Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Ерик Светлоокия е влюбен в Гудруда Красивата и се опитва да спечели ръката й. Бащата на девойката, който е жрец на старите скандинавски богове, се противопоставя на връзката им, понеже смята, че Ерик е неперспективен мъж. Но далеч по-опасни са интригите на вещицата Сванхилд, полусестра на Гудруда, която иска Ерик за себе си. Тя убеждава Оспакар Черния зъб, могъщ и страховит северен владетел, да пожелае Гудруда за съпруга. Така между двамата силни мъже избухва вражда. Следват епични битки, интриги и предателства. 

Макар да не достига популярността на „Рудниците на цар Соломон“ и „Тя“, „Ерик Светлоокия“ е сред най-обичаните произведения на Хенри Хагард. Литературните критици го считат за един от най-добрите викингски романи, Толкин го сочи като източник на вдъхновение, а преди да почине, големият режисьор Стенли Кубрик е искал да заснеме филм по него.

Хенри Райдър Хагард (1856–1925) е британски автор на популярни приключенски романи, много от които екранизирани или превърнати в комикси. Книгите му са оказали силно влияние върху писатели като Едгар Бъроуз, Робърт Хауърд, Филип Фармър, Ръдиард Киплинг, Дж. Р. Р. Толкин и Греъм Грийн и продължават да вълнуват читателите и до днес.

Представяме ви откъс от „Ерик Светлоокия“, издателство „Изток-Запад“: 

Един мъж живееше на юг още преди Тангбранд, синът на Вилибалд, да започне да разпространява учението за Белия Христос в Исландия. Той се казваше Ерик Светлоокия и беше син на Торгримур. По онова време никой не можеше да се мери с него по сила, смелост и красота. Пръв бе той в тези неща, но късметът му убягваше.

Две жени живееха също на юг, недалеч от мястото, където Уестманските острови се издигат над морето. Едната беше Гудруда Красивата, а другата – Сванхилд Сиротната, която нямаше баща и бе дъщеря на Гроа. Те бяха полусестри и се отличаваха от останалите жени с красотата си, макар че ги свързваше единствено кръвта им и тяхната омраза.

Ето и историята за Ерик Светлоокия, Гудруда Красивата и Сванхилд, която нямаше баща.

Тези две прекрасни жени видяха светлината в един и същ час. А Ерик Светлоокия беше пет години по-възрастен от тях. Бащата на Ерик бе Торгримур Желязното стъпало. Той беше силен мъж, но връщайки се веднъж от сеитба, беше нападнат от берсерк и загуби стъпалото си, така че оттогава ходеше с дървен крак, обкован отдолу с желязо. Все пак той закла берсерка, както се подпря на една скала, за да запази равновесие. Та заради това геройство хората много го почитаха. Торгримур беше богат земевладелец, незлоблив и с много приятели. На стари години взе за съпруга Саевуна, дъщерята на Тород. Тя беше велика жена, със силен характер и пророчески способности, и можеше да се покрие цялата с косата си. Но тези двамата не се обичаха кой знае колко и създадоха само едно дете – Ерик. Саевуна го роди, когато бе доста възрастна.

Баща на Гудруда бе Асмунд Асмундсон, жрецът на Мидалхоф. По онова време той беше най-мъдрият и богат мъж в юга на Исландия. Притежаваше много ферми, а също и два търговски и един боен кораб, и влагаше пари в различни предприятия. Беше натрупал богатството си чрез викингска работа – обиране на английските брегове – и за делата му на младини в морето се разказваха страховити истории, защото той бе викинг с „червена ръка“. Асмунд беше красив мъж, със сини очи и голяма брада, освен това беше изключително опитен в дейностите, свързани със закона. Обичаше много парите и всички се страхуваха от него. Все пак имаше немалко приятели, понеже като остаря, характерът му стана по-благ. Ожени се за Гудруда, дъщерята на Бьорн, която бе мила и кротка по природа, та затова я наричаха Гудруда Хрисимата. Родиха им се две деца – Бьорн и Гудруда Красивата.

