Когато обръщаме поглед назад към детството си, повечето от нас моментално се сещат за очарователни баби, които са давали мило и драго, за да обгрижват внуците си. И нерядко в спомените си долавяме изкусителния аромат на мекици и пържени филийки със сладко, на разточена с много любов баница със сирене или на току-що изпечена тиква.

Когато обръща поглед назад към детството си, Илияна Бенова, или Бени, както ѝ казват от осми клас насам, също веднага се сеща за баба си. В нейните спомени обаче превес има не домашно приготвената храна, крепяща тялото, а интелектуалната и духовна храна във вид на книги, до които нейната баба ѝ осигурявала редовен достъп.

„Цялото ми семейство са четящи хора, но дължа любовта си към четенето главно на баба ми, филолог и бивш библиотекар, която ме гледаше като малка, споделя Бени пред „Клуб Z“. - Неразделна част от хубавото ми детство бяха книжните традиции, които с нея си изградихме: поне веднъж седмично посещение на кварталното читалище, поне два пъти месечно – на Столична библиотека. Панаири на книгата не сме пропускали от времето, когато се плащаше вход. Баба изгради любовта ми към четенето внимателно, с премерена и желана от моя страна намеса и най-важното – с личен пример. Тя чете като змей и всичко по-малко от това ми се е струвало нетипично.“

Изпълнените с ненаситно четене детски и юношески години отвеждат Бени в специалност „Книгоиздаване“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Десетилетие по-късно, след като събира опит на различни позиции в четири издателства, тя загърбва сигурността и комфорта на редакторската работа в голямо издателство и днес продължава да е част от бранша, само че в ново амплоа – като съсобственик на Benitorial, най-младото българско издателство.

Илияна Бенова - Бени

Плетки от думи

Разказана накратко, историята на Benitorial звучи като приказка, написана за няколко часа. Истина е, че Бени, която създава издателството заедно с Йордан Пенев, нейния спътник в живота, в момента има щастието всеки ден да полага усилия за поддържането на една своя мечта, зародила се в началото на редакторската ѝ кариера. Преди обаче да си помисли, че би могла да има (свое) издателство, Бени извървява дълъг път, осеян с дълги часове яко учене и здрава работа още от университета.

„Имахме преподаватели, които успяваха да ни накарат да мечтаем чрез действие – да градим опит курсова работа след курсова работа, блог след блог, стаж след стаж. Първи курс заверих със стаж в печатница. От втори курс започнах да се оглеждам за работа в издателство. Тогава смятах, че много ще ми отива да стана графичен дизайнер, но всъщност кариерата ми започна като асистент на пиар [в издателство].“

Работата допадала на Бени, но не била „нейната“ работа. Следват кратки стажове в сайта за книги „Аз чета“ и в книжарница. Тогава съдбата ѝ дава едно рамо, като я запознава с Йоана Йорданова, по онова време главен редактор на AMG Publishing и по думите на Бени човекът, „който ми е дал най-много в професионален план“. За това издателство Бени работи първо като рецензент, после като помощник по панаирите, редактор на половин работен, сетне на цял, а накрая и като главен редактор. 

„Там преведох и първата си книга – „Невероятното странстване на Харолд Фрай“ от Рейчъл Джойс. Това нямаше да се случи, ако Йоана не беше заделила от времето, вниманието и нервите си, за да ме обучава, насочва, въвежда в тънкостите на професията.“

Бени започва да превежда „Невероятното странстване на Харолд Фрай“ през 2014 г., след като убеждава екипа в достойнствата на романа и купува правата за издаването му. 

„С тази книга взаимно си дадохме шанс – аз като я избрах за издаване, тя – като ме изтърпя да я преведа.“

По романа на Рейчъл Джойс, включен в дългия списък от 12 книги, борещи се за наградата The Man Booker Prize през 2012 г., предстои да бъде заснет филм с Джим Броудбент в главната роля.

Оттогава Бени е превела двайсетина книги, редактирала е два пъти повече и е подбрала редица заглавия за издаване както за AMG Publishing, така и за изд. „Ентусиаст“, където работи до лятото на миналата година.

