал 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (букв. текстът е - "Βсеки арестуван или лишен от свобода в съответствие с разпоредбите на параграф 1 c) на този член трябва своевременно да бъде изправен пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.")

Втората причина е, че персонално главният прокурор Иван Гешев (тогава зам.-главен прокурор и шеф на спецпрокуратурата) е нарушил презумпцията им за невиновност, закрепена в същата тази конвенция и основополагаща в правото в целия "бял свят". Сега ЕСПЧ установява, че освен Гешев, и наблюдаващият прокурор по делото Мария Дойчева, както и при еднво от произнасянията си - съмият Спецсъд са прекрачили границата на подозрението в престъпление.

Това според съда представлява нарушение и на чл. 13 от Конвенцията (че всеки има право да представи позицията си равноправно в справедлив процес  в независим и безпристрастен съд).

От решението на ЕСПЧ става ясно, че присъжда 7800 евро на Банев за морални щети, 6000 евро на жена му за морални щети, плюс 6000 за разноски. Забележително е, че във финансовата си част исковете са били общо 85 000 евро - 65 000 за Николай и 20 000 - за Евгения Банева.

Клуб Z припомня, че арестът на Баневи е един от най-често повтаряните от Иван Гешев "успехи срещу олигарсите", които винаги преди били безнаказани. У нас те са обвиняеми на първа инстанция - че заедно с възрастната майка Мария Банева представляват ОПГ за длъжностно присвояване на пари и вещи, собственост на "Полимери" АД, "Елма"АД, "Химически завод Панайот Волов" АД и "Топлофикация Казанлък" АД (все техни частни дружества след приватизацията,) а още - за пране на пари и дори незаконни патрони.

Пред Клуб Z днес единият от адвокатите им Христо Ботев коментира:

"В мотивите на съда в Страсбург се казват много важни неща - за първи път ярко се казва, че главният прокурор е нарушил закона."

На забележката ни - че Баневи са "знаков пример" за "борбата с олигарсите" според прокуратурата и съответинте медии, той отговори:

"Е, да де, но Европа казва, че като ще мачкаш олигарсите, не е това начинът."

По повод самото дело в България адвокат Ботев напомни, че според обвинението на Специализираната прокуратура дейността на фамилната ОПГ датира от 2005 г. "На едно място даже се цитираше (в решението на ЕСПЧ) как има 200 свидетели, пък групата я е оставила българската държава да действа 13 години - до 2018 г. 

Тотален нонсенс! И аз съм го казал и в съда – добре че е Специализираната прокуратура да разбере, че има пресътпление."

Той каза, че по това дело са приобщени над 10 стари дела, водени къде ли не - в НСлС, от окръжни прокуратури и пр....

"Те ги набумкаха тук и казаха - всичко това са извършили Баневи. Т.е. - за 15 години само тази прокуратура намери престъпление, пък "по-простите" нищо не са видели." 

По повод въпроса - докъде е същинското дело у нас Христо Ботев каза, че следващата дата е за 25 октомври и са на фаза - разпит на 10-12-и поред свидетел от общо около 200.

Повече за писъдата срещу България в детайли разказва правният сайт News.lex.bg:

За продължителният арест 

Николай и Евгения Баневи бяха арестувани ефектно в Ница на 26 октомври 2018 г., преди да се качат на самолета за България (самите те твърдят в делото, че като получили уведомление, дори са съобщили на следователите, че в понеделинк се прибират и веднага ще се явят на разпит, б.р.).

Те са били там с трите си малолетни деца и имали резервиран полет към София от предния месец, но междувременно прокуратурата им повдигна обвинения и издаде Европейска заповед за арест (ЕЗА), с която те бяха обявени за издирване и задържане.

От жалбата им до съда в Страсбург става ясно, че ЕЗА е издадена на 23 октомври 2018 г., три дни преди да се приберат, а още на следващия ден полицай се е свързал с Банев по телефона, който го информирал, че е в чужбина и със съпругата си ще се върнат в България на 26 октомври. След това Банев говорил с адвоката си, който се обадил на следовател, с когото уточнили, че на 29 октомври в 11 ч. двамата съпрузи ще се явят на разпит в Специализираната прокуратура.

След завръщането си в София пък планирали празнуване на рождения ден на Евгения Банева на 28 октомври, за който предварително били поканили десетки гости и дори в багажа им на самолета имало много празнични предмети. Защитата на Баневи определя като „логически и правен абсурд“ становището на правителството пред ЕСПЧ, че издирването е било наложително, „тъй като от два месеца жалбоподателите били в чужбина“. Полицаят, който е изготвил докладната записка след разговора си с Банев, е информирал прокуратурата, че както „и в предишни случаи“ Баневи са призовани по телефона за разпита им на 29 октомври и са потвърдили явяването си.

Те обаче са били арестувани от френските власти пред трите им малолетни деца, които останали да плачат на летището, се казва в жалбата им.

