Започна август – най-смъртоносният месец по пътищата. Днес е първият му активен ден, но още в неделята един се прости с живота си, а 25 бяха по-тежко или по-леко ранени.

За миналата година нещата изглеждат така - през най-отпускарския месец са станали близо 700 тежки ПТП (това е дефиницията на КАТ, когато има поне един пострадал). Загинали са 54, а са ранени 863-ма души.

Имам едно лично мнение, с което не ангажирам никого - че твърде бързият достъп до твърде бързи коли не понесе на българина (за наше оправдание мога да кажа, че така е и в другите доскоро ужасно бедни държави). Фактически днес за 800-1000 лв. е възможно да си купиш ауди, VW или опел, който в пъти да надбягва личната ти шофьорска култура, етика и най-вече подготовка.

Огромният процент самокатастрофиране - когато изобщо е нямало втори участник в ПТП, който да ти е "виновен", за съжаление, ме подкрепя.

Към това, като добавим вече десетилетното безпощадно крадене от пътища – липсата на всякаква маркировка, или наличието на такава, която се изтрива от един дъжд, дупките, които се отварят, преди валякът да е паркирал в базата на фирмата (под-под)изпълнител, стесненията, скалите, ремонтите и лошите радиуси на завоите...

Към това сложете и странния факт, че може би само у нас се наблюдават толкова много тираджии (например турски), които карат пили. Коя ли черта на родния КАТ им дава увереност, че с няколко евро „йок кармазъ“ всичко се оправя - нямам представа...

Но и всичко това, дори към него да добавите още купчини оправдания: лошо подготвените млади водачи, масовото ползване на амфети у професионалните бусаджии и "баничарки" (за да си покрият по-бързо нормата), никаквия контрол над светлините, гумите и техническото състояние като цяло...

Всичко това не променя факта, че да се пребием на пътя е чисто и просто тъпо.

А когато едно нещо изглежда тъпо, когато всички са съгласни, че е тъпо, то най-вероятно е тъпо в действителност.

И този август едно малко селце от народ вероятно ще се прости с живота си – дай Боже, да съм в груба грешка!

Нека не сме сред тях. Да стигнем – ако трябва с 15 мин. по-късно – по-отговорно не само към нас, а и да не забравяме, че и този отсреща, дори да ни е ядосал, има деца, майка, любими хора... Така определено ще сме оригинални и ще изненадаме публиката.