Един милион афганистански бежанци ще се озоват скоро на границата с България и страната трябва да се подготви, предупреди наскоро лидерът на ИТН Слави Трифонов.

"В момента има достатъчно косвени признаци, че националната сигурност на България може да бъде застрашена. Ако Турция реши, тези проблеми могат да се задълбочат за отрицателно време, ако пусне част от бежанския поток към България. Засега го пренасочва към Гърция".

Това коментира експертът по национална сигурност проф. Боян Чуков.

Най-силно се чуват гласовете на популистите

Не само в България се чуват такива гласове. В цяла Европа политици призовават за навременно предотвратяване на криза като тази със сирийските бежанци от 2015, а най-силно се чуват гласовете на популистите. Вълна от афганистански бежанци де факто все още няма, но политика с евентуалната ѝ поява вече се прави от всички страни.

Ще дойдат ли наистина един милион бежанци към България? Едва ли. Това би могло да се случи, само ако талибаните отворят границите и позволят на всеки, който желае, да напусне страната. Същото след тях трябва да направят и съседните на Афганистан държави – най-вече Иран и Турция, тъй като това е най-прекият път към Европа. И дори тогава, за да стигнат до Западна Европа, бежанците ще трябва да преминат 6000 километра.

Каква е вероятността талибаните да пуснат бягащите свободно? Според мен нулева. Няма защо да си въобразяваме и някакви конспиративни сценарии, при които световният ислям се договаря и координира и съвместно отваря граници, за да залее Европа със свои хора. Твърде противоречиви са интересите на Пакистан, Иран или Турция и твърде задълбочени собствените им вражди, за да се опасяваме от такъв развой.

В момента фактите са съвсем различни. За афганистанците е почти невъзможно да осъществят дори вътрешна миграция – тоест да избягат от провинцията към Кабул. Преходът от Афганистан пеша към която и да е друга държава е игра със смъртта – високи планини, студена зима, горещо лято, талибани, враждебни съседи. Въздушният трафик вече е затворен. За да се осъществи бягство, трябва да се потърси помощ на трафиканти. Афганистанците обаче са по-бедни от сирийците, повечето от тях нямат средствата за такова бягство, което излиза поне няколко хиляди евро. А дори и да имат тези средства, банките са затворени, „Уестърн Юнион“ се изтегли от страната, икономисти прогнозират срив на икономиката и дори скорошен глад.  Малцината, които ще успеят да се доберат извън Афганистан, трябва да преминат през Иран, без да ги залавя полицията. Иран има лагери за бежанци край границата с Афганистан и там вече живеят малко под милион афганистанци. Следващата държава по пътя им е Турция, която също има лагери за бежанци и не позволява транзитното им преминаване. Нататък пък е Европа с телените огради и стените по границите си, които издигна заради сирийската криза през 2015 година.

Хората в Афганистан са в капан, от който малцина ще се измъкнат

Така че истината е, че хората в Афганистан са в капан, от който малцина ще успеят да се измъкнат. Изтеглянето на американските войски, макар и планирано отдавна, бе проведено толкова хаотично и изненадващо дори за съюзниците на САЩ, че изобщо не са водени преговори с талибаните за съдбата на хората, които не желаят да живеят под тяхна власт. Европейските министри тепърва ще се срещат, за да търсят решение на евентуален бежански проблем, като най-вероятно ЕС ще плати този път на Иран да държи хората на негова територия. Това ще постави Европа в зависимост от Техеран, както това вече стана с Анкара.

Дотук с проблемите, които създава афганистанската криза за Европа и в частност България. Един от тях обаче остава нерешен. Най-важният. Хуманитарният. За съжаление времето, в което живеем, ще остане най-вероятно в историята с пълната неспособност и нежелание на богатите държави да спасят живота на хора, които бягат към тях от войни, диктатури или отчайваща бедност. Ние ще сме хората, които удобно са обръщали гръб на загиващите около тях хиляди бежанци. Ще сме онези, които ходят на плаж само на километри от лагери, в които стотици хиляди хора живеят на ръба на отчянието. Какъвто е например „Мориа“ в Лесбос.

