Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

"Колко са неразплатените разходи от държавата? Искам да ви отговоря, но не мога. Не мога, защото всички контролни функции на тази държава са изключени! Всички! До една!"

Това заяви днес служебният министър на финансите Асен Василев по време на първото заседание на новосформираната комисия по бюджет и финанси в парламента. Думите му дойдоха в отговор на въпрос за това колко са неразплатените средства от страна на държавата от депутата на ДПС Петър Чобанов. А самият въпрос дойде в дебатите за актуализацията на бюджета, с която народните представители най-накрая намериха време да се захванат. 

Всъщност днешното изслушване на трима министри: Асен Василев - на финансите, Гълъб Донев - на труда и социалната политика, и Стойчо Кацаров - на здравеопазването, не роди решение. Тоест - комисията по бюджет и финанси, а и депутатите от социалната и здравната, които участваха в заседанието, не взеха решение за подкрепа на бюджета  на първо четене. Това ще стане през следващата седмица, защото депутатите поискаха точни числа за движението на хазната до момента. 

Изслушването на тримата министри имаше информативен характер, но даде много данни за това какво предвижда актуализацията на бюджета, предложена от Министерството на финансите, и какви са настроенията на депутатите за подкрепа или неподкрепа на текстовете. 

Изводът - актуализацията на бюджета ще мине трудно и с много спорове, а ГЕРБ и ДПС са готови по-скоро да оспорват всички предложения на Асен Василев и останалите министри. 

Какво предвижда актуализацията? 

Министърът на финансите Асен Василев започна заседанието с кратка информация за това какво предвижда изготвеният проект за актуализация и защо той е нужен. Аргументите за последното са вече ясни - ремонтът на действащите текстове ще даде възможност да се осигурят средства за преизчисляване на пенсиите, за подкрепа на бизнеса и хората в задаващата се нова здравна криза, допълнителни средства за здравната каса и Министерството на здравеопазването, както и такива за предстоящите президентски, а и вероятно парламентарни избори тази година. 

В конкретика Министерството на финансите предлага: 

  •  575 млн. лв. допълнително за социални разходи. От тях 353 млн. лв. за преизчисляване на пенсиите; 86 млн. лв. за помощ за отопление; 72 млн. лв. за надбавка за програмата за лична помощ; 35 млн. лв. за надбавка за пенсионерите до линията на бедност; 30 млн. лв. за родители на деца до 14-годишна възраст.
  •  430 млн. лв. за бизнеса. От тях 30 млн. лв. подкрепа за авиопревозвачите и 400 млн. лв. за подкрепа на работодатели и служители. В най-голямата си част парите ще отидат за продължаване на мярката 60/40. 
  •  335 млн. лв. за здравеопазване. От тях 125 млн. лв. за здравноосигурителни плащания; 81 млн. лв. за медиците на първа линия; 47 млн. лв. за нови ваксини по договора с ЕК; 35 млн. лв. за лекарства за COVID; 33 млн. лв. за възнграждения на персонал; 19 млн. лв. за поставяне на ваксини.
  •  133 млн. лв. за нови избори - разчетите са направени за вот 2 в 1, президентски и парламентарни. Ако изборите се направят отделно, то ще бъдат необходими още 50 млн. лв.
  •  103 млн. лв. - увеличение на вноската в бюджета на ЕС, наложени заради Брекзит
  •  100 млн. лв. допълнително за МРРБ, защото пари в АПИ за зимна поддръжка на пътищата няма. 
  • 90 млн. лв. за възстановяване на резерва на МВР и на Министерството на правосъдието. 
  •  16 млн. лв. за изплащане на суми по загубени дела от Комисията за енергийно и водно регулиране. 

Важно уточнение - МФ е успяло да събере допълнително средства над предварителния план, които до края на годината се очаква да стигнат до 1,8 млрд. лв. Тоест актуализацията е нужна, тъй като тези пари не може да се похарчат без одобрението на НС. Именно увеличението на приходите ще позволи и намаляване на дефицита с около 0,3%, тоест въпреки че разходите се увеличават, то генерално държавата няма да напомпа несъответствията между приход и разход. 

Увеличението на приходите - консервативно или оптимистично?

От МФ не смятат да питат големия бюджет генерално, тоест финансирането на отделните министерства и първостепенни разпоредители с бюджетни средства почти не са променяни. Големият спор обаче се завъртя около очакването за приходите и визията на служебното правителство за допълнителните средства. 

От ИТН попитаха на каква база са изчисленията за тези 1,6 млрд. лв. повече в бюджета. Василев им обясни, че това е консервативното виждане, защото се очаква тежка COVID вълна и че ако тя не се случи с такава сила е възможно приходите дори да изпреварят тези разчети. 

"Половината от тези пари се дължат на инфлацията или повишената икономическа активност, другата на подобрената работа на НАП и Митниците", обясни Василев и изреди редица данни, които потвърждават тезата му. 

Един от очакваните въпроси - за какво са тези 1,2 млрд. лв. в текстовете, които се слагат в перото "извънредни разходи" в резерва и които могат да се харчат от Министерски съвет, зададе фискалното острие на ГЕРБ - бившият министър Кирил Ананиев. 

"Резервът сте го внесли вие с приемането на бюджета в края на миналата година, ние го разширяваме с пари за неотложни допълнителни разходи. Тези разходи са свързани с това как ще протече COVID кризата. Може да са повече разходите, отколкото планираме, защото плащанията са обвързани с кризата. Същото важи и за парите за бизнеса. Но тези пари са разписани по пера и могат да бъдат харчени единствено целево", бе отговорът на Василев. 

