Липсата на отчетност и наказателна отговорност на главния прокурор, неясният начин за съставяне и функциониране на Висшия съдебен съвет (ВСС), повишаването на съдиите, неефективните мерки за прозрачността на публичната администрация, лобирането и защитата на свидетели, липсата на достатъчно присъди за корупция по високите етажи.

България продължава да не се справя с решението на тези проблеми.

Констатацията се съдържа в посветената на страната ни част от огласения днес втори годишен доклад на Европейската комисия за върховенството на закона в държавите членки.

Комисията уточнява, че досега е наблюдавала напредъка на България в съдебната реформа и борбата с корупцията в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка заедно с Румъния. Въпреки че той не е формално прекратен, от две години по него няма технически мисии, т.е. ЕК вече не контролира България. 

След първия доклад по новия хоризонтален механизъм за върховенството на закона правителството на ГЕРБ изготви план за действие за отговор на забележките в него и Комисията отбелязва сега тези действия.

“Съдебната реформа в България е продължителен процес и в него има отбелязан устойчив напредък, но остават и предизвикателства, отбелязва се в резюмето на сегашния доклад. Споменава се обявяването за противоконституционни на промените, свързани с отчетността и контрола над главния прокурор. - По този начин предизвикателствата пред отговорността на главния прокурор остават", отбелязва ЕК.

Докладът не се занимава с идеята да се закрият специализираните съд и прокуратура, както искаше "Демократична България".

Остават въпроси и около формирането на ВСС, като докладът отбелязва, че, за съжаление, не са приети конституционните предложения за разделянето му на две. Изтъкна се също, че все още не са избрани нов главен инспектор и инспектори в Инспектората на ВСС, въпреки че мандатът им е изтекъл през 2020 г.

Докладът отбелязва законовите промени, които въвеждат съдийското самоуправление т.е. съдиите сами да избират административните си ръководители, но според документа издигането на магистратите все още не се случва на базата на честно и прозрачно състезание. Няма съществен напредък и в електронното правосъдието.

Безкритична похвала има само за административното правосъдие, което от 5-6 години е на едно от първите места в ЕС по бързина и ефикасност на производствата според Информационното табло на ЕС. 

Отчитат се и успехи в борбата с корупцията и обявяването на интереси, но предизвикателствата остават най-вече в прозрачносттха на държавната администрация, лобизма и подаването на сигнали.

“Въпреки засилването на разследванията за корупция по високите етажи остава слаб напредъкът при присъдите в такива случаи, а е необходима устойчива тенденция за присъди по такива дела”, пише в документа.

В Доклада са отбелязани, макар и само под черта, наложените преди месец и половина от САЩ санкции срещу бизнесмените Делян Пеевски, Васил Божков и бившия шеф на Бюрото за контрол на СРС Илко Желязков. Тримата бяха наказани по „Глобалния закон Магнитски“ за корупция. Споменаването на този случай е обяснение под черта към необходимостта от устойчиви тенденции за присъди за корупция по високите етажи.

Що се отнася до медийната свобода, продължават притесненията относно прозрачността на собствеността на медиите. Атмосферата на работа и безопасността на журналистите не изглеждат подобрени. Пандемията от COVID-19 засегна медийния плурализъм и защитата на журналистите от икономическа гледна точка, се казва в доклада, като явно ЕК визира падането на доходите. Оттам добавят, че отбелязаното явление важи особено за регионалните медии. Не са предприети специфични мерки за подкрепа в тази сфера.

Журналистите продължават да имат трудности с достъпа до публична информация и продължават да бъдат подлагани на политически натиск и да се самоцензурират. След миналогодишния доклад в платформата на Съвета на Европа, насърчаваща защитата и сигурността на журналистите, са регистрирани нови 6 сигнала за нападения и тормоз. Сред тях е случай с репортер, за който се твърди, че е бит от полицията и задържан за 24 часа, като прокуратурата е отказала разследване. Другите сигнали включват нападения, тормоз и дела за обида. Освен това пандемията е довела до прекратяване на работата по пътната карта, изпратена през 2020 г. до българските власти от организацията „Репортери без граници“  заради притесненията за свободата на печата. Безпокойство будат сигурността на журналистите, достъпът им до информация, държавната реклама и инансирането на медиите.

Отбелязват се и недостатъците в законодателния процес, свързани с обществените консултации, на които са подложени законопроектите. Изрично е спомената практиката да се заобикаля общественото мнение, когато важни закони се изменят с преходните и заключителните разпоредби в други закони - като партиите на протеста имаха желание да сложат край на тази практика в предишния парламент, но това остана добро пожелание. 

Като положителен факт в доклада е маркирано, че не е приет проектозаконът на "патриотите" за финансирането на НПО от чужбина, но положението в неправителствения сектор остава все още чувствително.

„Разбира се, имаме някои притеснения за реформите в правосъдието. Знаете, че когато те се организират, трябва да се вземат решения за назначенията на председателите на различните области и съдилища. И това поставя на риск някои елементи за независимостта на съдиите.“

Така еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс отговори на журналистически въпрос какви са притесненията на Брюксел относно ситуацията у нас след доклада от 2020 г.

Той допълни, че е разговарял с министъра на правосъдието по този въпрос. И допълни, че е важно да бъдат вложени необходимите ресурси в антикорупционната рамка на органите, които отговарят за нея, а не само да се гласуват определени закони и да бъдат извършени някои реформи.

Във всяка от държавите в ЕС се наблюдават недостатъци, изтъкна източник от Комисията. Той обаче специално похвали България, че е един от малкото положителни примери за това, че е приела стратегия за действие по досегашните препоръки в наблюдаваната област.

Механизмът

Европейският механизъм за върховенството на закона бе създаден миналата година за наблюдение на всички страни членки на ЕС. България бе една от първите пет държави, които по време на германското председателство на Съвета бяха подложени на проверка. За целта имаше техническа мисия, която разговаря с правителството, КПКОНПИ, ВСС, представители на съдебната власт, включително прокуратурата, Националното сдружение на общините, СЕМ, неправителствени организации и журналисти.

Освен по този механизъм, България се наблюдава от Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, където всички страни подават статистика за бързината на съдебните производства и Механизма за сътрудничество и оценка с Румъния (де факто прекатен за нас, но не и формално), както и от Европейския семестър.

С текста на доклада на Брюксел за България на английски език можете да се запознаете тук: