- Г-н Симеонов, според различни проучвания разликата между ГЕРБ и „Има такъв народ“ е „един социологически косъм“. Каква тенденция виждате към този момент?

Тенденциите са няколко. Едната е сближаване между ГЕРБ и Слави Трифонов. Като двата електората са различни – единият е твърд, обсаден, капсулиран, вдигнал гарда, макар и понамалял, става въпрос за партията на Бойко Борисов. А другият е с широки граници на еластичност. Така че съпоставката тук е между метал и флуид. Едното може да се свива и разпуска не много, а другото може да е голямо или малко. Но в момента изглеждат горе-долу наравно. 

Засега третото място е за БСП. Тук е модерно да се мери ръст с ГЕРБ, други показаха, че Демократична България може да мери резултати с БСП,  но истината е по средата. БСП ще разчита този път да няма толкова много говорене за коронавируса и хората да излязат да гласуват. 

На последните избори в Турция имаше 35 секции, сега са 112. Това означава, че ДПС, ако са имали 20-ина хиляди гласа там, сега може да ги умножи поне по три. Така че Движението може да спечели конкуренцията, която се очертава с Демократична България (ДБ).

От друга страна при ДБ има ръст от последните седмици. Може би поради факта, че заедно с БСП, те са едни от малкото анти-ГЕРБ партии, които разказват нещо, т.е. имат някакъв позитивен дневен ред. 

При Мая Манолова има някаква стабилизация. Никой не обсъжда възможност тя да изпадне от борда. Малка е вероятността това да се случи.

- А какво става около „патриотите“?

Не е изключено да влязат в следващия парламент. Много зависи от това колко ще е висока бариерата. Този път "патриотите" изглежда, че имат по-малко, но пък е по-твърдо. Защото, когато ВМРО участваше самостоятелно, това по естествен път създаде периферия на въодушевление заради чистия вариант на явяване. Но като всяка друга тази периферия не излезе цялата да гласува. Сега, когато агенциите показват други резултати, това означава, че въпреки непопулярното коалиране на политици, които до онзи ден са се карали, щом има хора, казали, че ще гласуват за тях, най-вероятно е да го направят. А там дори има и ръст – явно пренареждането е минало и сега се чака да се види каква ще е кампанията, за да се прескочи бариерата. 

Сред патриотите бе приложен и един интересен ход – лидерите да се отдръпнат. Забелязва се, че не се забелязват Веселин Марешки и Валери Симеонов, което в електорален план е по-добра стратегия от тази хиперактивност от предната изборна кампания.   

- Отдръпването на лидерите се наблюдава не само при патриотите. Слави Трифонов не е в листите на своята партия, Бойко Борисов демонстрира, че не би бил премиер. Каква е тази мода?

Преломен е моментът. Много политически лидери осъзнават, че е време за освежаване, протестите от миналата година го показаха. Обръщат се и към млади хора. Не са вече малко лидери, които си дават сметката, че самите те като имидж е хубаво да се дръпнат малко назад. Още преди години в ДПС се създаде такава мода. Това е престижен статус да си някъде встрани, но да си влиятелен. Струва ми се, че Борисов го мислеше отдавна – да си изкара поне един пълен мандат и да се оттегли като политически инфлуенсър край тъч линията на политиката. Или по-скоро в ложите на трибуните. Сега му се наложи да го направи по малко по-неприятен начин. И му личи, че преходът не му е лесен. 

- А защо избра този ход Слави Трифонов?

Там е друго. Според мен той постъпи честно като осъзна, че това не е неговото нещо. И вместо да прави като Борисов – да се кандидатира и след това да каже, че няма да е депутат, човекът си каза, че не иска. Доколкото успявам да разгадая ходовете на Слави тук няма политика – това е някаква честна формула. И го прави навреме, а не първо да дърпа гласове, а след това и той самият да се дърпа. 

- Ако към този момент са ясни участниците в новия парламент, то могат ли отсега да се правят някакви комбинации за новото управление?

Този път партиите на промяната ще имат малко по-различни позиции. Въпросът е дали ще достигнат до мнозинство – засега не. Второ, обществото вече няма да прости да не се направи правителство. И трето – имаме го служебното правителство. Една чернова, при това добра. И партиите на промяната няма къде да ходят. Ще им се наложи да легитимират едно ново правителство, разбира се, важно ще бъде кой ще го оглави. Рецепта вече има, тя преодолява най-важният проблем пред Слави Трифонов – това, че не може да приеме БСП като форма на подкрепа. А проблемът е решен – БСП по някакъв начин вече е поставила черновата. И както се вижда, това не е БСП на Нинова, а една червена съставка по друга логика. 

Така че колкото и патов да е новият парламент, извиненията да няма правителство няма как да са много. Но нека и не бързаме. На последните избори повече от половин милион граждани решиха за кого ще гласуват в последните дни, огромна част от тях млади хора в следобеда на 4 април. Така че да предпоставяме отсега не ми се струва сериозно. 

- Има ли време за подобен пусков ефект, който отново да мобилизира толкова много гласоподаватели в последния момент?

Има време и за експлозия и за имплозия на различни електорати. Някой може да си каже: тиранът падна, време да се видят позитивните планове. Мотивацията да не е срещу, а за нещо. Но и много избиратели могат да кажат друго: тиранът падна, но да го наритаме малко. Може да има ескалация на негативната мотивация. При всеки случай ми се вижда ясно, че Борисов изглежда елиминиран. Но от друга страна, ако при всичко, което се случи – машинно гласуване, служебен кабинет, той вземе един глас повече от Слави Трифонов, ще получи много силен аргумент отново. 

Така че тази ситуация продължава – на надделяващо желание за промяна, но и доста добре окопан ГЕРБ. 

- Превръща ли се във фактор служебното правителство в тази изборна кампания?

Няма как да не е. Според трендовите данни на „Галъп интернешънъл“ се повишава доверието в правителството. Но хората отговарят и доста с инерция. Трябва им време да осъзнаят, че има ново правителство. Но, ако им се даде изричен въпрос: каква е оценката ви за служебното правителство, там нещата започват да изглеждат 2 към 1 в полза на положително. Служебното правителство се харесва и това няма как да не повлияе на тема отношение към предишната власт. 

- А в полза на кого влияе?

В полза на целия микс на промяната. И това е нормално, защото кабинетът, който наблюдаваме е материализация на изборния резултат – материализация на протестите от лятото на миналата година. Те пък имаха за свое знаме Румен Радев.