Бьорн приличаше на баща си като млад, бе силен, коравосърдечен и алчен, а Гудруда, освен чудно красива, бе и мамино момиче.
Майка на Сванхилд Сиротната бе Гроа Вещицата, която беше финландка. Говореше се, че корабът, с който е плавала, при мощна буря от северозапад се опитал да се скрие зад Уестманските острови, но се разбил в скалите и потънал. Всички, като изключим Гроа, попаднали в мрежата на Ран и се удавили. Тя се спасила благодарение на магическите си способности. Това поне е вярно, защото на сутринта след бурята Асмунд Жреца обикаляше по брега, търсейки избягали коне, когато видя на една скала красива жена с пурпурна пелерина и широк златен пояс на кръста. Тя решеше черната си коса и пееше, а в плитчината пред краката ѝ се полюшваше удавник. Асмунд я попита откъде е, а тя му отвърна:

– От Къпалнята на лебеда.

После той я попита къде е родът ѝ. Сочейки мъртвеца, тя обяви, че от рода ѝ е останало само това.

– Кой е този? – попита Асмунд Жреца.

А тя се засмя и изпя следната песен:

Гроа плава от Къпалнята на лебеда,

а боговете на смъртта държат ръката на мъртвеца.

Виж къде лежи нейният нещастен съпруг,

самонадеяният морски крал никога не размахва меч!

Асмунд, задръж тази фуста,

Защото снощи норните плачеха

и според Гроа говореха за теб.

Да, за теб и за неродените бебета говореха.

– Откъде знаеш името ми? – попита Асмунд.

– Чайките го изкрещяха, докато корабът потъваше. И други имена чух – за всички трябва да се разкаже история.

– О, страхотен късмет – продума Асмунд. – Чини ми се, че имаш пророчески способности.

– Да – отвърна тя. – Познавам бъдещето и съм красива.

– Така е, наистина си красива. Какво ще правим с този удав­ник?

– Ще го оставим в ръцете на Ран, за да могат всички съпрузи да почиват.

Хората я избягваха, защото бяха наясно, че е вещица. Но Асмунд я отведе в Мидалхоф и ѝ даде една ферма. Там тя живееше сама, а той се възползваше често от мъдростта ѝ.

После стана така, че Гудруда Хрисимата забременя. И роди момиче – много хубавко, с тъмни очи. Същия ден роди и Гроа Вещицата, пак момиче. А хората се зачудиха кой е бащата, понеже Гроа не бе ничия жена. Жените пуснаха слух, че Асмунд Жреца е баща и на това дете, но когато разбра какво се говори, той се ядоса и заяви, че никога не би посегнал на вещица, пък макар и удивително красива. Все пак не можа да разсее съмненията, че рожбата е негова, тъй като очевидно я обичаше като своя. Но нямаше как да се разбере истината. Почнеше ли някой да я разпитва, Гроа се засмиваше мрачно, какъвто навик имаше, и казваше, че не знае нищо по въпроса, че никога не е виждала лицето на бащата, който излизал от морето нощем. Поради тази причина някои заключиха, че бащата е или някой магьосник, или призракът на нейния покоен съпруг; други твърдяха, че Гроа лъже, както често правят жените при подобни обстоятелства. Въпреки одумванията, детето се задържа на белия свят и получи името Сванхилд.

Час преди да се роди детето на Гудруда Хрисимата, Асмунд напусна къщата си и се отправи към храма, за да поддържа свещения огън, който трябваше да гори денонощно на олтара. След като нахвърля съчки, той седна на пейката отпред и докато се взираше в образа на богинята Фрея, заспа и сънува много лош сън.