Според защитата издаването на ЕЗА е било злоумишлено след излишно повдигнато задочно обвинение и постановление за задържане за 72 часа, а по този начин е бил постигнат публичен арест, който е станал водеща новина в България. Банев остана в ареста две години и седем месеца, а съпругата му беше освободена през 2019 г. заради наложително оперативно лечение.

Съдът в Страсбург отбелязва, че Банев е под домашен арест от 19 май 2021 г. и тази мярка продължава и до днес. Следователно задържането му продължава почти 2 години и 9 месеца.

„Тази продължителност на задържането е тревожна“, заявява ЕСПЧ и подчертава, че българските власти е трябвало да дадат особено силни аргументи, за да задържат Банев за толкова дълъг период.

Освен това съдът в Страсбург заявява, че след 2 декември 2020 г. националните съдилища не са стъпили на достатъчни относими основания за продължаването на задържането на Банев. И пише в решението си:

„Дори и да има достатъчно елементи, за да се обоснове разумно подозрение, че жалбоподателят е извършил престъпленията, в които той е обвинен, Съдът счита, че мотивите, дадени от съдилищата за вземане на решение за задържане на жалбоподателя след 2 декември 2020 г., не са „уместни и достатъчни“ по отношение на член 5, параграф 3. Съответно е налице нарушение на тази разпоредба на Конвенцията“.

Коментарите на прокуратурата и съда и презумпцията за невиновност

В жалбата на Банев е обърнато особено внимание на кадрите, заснети и излъчени от МВР при претърсването и изземването от дома му, както и коментарът за тях, направен от тогавашния зам.-главен прокурор и шеф на Специализираната прокуратура (СП) Иван Гешев.

На 28 октомври 2018 г. МВР разпространи снимки на луксозния интериор от дома на Баневи, множество лични вещи и бижута, а зам.-главният прокурор каза тогава, че „тези неща са парите на работниците“ от предприятията, които Баневи са приватизирали и „обезкостили“ (на видео се виждаха гардероби, скъпи дрехи, обувки и най-интимни вещи на заподозрените, б.р. на Клуб Z)

Защитата твърди пред ЕСПЧ, че сами по себе си кадрите не са позорящи, а злепоставящ е коментарът на Гешев.

„Очевидно единствената нелегитимна и леко перверзна цел на репортажа е да бъде показан луксозният бит на жалбоподателите. Макар че заснетите от МВР кадри от дома на жалбоподателите са незаконни и нарушават неприкосновеността на жилището им, решаващ за тежестта на нарушението на чл. 8 в случая е коментарът на прокурор Иван Гешев. Именно той внушава престъпния произход на заснетия лукс, руинирайки личното достойнство и публичния образ на жалбоподателите“, посочва адвокат Михаил Екимджиев в жалбата.

Съдът в Страсбург коментира изказване на Гешев и на наблюдаващия прокурор по делото Мария Дойчева на пресконференция на 28 октомври 2018 г. И заявява:

„Вярно е, че двамата прокурори са говорили за въпросното разследване и са дали подробности за предприетите мерки, обвиненията срещу жалбоподателите и въздействието на тяхната дейност върху дружеството. Съдът счита обаче, че думите на двамата прокурори надхвърлят простото предаване на информация за наказателното разследване.

По-специално, много леко нюансираният начин, по който те описват версиите, по които са работили следователите, използването на изрази като „престъпна приватизация“, „източване“ или „обезкостяване“ за описване на събитията, довели до прекратяването на дейностите на въпросните предприятия и техните много категорични изводи относно фактите, които са предмет на въпросното разследване, предават идеята, че двамата жалбоподатели са извършители на престъпленията, в които са обвинени от прокуратурата. Тези коментари, взети като цяло, следователно подкопават презумпцията на невинността на жалбоподателите“.

Освен това ЕСПЧ установява нарушение на презумпцията за невиновност и в мотивите в определението на Специализирания наказателен съд, с което той се произнася по мярката им за неотклонение на 7 декември 2018 г. В решението на съда в Страсбург се цитира част от определението:

„… От съвкупната преценка на показанията на сочените свидетели и протоколите от извършените други действия по разследване, макар и по косвен път, по несъмнен и безпротиворечив начин се установява, от една страна съпричастността на всяко едно от обвиняемите лица към осъществяването на възведените по-горе деяния и по членуването им в престъпната група, а от друга конкретна съпричастност на обв. Николай Банев към инкриминираното деяние по ръководството на същата. Безспорно освен обв. Николай Банев, в общата дейност по осъществяване на деянията с посочените действия, неименуемо е бил подпомаган от обв. Евгения Банева и…“.

След това СНС заключава, че съществува реална опасност от извършване на друго престъпление и излага следните мотиви:

Съдът в Страсбург заявява, че тези мотиви „надхвърлят простото описание на състояние на подозрение“. „Те представляват декларация за тяхната виновност преди каквото и да е решение по същество по наказателния процес срещу тях“, пише ЕСПЧ в решението си.

И напомня, че има фундаментална разлика между подозрението в извършване на престъпление и изявление, че съответното лице е извършило престъпление при липса на окончателна присъда.