С фамозната реч „Да седнем на маса... Да чуем притесненията на хората“, Сергей Станишев почти ме просълзи. Молодец, дето се вика, при това я произнесе в праисторическото гнездо на империализма – Рим!  Как не са се сетили от пресцентъра да добавят : „... а очите му – топли, топли.“ Почувствах се като болшевик на 6 ноември 1917-а или като тъмнокож преди Мартин Лутър Кинг да сподели мечтите си.

Тръгнах да търся в събота следобед отворен клуб, в който раздават партийни книжки. Обаче ми мина черна лимузина на депесар път, набиха ме скинари (от другия коалиционен партньор), а чичкото с ключа за клуба се оказа отпрашил към Женския пазар за преоценени репички. Викам си – другия път... 
Със сигурност в тефтера на световния популизъм вчера бе добавена още една златна страница, макар и изкована с модифицирани по ПЕС-овски сърп и чук.
Ама, да не злобея, размислих се за самата идея. За снижаването (по Тодор Живков), кеносиса (по Иисус Христос), или каквото друго е там. На масите със сигурност би им било интересно да седнат в една кръчма със Станишев. И да научат повече за „оня“ договор на Моника Йосифова с Хохегер, за „онази“ фраза: „Другари, ако не гласуваме Пеевски за ДАНС, правителството пада“, за „оная работа“ с оттеглянето на Христо Бисеров баш преди да го отнесе...
Любознателно нещо могат да бъдат масите. И ви чакат, Сергей Дмитриевич. Най-рано на 25 май.