Полумилорд, полукупец,

Полумудрец, полуневежда,

Полуподлец, но есть надежда,

Что будет полным наконец.

                               А.С.Пушкин

 

Да си тръгва това служебно правителство, че да миряса държавата. То не бяха СРС-та, то не бяха ремонтирани и залесени язовири, то не беше спиране на кранчета инхаус. Не става така. Ние обичаме да се работи с доказателства, които да бъдат консенсусни.

СРС-та? Къде са доказателствата? Съвсем резонен въпрос, докато самият министър (служебен) ти казва: „Вие ме бъркате с някой друг“. За Цецерон (по Тони Филипов, д-р) намеква. Никак даже не бъркаме, просто бяхме свикнали оттогава, та докато се появи господин Рашков, при тези вътрешни министри да не е ясно къде започва изречението и къде свършва. А напрежението, изписано върху мъжествените им лица показваше само едно нещо – мозъкът е мускул и трябва да се тренира.

Ами онзи министър с язовирите? Ти му искаш дипломата от Харвард, а той взима, че ти я показва. И се усмихва – демек радва се. На какво се радва? Наместо да удави журналистката в източената от язовирите вода, той се усмихва. 

И накрая, но не по важност, това с Асен Василев, дето отмъкнал интелектуална собственост. Питат го: „Отговорете с „да“ или „не“ – бяхте ли осъден за кражба на интелектуална собственост?“, а той отговаря: „Не“ и млъква. Е, как се говори с такъв човек?! Наместо да започне да върти и суче едни обяснения, от които на всички да им стане ясно, че още в детската градина е изяждал чужди закуски (това си е моя теза, но съм сигурна, че оттук ще изскочи заек), той млъква...

И после, с триста зора, признава, че съдът в Ню Йорк е решил делото в негова полза. А някой да е виждал дипломата на съдията, дето е сторил това? Аз поне не познавам такъв. Но за поръчките инхаус му харесва да си приказва, още малко и адреса на хаус-а ще даде.

Интелигенцията ни също се изказа. Беше напълно ясна, независимо от някои дефекти, най-вече мисловни и зад категоричното ѝ мнение помръдваше заешките си уши тревожният въпрос:

„Как така не приема телефонни обаждания тоя (пак за Асен Василев става дума)? Че тогава откъде знае какво да прави!“

Добре че е Тошко Йорданов... Струва ми се, че е от ощетените навремето от А.В. деца и още не е преживял травмата, но каквото и да говори си вярва. Да, строг е, но отстоява позициите си. Всякакви позиции и няма никакво намерение да се извинява. Така и на нас ни вдъхва сигурност.

Е, това е моето мнение, но смятам да не го подписвам, защото на мен слава не ми трябва. Ако пък решат да дадат някоя наградка – все ще ме намерят.

(Името на авторката Таня Кольовска се пази в редакцията)