"Това не е просто липса на контрол. Това е престъпление".

С тази реплика на служебния министър на финансите Асен Василев, макар казана конкретно за харчовете за пътища, които отиват в прокуратурата, може да бъде обобщена днешната специална среща на обществения съвет към Министерството на финансите, която бе предавана на живо за гражданите. 

Методично, систематично, със слайдове, графики и числа Василев днес представи общата картина на начина, по който държавата е харчила парите на данъкоплатците през последните години. Това е първото такова представяне на информацията, поясни Василев, защото тя е налична в МФ едва от вчера. До момента просто никой не е събирал всичко на едно място, опитайки се да направи анализ на разходите. Част от които, оказа се, надвишават в пъти, в милиарди, съществуващия бюджет.

Изводите от презентациите са няколко - огромна част от парите, които държавата е събирала от своите граждани, са изразходвани без обществени поръчки, неефективно и дори престъпно, а крайните получатели на сумите по проекти, и то от различни министерства, са свързани лица. Приоритетите на държавата са били свързани с пътища, сгради, ЖП инфраструктура и енергетика, като поне в половината от случаите за раздадените пари няма проведени обществени поръчки. За сметка на това капиталовите разходи за детски градини са едва около процент от общата сума на капиталовите разходи за периода 2019 - април 2021 г. Стотици милиони са били раздадени и под формата на допълнителни дейности, които не са разписани в първоначално сключените договори.

"Автомагистрали" пък получава повече от всички общини у нас. 

Всички данни, представени днес, са налични на специална презентация, която може да откриете в края на този текст. Под него е и видеото от представянето на презентацията, както и дискусията, която бе организирана след това. 

За какво и къде отиват парите ни? 

От 2019 г. до април на 2021 г. държавата е сключила договори за 31 млрд. лв., възложени от т.нар. разпоредители с обществен ресурс. Разбивката на тези суми показва фрапиращ резултат - цели почти 9 млрд. лв. или 1/3 от цялата сума е възложена без обществена поръчка, по процедурата инхаус. Това е онази вратичка в Закона за обществените поръчки, която позволява на министерствата да възлагат огромни поръчки на свои 100% дъщерни дружества, които пък от своя страна наемат подизпълнители - частни компании, непрозрачно и неясно по какви критерии. Въпреки че по закон държавните дружества нямат право на подизпълнители, а инхаус процедурата е възможна по закон само ако държавното дружество има собствен капацитет за извършване на работата.

Други 4 млрд. лв. пък са минали през обществени поръчки, но пък... само с един-единствен участник. Обществените поръчки с повече от един участник са за почти 19 млрд. лв. Всичко това е само за малко над 2 години. 

Най-големият разпоредител с обществени средства е Агенция "Пътна инфраструктура", която разполага с точно 5,491 млрд. лв. Цели 5,473 млрд. от тях са пренасочени към собственото на МРРБ дружество "Автомагистрали". Както Клуб Z вече писа, проследяването  на средствата, раздадени от "Автомагистрали" показва, че отиват в няколко големи частни компании, първенец сред които е фирма, за която доскоро почти никой не беше чувал - "Автомагистрали Хемус" АД. Тя се е "облажила" с почти цял един милиард лева от парите на данъкоплатците. 

Следващите големи разпоредители са НКЖИ и "Булгартрансгаз", където поне парите са разписани с обществени поръчки, макар, особено в енергетиката, да има съмнение, че те са, меко казано, неефективни.

Сред десетте най-големи разпоредители е и Държавната консолидационна компания (ДКК), която досущ като "Автомагистрали", е разпределила цели 754 млн. лв. към своето дружество "Монтажи" ЕАД без конкурс. Там голямият победител от частните компании е "Ковел Про", която е подписала договори за общ 370 млн. лв. 

Това всъщност са предимно прословутите "спешни" ремонти на язовири, за които през 2018 г. кабинетът "Борисов 3" отпусна 500 млн. лв. на ДКК. След което разходването им потъна в гъста мъгла.

Батакът "Агенция "Пътна инфраструктура". И как тя "разпорежда" на правителството

Очаквано - най-много пари, като голяма част от тях без конкурентни продецури по ЗОП, са разпределени от Агенция "Пътна инфраструктура". Там данните са отново "изключителни" - цели 3,1 млрд. лв. са дадени по процедурата инхаус, а 2,4 млрд. лв. са разделени между 55 частни компании. Или казано по-просто - дали сме близо 700 млн. лв. повече без търгове, отколкото с търгове. Да не говорим, че там, където поръчки има, се наблюдават няколко случая, в които има само един участник - например при даването на тол системата на австрийската "Капш". 

Презентацията представя и данни за това кои са частните компании, които са взели най-много от сключените за общо 5,5 млрд. договори с "Автомагистрали". Сумите са онагледени като златни кюлчета в слайдовете. Както вече разказахме - най-големият печеливш е "Автомагистрали Хемус", която е подписала сделки за милиард лева. Следват познати играчи на този пазар - ГБС, "Хидрострой", "Грома Холд", "Европейски пътища" и т.н. 

Това обаче не е всичко. Оказва се, че АПИ няма проблем да подписва договори за определени суми, но след това да разписва анекси за допълнително поемане на ангажименти над стойността на тези договори. А каква е общата сума зад тази практика? Цели 2,5 млрд. лв. 