Ананиев попита и защо парите от първоначалните плащания от Плана за възстановяване и устойчивост са разчетени в актуализацията и не мисли ли, че срещу тях трябва да се намали дефицитът и да се поемат разходи. 

"Вие сте планирали текущия бюджет именно с парите от плана за възстановяване. Написали сте 1,2 млрд. лв. приход, а ние сме го разширили на 1,6 млрд. лв., защото Еврокомисията заяви, че ще изплати не 10%, а 13% от средствата тази година. Ние не променяме нито философията на прихода, нито на разхода”, каза Петков.

От БСП в лицето на Румен Гечев повдигнаха своята вечна тема - защо държим на нисък дефицит, при положение че всички други държави разходвали повече пари, особено в пандемията. Отговорът на Василев бе, че той е част от служебен кабинет, който няма намерение да залага политики за 4 години, а само до края на годината. Това твърдение обаче е меко казано странно заради решението на точно този кабинет да прави тежка реформа в пенсионната система. 

От отговорите, които Василев даде на ДБ, стана ясно, че фискалният резерв към 30 юни е пълен с 9,3 млрд. лв.

Василев заяви, че МФ вече започнала да сондира мнения за бюджетната процедура за 2022 г. и е разпоредила на отделните министерства да намалят административния си разход с 10%. 

Особено притеснен за прекаления оптимизъм на финансовия министър бе Петър Чобанов от ДПС. Той смята, че нещата изглеждат прекалено розово и че догодина ще платим сметката за това. Притеснен е и от това, че някои от разписаните разходи са постоянни, а не се знаело и догодина дали щели да се събират повече пари. 

"Тези приходи са постоянни. Да, ако се работи, както се работи в момента. Вие казвате, че вдигаме приходите заради инфлацията. А догодина дефлация ли очаквате? Казвате, че имаме повече приходи заради повишен растеж. А догодина срив ли очаквате?", отговори му пък Василев. 

Трябва ли да платим новата партида ваксини на ЕК? 

Една от големите теми по време на обсъждането на парите за здраве продължава да бъде тази за 47-те милиона лева, които актуализацията предполага, че трябва да се дадат за нови ваксини. И въпреки че от МЗ вече обясниха, че това е задължение на България по предишен договор с ЕК и че няма как да се отметнем от него, депутатите неколкократно обявиха, че било излишно. 

Д-р Михайлов от БСП дори обяви, че нямало значение, че ще има наказание, ние трябвало да продължим без този разход. Асен Василев обаче му припомни, че "наказанието" е 100% от сумата и че България така или иначе ще плати тези пари. 

Спор се разрази между министъра на здравеопазването Стойчо Кацаров и неговия предшественик Костадин Ангелов. При приемането на бюджета за тази година през декември на 2020 г. депутатите на ГЕРБ предвидиха възможност 5% от парите на отделните ведомства да могат да се теглят и да се дават за здравни нужди в пандемията. Именно поради тази причина Костадин Ангелов изчисли, че този т. нар. буфер имал възможност да финансира още мерки за цели 485 млн. лв. и попита: ако го няма - за какво са харчени парите. 

"Така нареченият буфер не е никакъв буфер. Той е измама. И ще ви кажа защо. Вие сте раздали едни пари на министерствата и сте написали, че можете да им вземете по 5%. Това не е буфер, това е трансфер. Този трансфер ние не сме го правили. Теоретично в него има още 399 млн. лв., но ако ние трансферираме тези пари, кажете ми например в МВР с какво ще си плати заплатите и как ще си сипят бензин в колите? Как ще стане, като вие даже сте им вдигнали заплатите с 10%?", отговори му Василев. 

Кирил Ананиев пък рече, че вярно парите на МВР и на правосъдното министерство били на свършване, но можело да се вземат пари от другите ведомства, които са си изчислили нещата и можели да отделят средства. 

Александър Симидчиев от "Демократична България" пък поиска между двете четения да се предвидят пари за сериозна информационна кампания, която да стимулира ваксинирането, защото от купищата ваксини, които ще имаме, "няма да има смисъл". 

Д-р Кацаров поясни и че до края на годината се очакват нови 1,9 милиона ваксинации. 

Преизчислението на пенсиите

Без особени спорове мина обсъждането на бюджета на ДОО и най-вече на идеята на служебния кабинет да преизчисли пенсиите. С тази формула средното увеличение  ще бъде от близо 13%, минималната пенсия ще стане 340 лв., максималната - 1440 лв. За тези пенсионери, които и с увеличението не стигат до прага на бедността, ще бъде предложена социална помощ. 

БСП и ИБГНИ имат отделни проекти, които искат минимална пенсия от 369 лв. без оглед на стажа. Това обаче не се приема от социалния министър, който подкрепя идеята, че всяка пенсия трябва да носи белега на социалния принос на пенсионера в системата и именно през увеличението на коефициента за стаж това е възможно. 

Мария Капон от ИБГНИ продължи да упорства и си призна, че ако за служебния министър политиката няма значение, то те се борят за гласове на изборите и си поиска по-високата сума. В крайна сметка обаче, фактите показват, че със социалната добавка пенсионерите пак ще получават повече, но няма да има смесване на социално осигуряване и социална помощ. 

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.