Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

- Г-н Георгиев, какво е по-различното в тази предизборна кампания в сравнение с предишната от март?

В някои неща има сходства. Запазва се общият тренд към решителен превес на желанието и очакванията за радикална промяна, които ги имаше и при предишните избори. Ако някой си мисли, че радикализмът, протестният наказателен вот срещу старото статукво са се изчерпали, това не се е случило. Искащите радикална промяна са 6 към 1 спрямо желаещите умерена реформа. Това е общото. 

Основните играчи обаче са набелязани и оттук започват разликите. Първата е, че ако преди партиите на промяната разчитаха да вземат своя дял от протестния наказателен вот, сега полека успяват чрез своите действия да дадат на избирателите позитивна логика да гласуват "за". Започват да предлагат позитивни решения, някакви каузи. Като цяло партиите на промяната се явяват по-добре "екипирани" на тези избори. 

- Как виждате развитието на тенденцията в разликите между ГЕРБ и „Има такъв народ“? Различни проучвания дават преднина ту за едната партия, ту за другата. 

Тези разлики трудно се интерпретират като се има предвид, че остава доста време до края на кампанията, а 15-20% от хората решават как да гласуват в последната седмица. Почти всичко е възможно.

Тенденцията е ясна. ГЕРБ е с низходящи стойности, „Има такъв народ“ с възходящи. И двете партии се движат около 20-те процента от реалното гласуване, но ГЕРБ е отгоре-надолу, а другата партия отдолу-нагоре. Така че може и да се разминат, ако тази тенденция се запази. 

- Изглежда, че на тези избори няма предизвестен победител. Как това променя политическата ситуация?

За първи път наблюдаваме избори, на които динозаврите ги няма. Това е тенденция към по-силна фрагментация на политическото пространство. Така че има изравняване на силите. Но като гледам по-дълбинните нагласи се вижда едно грубо разделение на семействата – партиите на протеста са в единия полюс. На другия полюс като масово възприятие са ГЕРБ и ДПС, които са силно асоциирани със стария модел. И БСП, която е близка до тях, но някак си малко по в средата. Тя е някакъв медиатор, балансьор между двата крайни лагера. Общо взето ГЕРБ и ДПС са най-нежелани за партньорство не само от централите, но и от електоратите.    

- Как тази фрагментация ще се отрази на преговорите за бъдещо управление? 

Да приемем, че това, което се случи на предните избори, бе един своеобразен тренажор. Надявам се ръководствата, особено на новите партии, да са си взели някакви поуки. Повече от ясно е, че ако има ново правителство, то ще е широка коалиция от поне 3-4 от влезлите в новия парламент политически групи. То може да не се казва коалиция, може да е етикетирано като експертно, програмно, на националното спасение, няма особено значение. Това, което виждам по данните, в средите на партиите около блока анти-ГЕРБ се мисли за някакво подобие на служебния кабинет. Служебното правителство може да го гледаме като модел, мостра на едно добро решение за ситуацията след изборите. Не да остане същото, но да е с подобно позициониране, да има приемственост на някои персони, каузи, но и с повече възможности. Има решения, няма да са лесни, защото всеки ще иска да представи подобен проект като свой. Ако успеят тези неща да се надмогнат, ако успеят да покажат една споделена победа, то решение има.  

- Какви са очакванията ви за гласовете от чужбина?

Никой от нас не е в състояние, не е лесно и за социологическа реализация, да изследваме нашите сънародници от чужбина. Може само да се спекулира. Разбира се, има и много нови фактори – повече секции в чужбина, успокояване на епидемичната обстановка. Припомнете си какво беше във Великобритания и в Турция. Сега може да има по-висока активност, но сме в летен сезон, избирателите в чужбина имат и трудови ангажименти. Може да се гадае за по-висока активност, но и за по-ниска, това не мога да го прогнозирам. А какво ще е влиянието им върху нашите избори, едва ли ще има сериозни размери. Най-силно рамо от чужбина ще има и на тези избори „Има такъв народ“, която добави близо 2% на последния вот. А при една къса дистанция може и да е решаващо сега. "Демократична България" може да разчита на позитивен ефект, както и ДПС, разбира се. При всички останали това няма да се отрази особено. 

- Решенията и действията на Вашингтон по санкциите от закона „Магнитски“ отразиха ли се на тази изборна кампания?

В публичния дневен ред, в поведението на институциите и публичните фигури виждаме ефект. Но честно казано върху нагласите, мненията на електоралния корпус, аз засега не виждам някакви радикални промени. На българските граждани някой от чужбина, дали ще е от Вашингтон, Москва или от космоса, трудно успява да му повлияе. Онези, които и без друго си го мислеха, оцениха този жест на САЩ. Ако има някакъв ефект върху обществени нагласи, макар и да не съм го изследвал като социолог, то навярно би имало по-позитивна оценка за американската политика. Но това няма да се отрази на родните политически персонажи. Нито партията на Васил Божков „Българското лято“ има някакви щети, нито ДПС. При ГЕРБ има някакви, но не заради това, а заради други проблеми. То едно ли беше? Няма как да кажем, че американската намеса пренарежда сериозно картите в нашето политическо първенство. 

- Добрите оценки, които получава сегашният служебен кабинет, ще се прелеят ли и върху персоналния имидж на президента Румен Радев?

Той и преди стоеше достатъчно добре в нашите политически географски ширини, където, ако си политик или държавник, самият факт, че ставаш такъв, ти носи 30% негативен вот. Цялата класа на политиците е силно стигматизирана и той е едно голямо изключение. Но със служебния кабинет и ролята му в него Радев се укрепи. Проблемът при президентската институция е, че държавният глава можеше само да говори. В политиката и говоренето е действие. Но има и едно друго правило – най-добрият начин да кажеш нещо е като го направиш. За първи път Радев успя да реализира чрез действия идеите си. И то по доста убедителен начин за широката публика. А това ще му донесе надграждане. Разбира се, спечели си и доста мотивирани противници.  

Коментари

....

Пей си, Пенке ле...

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.