Предизборната кампания за президент и за парламент вече започна, въпреки че официалният й старт е на 14 октомври. 

Партиите и кандидатите за президент засега не ни изненадват с нов репертоар – всеки има стратегия още от изборите през април, а посланията им са добре известни на избирателите. 

Нови и оригинални идеи за привличане на гласове очакваме засега само от новите играчи – “Продължаваме промяната”, и кандидатите за президент Анастас Герджиков и Лозан Панов. (Тук изключваме Луна, нейният репертоар е известен на който се интересува от този вид творчество!)

Въпросът е друг – като че ли политиците имат дневен ред на приоритетите, който не съвпада изцяло с този на тяхната аудитория. 

Съдебната реформа или цените в супермаркета

Да вземем например съдебната реформа – смяната на главния прокурор, закриването на специализираното правосъдие и поредните реформи във Висшия съдебен съвет. Безспорно гарантирането на безпристранстно, справедливо и основано на законите правораздаване е важно за всеки, но това далеч не е основна грижа на повечето хора, особено предвид факта, че много от тях не са се сблъсквали лично със съдебната система. Единственият аспект от реформата в съдебната система, който това лято развълнува хората, бяха плановете да се приложи нова съдебна карта, която би закрила доста районни съдилища. След протести в Чепеларе, Панагюрище и на други места, правосъдният министър Янаки Стоилов отложи реформата, която се обмисля още от 2016 г.

Кандидатът за президент Лозан Панов например лесно ще обере симпатиите на десния електорат в София, но ще трябва да поразшири доста кръгозора си, ако разчита на отиде на балотаж – досега не сме го чували да говори за нещо извън съдебната реформа, а избирателите, голяма част от които не живеят на жълтите павета, очакват президентът да се посвети на техните всекидневни проблеми. Нищо че повечето от тези въпроси не зависят пряко от президента, но това е друга тема: така или иначе повечето избиратели не знаят с какво се занимава държавният глава.

Един поглед в социалните мрежи и може да се види кой въпрос вълнува най-много българските граждани, които ще бъдат поканени за трети път тази година да упражнят задължението си да гласуват. Това е чувствителният скок на цените на дребно във всички сектори и очакваният още по-голям скок на парното и тока тази зима. Към момента политиците доста предпазливо коментират тези явления, както и ръста на инфлацията, обезценяването на парите в банките и имотния балон. Основната причина е, че трудно тези процеси могат да се регулират с непазарни стъпки. 

Едва ли звучат атрактивно за хората и обясненията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че цените на горивата и стоките скочили след идването на служебното правителство. Ясно на всеки икономически грамотен човек е, че лостовете на изпълнителната власт не могат да регулират цената на кашкавала в супермаркета.

Корупцията или образованието – или по-скоро корупцията в образованието

Борбата с корупцията, премахването на явления като кюлчетата в чекмеджета и заобикалянето на обществените поръчки бяха част от целите, с които заявка за власт дадоха т.нар. партии на протеста. Те не реализираха управленски мандат, но служебното правителство успя да разкрие редица нарушения както в строежа на магистралите, така и в Банката за развитие. Имаше и няколко опита да бъдат осветлени и някои порочни практики в здравеопазването, където досега се говореше само на едро - за източване на клинични пътеки, пациенти-фантоми и предреждания в списъци за трансплантации.

А здравеопазването е чувствителна тема за всички хора, особено за тези, живеещи в отдалечени райони, без достъп до добри специалисти и болници. Българите като че ли са свикнали за доплащат за всеки по-сериозен здравословен проблем и това е необяснимо за тях на фона на увеличаващите се всяка година пари за здравеопазване. Трудно би било за всеки политик да застане пред средностатистическа българска пенсионерка, която трябва да тегли заем, за да плати 6000 лева за нова тазобедрена става, докато гръцката й връстничка може да си смени всички стави без доплащане, тъй като държавното осигуряване в южната ни съседка покрива това.