Бежански лагер, който бе построен за 2800 души, но в него наблъскаха над 20 000. Деца, възрастни, жени, болни, бременни живееха години наред в палатки, без вода, без училище, без необходима лекарска помощ. През повечето време в лагера имаше трима лекари и пет медицински сестри. През септември миналата година, когато пожар изпепели лагера до основи, на негово място издигнаха нов лагер, в който живеят 6000 души. По 6-8 души в стая в контейнери при 45 градуса температура навън. Все още без течаща вода. Стигналите до този лагер бежанци всъщност чакат за скрийнинг от ЕС – проверка на документите им и започване на процедура за бежански статут и разпределяне по европейските държави по квоти. Заради политически спорове, развихряне на крайнодесни страсти, страх в населението, тотален провал на Брюксел с обезпечаването на „Фронтекс“ с достатъчно техника и хора – тези процедури се проточват толкова дълго, че утежняват положението на бежанците, но и на гръцките власти все повече. Често в лагера липсва дори храна.

„Бях подготвена за това, което ще видя и въпреки това изживях истински шок. Това тук напомня твърде силно на кадрите от „Аушвиц“, коментира преди дни сестра от католическият Скалабрински орден, чиито монахини се грижат за бежанци в Лесбос. 

С избухването на пандемията призив за незабавна евакуация на лагера отправиха и „Лекари без граници“. Това е място, на което 1300 души си делят един кран за вода, а сапун няма. Ако вирусът влезе в лагера, не можем да спасим хората, предупредиха те. Въпреки това до миналото лято в лагера все още живеят 20 000 души. Налагат им карантина, но въпреки това на 9 септември 2020 година са регистрирани 35 случая на коронавирус. От страх, че нямат никакъв шанс да се опазят заради липсата на възможност за дистанция, забрана за напускане и липса дори на вода и сапун, жителите на лагера се разбунтуваха. При бунта лагерът бе подпален. Тази година за палежа на две години затвор бяха осъдени двама 17-годишни непридружени афганистански бежанци. Допреди няколко месеца Европа настояваше, че афганистанците нямат право на статут освен в индивидуални случаи.  

Днес европейците гледат кадрите на хора, които отчаяно се катерят по самолети и падат от тях и са потресени от ставащото. Разбира се, това далеч не означава, че европейците ще отворят границите си за тях. Единствената разлика този път ще е в това, че ще платим на Техеран да ги държи в ирански лагери, където вече поне няма да виждаме нещастието, в което живеят. След като ЕС допусна да съществува „Мориа“ при това на негова собствена територия, има ли смисъл да си правим илюзията, че в Иран съдбата на бежанците ще е по-лека? До няколко седмици новините от Афганистан няма да  вълнуват никого у нас. На 4000 километра милиони хора ще останат обречени да живеят в палатки като ничии граждани, като от техните лагери едва ли ще имаме дори информация.  

Има ли задължение Европа, или дори България, да помогне по някакъв начин на тези хора? Всъщност у нас винаги се говори за ЕС и НАТО като за външна сила, от която ние не сме част. България обаче бе част от Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан, като от 2002 г. до  декември 2014 г. в операцията участваха 27 български военни контингента (включително 17 пехотни роти в Кандахар), с общ числен състав  9184 военнослужещи.

Българските военнослужещи участваха в подготовката на Афганистанските национални сили за сигурност (АНСС), както и  в обучението на афганистански медицински специалисти. Българските роти охраняваха стратегическите входно-изходни пунктове на летищата в Кабул и Кандахар. Ако преценката на НАТО за състоянието на афганистанката армия е било напълно погрешно, това означава, че част от тази отговорност носи и България.

Разбира се, София, Атина или Рим, Мадрид и Лисабон не могат да продължат да бъдат буфер за бежанските вълни към Европа, а страни като Нидерландия или Унгария да отхвърлят поделянето на отговорност. Единственият изход от нова бежанска криза е да се разпределят хората по квоти във всички европейски държави, но и натиск върху САЩ да поемат своята отговорност към ставащото. Така ще се избегне струпването на много имигранти в една държава, както е сега в Гърция или Италия, ще се намали натискът на държави, ползвани предимно като транзитни, като България и ще се подели отговорността между всички. Колкото повече държави от и извън Европа участват в това, толкова повече бежанци ще бъдат спасени и толкова по-малък ще е натискът върху отделни гранични държави от ЕС.