Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

„Време е да го кажем на глас. Вирусът, който причини пандемията от COVID-19, е тук, за да остане завинаги. Откакто се появи, той вече е установен в дузина животински видове, което прави стремежа на човечеството към постигане на групов имунитет недостижим. Много държави на планетата само си мечтаят за достатъчно ваксини, а в малкото, които разполагат доволно с тях, има твърде много хора, които не желаят да си ги сложат. Резултатът от това ще е, че няма да достигнем точката, при която достатъчен брой хора на планетата ще са имунизирани срещу вируса, за да прекъснат разпространението му.“

Така започва една от фундаменталните за последните години статии на списание „Форин афеърс“ – „Вечният вирус“.

Невъзможността да се постави ваксина на достатъчно голям брой хора заради липсата на ресурси или желание ще направи вируса вечен и ще поставя и в бъдеще под въпрос довчерашни успешни стратегии. Като „Ноу-ковид“-стратегията на Виeтнам, Тайван или Австралия – където пандемията бе удържана предимно с изключително строги мерки и локдаун. При първото разхлабване на мерките вирусът се завръща с пълна сила, както виждаме от последното развитие. Страните с голям процент имунизация също не са от сигурната страна на бариерата заради появата на нови варианти, които се оказват по-заразни и по-хитри спрямо ваксините. Това пък го видяхме във Великобритания.

Тогава какво да правим?

Победата над една пандемия не е въпрос само на ресурси и пари. Става дума далеч повече за идеи и стратегии, отбелязва „Форин афеърс“.  И дава за пример лекаря Джон Сноу, който през 1854 успява да открие и заличи източник на холера в Лондон, без светът още да познава теорията за микроорганизмите.

Сноу е скептично настроен по отношение на общоприетата по това време теория, че болести като холерата или чумата се причиняват от замърсяване или вредна форма на „лош въздух“. Теорията за микробите не е известна до 1861 г. и така Сноу не е наясно с механизмите на предаване на болестта, но на базата на доказателства стига до извода, че това не се дължи на дишането на замърсен въздух. За първи път дава публичност на теорията си в едно есе през 1849. През 1855 г. го публикува още веднъж, този път с много по-обстойно изследване на ефекта на водоснабдяването в Сохо по време на епидемията от 1854 г.

Разговаряйки с местните жители, той определя източника на заразата – обществена водна помпа на улица Броуд (днес Бродуик) в Лондон. Въпреки че химичният и микроскопският анализ на водата от помпата не показва категорично някаква опасност, проучванията на Сноу относно начина на разболяване са достатъчно убедителни, за да накарат местните власти да преустановят използването на помпата, премахвайки ръчката ѝ. С това източникът на болестта е отстранен и епидемията заглъхва.

Друга важна идея в борбата със заразните болести принадлежи на епидемолога Уилям Фог. През 1970 година той работи в болница в Нигерия и установява, че страната разполага с твърде малко ваксини, за да спре разпространението на едра шарка. След наблюдения стига до извода, че е по-важно не да имунизира всички, а онези, които имат най-голям принос за разпространението на болестта, защото имат много контакти с други хора. 

Благодарение на неговата стратегия едрата шарка е заличена до края на века. През 2021 година не е редно да се отказваме от това постижение и ваксините да се предлагат само на доброволци. Държавите, които успяха да ваксинират почти 100% от хората, които са на така наречената първа линия, имат и най-голям успех в борбата с COVID-19.

В същото време освен ваксини, са необходими и методи и технология, с които максимално бързо да се засичат най-горещите точки на заразата и усилията да се насочват натам. Колкото по-бавно върви ваксинацията, толкова повече варианти на вируса ще възникват и ще унищожават положените усилия досега.

Но всяка голяма катастрофа в историята на човечеството е била и началото на нова епоха, на нов подем. Така след Втората световна война, например, се създава ЕС и с тази нова форма на сътрудничество Старият континент за първи път в историята си успява живее вече над половин век без войни. Унищожителните в миналото пандемии полагат началото на микробиологията, на епидемологията, ваксините се създават в борбата с едрата шарка, а концепцията за хигиена в борбата с холерата.

Пандемията от коронавируса пък даде небивал тласък в усъвършенстването и използването на РНК-медицината. 

Тази нова технология открива необятни хоризонти пред човечеството и може да ни даде лечение на смятани за нелечими болести като рака, СПИН, ебола, малария, множествена склероза.

Пионерът в тази област и шеф на „Бионтех“ Угур Шахин смята, че до 15 години една трета от лекарствата ще бъдат на базата на РНК-технологията. Потенциалът на тази технология се крие в ролята на биомолекулата и РНК като носител на информация между гените и рибозомите. Молекулата може да се използва като един вид „софтуер“ за управление на процесите на обмяна на веществата в клетките и по този начин дава перспектива за гъвкаво и евтино производство на лекарства. По този начин клетките на пациента могат да се използват като фармацевтична фабрика, която сама да произвежда нужните лечебни средства за тялото. 

Ваксината срещу COVID-19 е първата практическа стъпка в тази посока. 

Технологията е все още в ранен стадий, но въпреки това някои от бичовете на човечеството вече не изглеждат непобедими. Като рака и инфаркта. 

РНК-ваксини срещу рак

Идеята на ваксините срещу рак не е толкова за предотвратяване на болестта, а за лечението й, когато вече се е манифестирала. 

Основният принцип тук се състои в това имунните клетки да получават информация за туморните и да се учат да ги различават с помощта на иРНК. За някои видове рак – например на кожата, изследването на тези ваксини вече е във втора фаза. Втори важен проект в тази област е създаването на инвидуални медикаменти за всеки пациент, които да разпознават точно неговия вид рак и клетки и така да атакуват болестта с пълна ефективност.

Терапевтични протеини

При този вид приложение на РНК-медикаментите става дума за стимулиране на производството на протеини в клетката, които да задвижват лечебни процеси. На този принцип работят препаратите с антитела, които вече се прилагат широко в лечението на рак, при автоимунни заболявания като ревматизъм и при някои заразни болести. С такива препарати могат да се победят и редки генетични заболявания, при които тялото на пациента не произвежда някой протеин в необходимите количества. Например при циститната фиброза. При нея тялото произвежда дефектен протеин или недостатъчно протеин, който да осигури транспорта на течностите в клетките. С иРНК това ще се коригира и белият дроб ще получи необходимия протеин в достатъчни количества. Клиничните тестове за лекарства срещу тази болест вече са започнали.

РНК-лекарства срещу инфаркти

Много напреднали са проучванията и за регенеративно лекарство по РНК-технологията, с което се подобрява кръвообращението през сърцето. То стимулира произовдството на фактора на растежа VEGF, който пък е отговорен за растежа на нови кръвоносни съдове. В момента това лекарство се прилага на някои пациенти, на които им поставят байпас.

Съобщенията за всички тези пробиви в медицината показват не само напредък в науката, а са и визия за новото развитие на света. Достъпът до новите лекарства ще предопределя богатството и благоденствието на всяка страна по света. 

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.