Друга такава чувствителна сфера е образованието. Тук Кирил Петков напипа много болен въпрос, като заяви, че неговата партия ще работи за това да не е нужно учениците и техните родители да плащат за частни уроци, за да вземат с отлични оценки държавните изпити след седми или дванадесети клас. Правителството на Борисов направи много физкултурни салони, ремонтира ученически шкафчета, раздаде таблети, но доплащането при учениците, което е тотално в сивия сектор, все още е съвсем реален проблем. Кандидатът за президент Анастас Герджиков, който вероятно има богат опит, може да се пробва да представи идеи за реформа в средното образование, защото това би дало една по-ясна визия и за висшето образование, където наблюдаваме да влизат все повече студенти с „инфлационни оценки“ от гимназиите, а сред преподавателите дори в Софийския университет има плагиати.

Между другото, съвсем като при Лозан Панов, Герджиков е специалист в една сфера и никой не знае за възгледите му по други важни за обществото явления като протестите миналото лято, високите цени, пътното строителство - той също ще се наложи да разшири ветрилото от теми в кампанията си, за да достигне до повече хора. И за тези, които ще кажат, че това са въпроси по-скоро за изпълнителната власт, да напомним, че президентът има важна роля в регулирането на всички политически процеси – чрез правото си на вето например, и би трябвало да е добре информиран по важните теми от обществото.

Канализацията и катастрофите или Шенген и еврозоната

Партиите типично залагат доста приоритети, свързани с външната ни политика. Хит сред тях е приемането ни в еврозоната например, но политиците не обясняват защо това е важно и дори не смеят да подемат кампания, която да убеди хората, че цените няма да се вдигнат още повече, след като приемем еврото.

Слушаме и обещания как ще сме добри съюзници в ЕС и НАТО и че няма да предадем историческата истина в казуса с Република Северна Македония.

Същевременно тези въпроси са твърде далеч от живота на българските граждани, нищо че в кръчмите вечер най-обичат да обсъждат футбол и външна политика. Голям проблем, засягащ повече от половин България, например, е липсата на канализация. Добре е да мечтаеш за еврозоната, но да не се налага зимата да мръзнеш във външна тоалетна или да се чудиш как да извикаш един специален автомобил, наричан галено с нецензурно име, който да изсмуче шахтата в имота ти.

Най-смелите планове на строителното министерство предвиждат до 2038 година 75 на сто от битовите потребители да имат канализация. Туш! Строителството във ВиК сектора е по-скъпо дори от магистралното и затова там всеки политик внимава с обещанията, а един пренебрегван сектор с години може да направи капан на всеки политик. 

Антоанета Цонева от ДБ наскоро посети велинградското село Кръстава след огромен битов пожар и установи, че липсата на канализация е истинският проблем на селото, което вече има път за милиони от ГЕРБ. И дори го сподели в пост във фейсбук. От ДБ, които също са се фокусирали върху бутикови градски теми като правосъдие, качеството на ремонтите в София, свобода на словото, справедливост и толерантност, всъщност също трябва да разширят хоризонта си и върху такива проблеми, с които се срещат хората от малките населени места. 

Същото е положението и с шофирането по пътищата, където вероятно сме стигнали Египет по пътна НЕбезопасност (а това е доста трудно). Факт, че в последните дни честа тема на разговор е ужасяващата катастрофа в Стара Загора, при която младеж помете три момичета на тротоар. Жителите на града протестират срещу шофирането с висока скорост, но кой да ги чуе.

Същите протести имаше и в пазарджишкото село Братаница, където полицай блъсна дете на пешеходна пътека. Но дали отиде на място някой политик да чуе какво искат хората? Естествено че не.

ГЕРБ, които имаха в листите си цели двама министри на вътрешните работи, би трябвало да са първите, които да повдигнат тази тема. Знаете ли колко място има за пътните произшествия в предизборната им програма от 128 страници? Половин страничка общи приказки. ДБ са доста по-добри по темата и в програмата си предлагат доста практически решения, така че ако ги рефрешнат и разширят, само ще спечелят.

Изборите наближават, а гласоподавателите очакват нещо да се промени за добро. Но за целта идеите на политиците трябва да отговарят на исканията на хората. Предстои да видим дали това ще се случи.