Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Добромир Живков е социолог, управляващ директор на агенция „Маркет ЛИНКС“.

Г-н Живков, какво показват междинните резултати за предстоящите избори на 11 юли?

Наблюдава се по-скоро стабилизиране на сегашното разпределение на електоралната подкрепа. Това в никакъв случай не означава, че няма шанс да видим значително по-различна картина на 11 юли. Намеренията за гласуване остават динамични, имаме немалко избиратели, които все още не са решили за кого ще гласуват – между 8% и 12%. Така че изненади все пак са възможни, каквито видяхме на изборите на 4 април. 

Какво означава стабилизиране?

Много близки позиции на двете водещи политически сили – ГЕРБ и „Има такъв народ“, която ситуация регистрираме от два месеца. Разликата е толкова минимална, че е в рамките на статистическите отклонения. Кой би бил първи не можем да кажем към момента, но партията на Слави Трифонов има потенциал да спечели първото място, най-вече заради вота в чужбина.   

Ако голямата борба е между ГЕРБ и „Има такъв народ“, какви микродвубои се очертават?

Ако погледнем към партиите около 4-процентовата бариера - там патриотичната коалиция още има шанс, макар и да не изглежда голям. Резултатът на „Изправи се! Мутри вън“ почти сигурно е над бариерата, в границата около 5%. Битката за четвъртото място ми се струва предизвестена – потенциалът на Демократична България (ДБ) е по-висок от този на ДПС. Факт е, че и двете партии събират гласове от чужбина, но според мен ДБ има по-голям шанс за четвъртото място. А в един по-малко вероятен сценарий дори може да се говори и за много близки резултати между ДБ и БСП. 

Как ще се отрази този резултат на БСП?

В БСП разчитам две течения. Общо казано едното е консервативно, а другото е значително по-либерално. Ако искаме да имаме европейска държава и европейска политическа култура, то би трябвало БСП да се ориентира повече към ценностната система на европейската левица, а не да се капсулира и да завива към социален консерватизъм, както направи през последните 4 годни. Затова ми се струва, че там би могло там да има драма, но по-скоро лидерска драма. Защото не виждам достатъчно воля и вътрешен ресурс за смяна на ценностната основа.

Какви биха били мотивиращите фактори за онези 12% от гласоподавателите, които все още не са решили да гласуват?

Донякъде тази група ще възпроизведе структурата на вече взелите решение как ще гласуват, но има и вероятност везните да бъдат наклонени в определена посока. Например сред нерешилите има около 2%, които през април са гласували за ГЕРБ, но все още не са взели решение. Част от тях, но и други нерешили, търсят своя представител измежду партиите на протеста. В този политически сегмент има алтернативи, има конкуриращи се предложения. Има хора, които ще избират между „Има такъв народ“ и „Изправи се! Мутри вън“, други - между „Изправи се“ и Демократична България, както и между ДБ и партията на Слави Трифонов. Този триъгълник очертава един периметър, в който нерешилите се ще избират в последния момент. 

Как гледате на призива на Бойко Борисов за лидерски дебат? Самият той дълги години отказваше да участва в подобни изборни форуми. И едно подобно медийно събитие би ли могло да обърне изборните нагласи на колебаещите се?

Имаме нужда от дебат, обществото има нужда от дебат с лидерите на основните партии. Имайки предвид обществените настроения, не вярвам, че тази заявка реално ще се осъществи. Също така не си представям и г-н Трифонов да участва във формата на лидерски дебат. Това не е добра атестация за политическата ни култура. А един дебат може да сериозно да повлияе върху нагласите на избирателите и решението им за кого да гласуват. Нека припомним скорошния случай с Борис Бонев през есента на 2019 г. Убеждението ми, че блестящото му участие в предизборния ТВ дебат успя да му осигури необходимия вот, за да спечели място в столичния общински съвет.

Могат ли резултатите от частичния кметски вот в Благоевград да се смятат за национално представителни? Там ГЕРБ изпаднаха от играта още на първия тур. 

Трябва внимателно да се анализират самите мажоритарни кандидатури. В голяма степен от тях зависят тези резултати. Факт е, че обществото е политизирано и в момента вероятно се гласува и партийно мотивирано, но местните избори са различни и кандидатите сами по себе си имат доста сериозно влияние върху крайните резултати. Лично аз не бих пренесъл този резултат в национален мащаб. 

В последно време партийни лидери взеха на въоръжение в своята реторика думи като натиск, репресии, преследване, изчегъртване. Какъв е процентът на отказите на респонденти във вашите проучвания, които биха могли да се тълкуват като страх от споделяне на политически нагласи?

Част от политическата е игра да се говори за страхове, защото мобилизира избирателите, но това не е продуктивно в дългосрочен план. Понякога може да се вижда такъв феномен. Но, слава Богу, България е достатъчно свободна държава, в която хората да участват без особени притеснения в проучвания. Не бих казал, че има увеличаване на отказите, те са в рамките на допустимото и няма промяна. Говорейки за страха обаче имаме наблюдение в нашите проучвания за точно обратното. Може да се каже, че страхът намалява. И част от хората, които преди месеци споделяха, че изпитват страх, омерзение, дори отвращение от политиката и политическата класа, постепенно започват да изразяват надежда за развитието на политическата ситуация за бъдещето на страна и. Имаме малка вълна на позитивизъм, която не сме наблюдавали през последните години. 

 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.