Тази схема се реализира сравнително лесно - до Управителния съвет на АПИ идва доклад, който казва, че е нужен спешен ремонт на някое трасе по републиканската пътна мрежа. Докладът препоръчва да се осигури финансов ресурс над стойността на договорите. Буквално на другия ден АПИ одобрява, като министър Василев даде конкретен пример с доклад от април 2021 г., но са налични десетки подобни доклади със същата съдба. Тук обаче става дума за пари, които не са разписани никъде предварително, няма ги в държавния бюджет. А УС на АПИ буквално "разпорежда" в откритата документация на Министерския съвет да осигури сумите чрез свой акт - постановление. Министър Василев припомни, че когато се преразпределят пари от Министерския съвет, за целта е нужно становище на Министерството на финансите. От думите му не се разбра как се е случвало това и случвало ли се е въобще. 

Фактите показват, че до април тази година АПИ е възложила дейности 4 пъти над одобрения си предварително от Народното събрание бюджет. В номинално отражение това са 1,3 млрд. лв. от парите на данъкоплатците, защото те идват от бюджета, а не от тол такси например. 

"През 2019-а за текущи ремонти са похарчени 416 млн., 2020-а – 800 млн., а за първите четири месеца на 2021-ва са поети общо ангажименти за 2,9 млрд. На строителите, разбира се, не е казано, че тези пари ги няма. Това е престъпление", каза министър Василев.

Примерите са също толкова шокиращи. Например компанията "Европейски пътища" АД е подписала договори за 47 млн. лв. В същото време са ѝ възложени допълнителни дейности на стойност... 582 млн. лв. 

В края на тази част Асен Василев обяви, че договорите на "Автомагистрали" отиват директно в прокуратурата.

Другите големи

Другите големи разпоредители са НКЖИ, "Булгартрансгаз", ДКК, ЕСО и ДП "Пристанищна инфраструктура". 

НКЖИ например се справя по този показател сравнително добре, като повечето договори са с обществени поръчки, има и един търг с един участник. 

Видимо такива са нещата и при "Булгартрансгаз", която обаче даде цели 3 млрд. лв. на обединението "Аркад", което строи т.нар. Балкански поток, който реално е продължение на руския геополитически проект "Турски поток" (както неочаквано преди дни призна и Бойко Борисов - б.р.). От министерството на енергетиката и днес, както и преди седмица, обаче изразиха безпокойство за смисъла и финансовата обосновка на проекта и обявиха, че "ако някога въобще проектът се изплати - пак ще бъде добре". 

С поръчки са се случвали нещата в Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Министър Василев обаче припомни, че бе направен опит за създаване на дъщерно дружество и там и вероятно целта бе да се въведе "ноухау" от "Автомагистрали" и ДКК през инхаус поръчки. Най-големият получател на средства от ЕСО е "ЕМУ" АД, собственост на бивш служител на ЕСО, както показа наскоро разследване на "Капитал". Министърът днес потвърди това. Става дума за около 160 млн. лв. 

Както вече е ясно - тотално непрозрачно е положението в ДКК, която е един от най-големите холдинги в държавата, но и която до съвсем скоро нямаше дори сайт, а управляващите я директори бяха напълно непознати на обществото. Е, ДКК не се е посвенила да даде 754 млн. лв. на дъщерното си дружество "Монтажи" за ремонта на язовирите. Как се развиха тези ремонти е вече напълно ясно от акциите на министъра на икономиката Кирил Петков. Разбира се, "Монтажи" от своя страна разпределя този ресурс, а данните представени днес показват, че цели 370 млн. лв. са отишли в "Ковел Про", 280 млн. лв. при "Планекс-ГЕС", 125 млн. лв. - при "Абак ДС" и "скромните" 34 млн. лв. - при други изпълнители. 

Не по-добро е положението и ДП "Пристанищна инфраструктура", която е дала на собственото си "Транспортно строителство и възстановяване" 435 млн. лв. 

Не, не приключваме тук...

Другата част от дискусията протече в коментари за т.нар. правителствени постановления и парите за общините. Василев неколкократно повтори как държавата е обичала да записва по-малко приходи в бюджета, отколкото реално очаква, а събраното отгоре да харчи през решения и постановления на Министерския съвет, тотално игнорирайки Народното събрание и приетия от него бюджет. 

За тази "схема" се знае отдавна и тя стана нещо като запазена марка на правителствата на ГЕРБ. Така бяха платени редица от ремонтите по пътищата, на които впоследствие се прави ремонт на ремонта. 

Що се отнася до общините обаче, впечатление направи изказването на кмета на Плевен Георг Спартански, който очерта ужасяващ сценарий.

"Порочната практика да се управлява страната с правителствени постановления не е от вчера. Характерно за последните 20 години, независимо кой е на власт. Това се прави, за да бъдат държани кметове и общини в подчинение. Ако слушкаш - ще папкаш, ако не слушаш - няма!", обясни цветисто той. 

От данните в презентацията, впечатление прави, че масово общините правят обществени поръчки със само един участник. Изключение е Стара Загора. 

Генерално обаче, общият разход за общините в България е по-малък от този за "Автомагистрали" и съпоставим с този за "Турски поток".