„Обичам да казвам, че превеждането на книги е едно от най-мазохистичните ми хобита. Обожавам да превеждам, да „плета“ с думите и накрая да видя резултата от усилията си под формата на готова книга. Чувството, че това, което напиша, ще бъде прочетено от хиляди хора, че всички те разчитат на моя превод, за да се запознаят с авторовия стил, с метода на поднасяне на сюжета, е едновременно сладко и почти непосилна отговорност. Разбира се, поемам я без колебание, макар във всяка една книга, която превеждам, да има десетки моменти на всеобхватен ужас, че не се справям добре и не мога да се сетя за най-точната дума или израз. В такива случаи много помага да си поговориш с някой, който е далеч от книгата и дейността ти. Освен че води до успокояване на нервите, [това] спомага и за разрешаването на подобни засукани казуси.“

От лична към обща мечта

Когато като млад редактор Бени се замисля, че би се радвала един ден да има собствено издателство, тя смята идеята си за неосъществима и я използва като средство за разтуха в трудни моменти. Обезсърчаващите коментари на нейни познати не я правят по-уверена. Все пак няколко души се отнасят добронамерено към амбициозната ѝ мечта от самото начало и ѝ казват, че вярват във възможностите ѝ да я осъществи.

Бени преминава към действие малко след като напуска последната си работа като редактор в издателство през юли 2020 г.

„С партньора ми прекарахме не една и две вечери в обсъждане на бъдещето на по чаша вино. Накрая той призна, че отдавна мисли за мечтата ми да имам издателство и вече я възприема и като своя. Така една вечер завърши с решението да стартираме издателство. Възможността да се провалиш с гръм и трясък съществува. Но съществува и тази да успееш – и тя не е по-малка. Наясно ли си с тези две неща и със себе си, идва момент, в който разбираш, че никога няма да си простиш, ако поне не опиташ да сбъднеш мечтата си.“

Сигурността е нещо хубаво, което всеки от нас търси във и отвъд работата си, но пълна сигурност няма, защото животът може така да се обърне, че да загубиш уж най-сигурното, казва Бени. На базата на личния си опит тя е достигнала до заключението, че човек се учи да приема трудностите по-леко и става по-склонен да поема големи рискове, щом веднъж се окаже на дъното и успее да изплува обратно на повърхността.

Бени и Йордан се изправят очи в очи със страховете и предизвикателствата, съпътстващи изграждането на бизнес, и съумяват да се справят с тях благодарение на предварителната си подготовка и допълващия се професионален опит на двамата – съответно издателски и финансов. 

Този колаж показва малкия, но мултифункционален екип на Benitorial - тоест Бени и Йордан. За всяка задача отвъд техните компетенции двамата разчитат на външни сътрудници.

Двамата си дават сметка за неволите, които коронапандемията може да им създаде, но ги приемат спокойно, защото, както обяснява Бени, „когато решиш да се реализираш в издателския бизнес, приемаш, че препятствията се превръщат във всекидневие“. Важното е да имаш и поводи за радост, а те ще се появят, когато се стараеш и работата ти доставя удоволствие, допълва тя. 

Бени гледа напред с оптимизъм и по друга причина: според нея покрай принудителната социална изолация за дълги периоди през последната близо година и половина много хора са преоткрили четенето като приятно и лековито занимание, което е чудесна алтернатива на много други възможности за запълване на свободно време.

С внимание към „малките неща“

Benitorial стъпи на родния пазар в края на юни тази година, когато излезе първата книга на издателството – романът „Удавниците“ на американската авторка на мистерии Дженифър Макмеън. Преводът е дело на самата Бени, като изданието включва специално обръщение от авторката към българските читатели. В блога на издателството е публикуван и списък с песните, които се споменават в книгата.

Бени и Йордан ще се стремят да издават между 6 и 10 книги на година. Засега са се съсредоточили върху мистерии, трилъри и исторически и криминални романи, но са отворени и към други жанрове.

В края на септември на бял свят ще се появи втората книга на Benitorial – „Нарисувано с къна“, първата част от планираната трилогия на Алка Джоши, по която предстои да бъде заснет сериал, главната роля в който вече е поверена на Фрида Пинто от „Беднякът милионер“. До края на годината младите издатели обещават да изненадат читателите поне с още две трилъра от световноизвестни писатели.

„Benitorial започна и ще се развива в бъдеще като много личен проект, подчертава Бени. - Нещото, с което искаме да се заявим пред българския читател, е личното отношение. [Искаме] сътрудниците ни да държат на високото качество на работа. Подхождаме с внимание и професионализъм към всяка брънка в [издателския] процес и се стараем да няма „малки неща“, които да пропускаме или пренебрегваме. Уж малки неща като уважението към читателя и сътрудника, вниманието при опаковането на пратките от сайта ни, личното послание за хората, които са си направили труда да поръчат наша книга, са изключително важни за нас. Ще направим всичко по силите си да спечелим доверието и любовта на читателите.“

---

Този материал е създаден по проекта „Малък бизнес, голям успех“ на Клуб Z. Ако имате интересни идеи за предприемчиви собственици, развиващи малък и среден бизнес у нас, можете да ни ги изпратите на имейл clubz@clubz.bg (в Subject/Тема напишете „Малък бизнес, голям успех“).