Сънува, че Гудруда Хрисимата ражда прекрасен гълъб с пера от сребро, а Гроа Вещицата – златна змия. Змията и гълъбът живееха под един покрив, като влечугото постоянно се опитваше да убие гълъба. После долетя голям бял лебед, минавайки над хълма Колдбак. Езикът му беше като остър меч. Лебедът видя гълъба и се влюби в него, а гълъбът се влюби в лебеда; но змията изпълзя до тях, надигна се, засъска злобно и се опита да ухапе гълъба. Обаче лебедът го предпази с крилата си и пропъди змията. Тогава дойде Асмунд и подплаши лебеда, както лебедът бе подплашил влечугото. Птицата се издигна високо и полетя на юг, а змията влезе в морето и заплува. Гълъбът оклюма, след което ослепя. Не след дълго от север долетя орел. Опитваше се да хване гълъба, който обаче, надавайки крясъци, винаги се измъкваше на косъм. После от юг се появи лебедът. Летеше тежко, защото около врата му се бе увила златната змия. До тях хвърчеше гарван. Белият красавец забеляза орела, изкряска мощно и изтръска от шията си змията, която се понесе като златен лъч към морето. Орелът и лебедът влязоха в жестока схватка. Лебедът свали орела и го разпердушини с удари с крилата си, сетне кацна до гълъба и го успокои. Но от къщата наизлизаха хора. Те започнаха да стрелят с лъкове по лебеда, като по този начин го принудиха да отлети – Асмунд не беше сред тях. Натъжен, гълъбът отново оклюма. Лебедът пак дойде заедно с гарвана. Срещу тях обаче се изправи голямо войнство – всички роднини на Асмунд, съседите му, някои от другите жреци и хора, които той не познаваше дори по физиономия. Лебедът прехвръкна до сина му Бьорн и го съсече с езика си, наподобяващ меч. Много други воини закла по същия начин. Гарванът също убиваше с железните си клюн и нокти, така че родата на Асмунд се разбяга. Уморен, лебедът легна до гълъба и заспа. Междувременно златната змия изпълзя от морето.

Засъска в ушите на хората и те се окуражиха и тръгнаха подир нея. Тя се промъкна до лебеда и се омота около врата му, после ухапа гълъба и го уби. Лебедът и гарванът се събудиха и се сражаваха, докато не загинаха всички привърженици на Асмунд. Но змията все още бе плътно прилепнала към шията на лебеда. Змията и лебедът паднаха в морето, а далеч на хоризонта бушуваше огън.

Асмунд се събуди разтреперан. Напусна храма. Тогава до него дотича плачеща жена.

– Побързай, побързай! – викна тя. – Роди ти се дъщеря. Но жена ти Гудруда умира!

– Наистина? – простена жрецът. – След лошия сън – лоши новини.

Гудруда Хрисимата береше душа в нишата с леглото в голямата къща в Мидалхоф.

– Тук ли си, съпруже? – простена тя.

– Тук съм, жено.

– Дойде в лош час, последния ми. Слушай сега. Вземи новороденото и го целуни, и с вода го залей, и го кръсти на мен.

Асмунд я послуша.

– Чуй ме, съпруже. Отнасях се добре към теб, макар ти да не бе особено добър към мен. Има начин да изкупиш вината си.

Закълни се, че макар тя да е момиче, няма да позволиш да бъде затрита; че ще се грижиш за нея.

– Заклевам се – рече той.

– Закълни си и че няма да вземеш онази вещица Гроа за жена, че изобщо няма да се занимаваш с нея. За твое добро е; тя ще те затрие, ако не ме послушаш. Заклеваш ли се?

– Заклевам се.

– Радвам се. Но, съпруже, ако пристъпиш клетвата си, дори и само в мислите си, злини ще връхлетят теб и дома ти. А сега се сбогувай с мен, защото си отивам.

Той се наведе и я целуна. Защото – въпреки че беше склонен към забежки – обичаше жена си.

– Подайте ми сега бебето – промълви тя. – Искам да полежи поне малко на гърдите ми.

Подадоха ѝ детето, при което тя се вгледа в тъмните му очи и рече:

– Ти ще бъдеш най-красивата, Гудруда – хубавица, каквато не е имало в Исландия. И ще обичаш с цялото си сърце, и ще губиш, но губейки, пак ще намираш.

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.