Днес изтича последният ден от общественото обсъждане на т.нар. наредба за дивото къмпиране и по всичко личи - тя не се радва на всенародна любов и се очаква да бъде оттеглена от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Както Клуб Z писа, изготвените от кабинета "Борисов" 3 текстове, въвеждат режими, които биха отказали частните собственици от намерението да обособят терени за свободно къмпингуване, а самите къмпингари от къмпингуването. Държавата и местната власт пък нямат никакво задължение да предоставят такава възможност за любителите на природосъобразния туризъм. Ако все пак някой реши да обособи терен, то ще трябва да мине през редица административни процедури, докато той не заприлича на класически къмпинг.

На практика къмпингуването става невъзможно, като в Закона за устройство на черноморското крайбрежие са предвидени и солени глоби за неспазване на бъдещите правила.

Становища против текстовете са изпратени от редица граждани и органиации, като Асоциация на парковете в България, Българска фондация биоразнообразие, Българска асоциация за алтернативен туризъм, Български туристически съюз, Да запазим Корал, Да спасим Карадере, Да не допуснем Синеморец да се превърне в Слънчев бряг!, Българско кемпер общество, Камара на геодезистите в България и мн. др.

Къмпиране под строй

Регистрация като в хотел, паркинг, охрана, окосена трева, химическа тоалетна, бариера, ограда, зона за придвижване на автомобили, заплащане, предвижда подзаконовият нормативен акт, кръстен Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги.

Определен е и "срок" за къмпирането - 1 май до 30 септември. А даденото място ще има "разрешително" само за срок до 3 години, като това ще става със заповед на кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице.

А какво трябва да направи собственикът на терена?

Да подаде заявление до кмета, което трябва да съдържа всички налични данни за имота, скица от кадастъра, документ за собственост, ситуационен план, правила за ползване на мястото, становища от: органите за пожарен контрол, здравните власти и екоминистерството. Кметът може да откаже - ако някое от условията не е изпълнено. А ако иска - желаещият да осбособи такъв терен - да обжалва.

А какво трябва да съдържа "ситуационният план"?

Граници на имота или на частта от имота; геодезическо заснемане на дървесната растителност; вход; зона за придвижване на леки автомобили, кемпери, каравани, мотопеди, мотоциклети, велосипеди; места за паркиране на превозни средства; места за разполагане на палатки, кемпери или каравани; места за разполагане на беседки, пейки, маси, заслони и пр.; места за разполагане на преносими химически тоалетни; места за разполагане на контейнери за отпадъци; места за палене на огън, при условие, че няма забрана в нормативен акт за съответната територия. 

Господа бюрократи

"Моля да представите предварителната оценка на въздействието по чл. 20 от ЗНА", пише председателят на камарата на геодезистите Йоан Каратерзиян, визирайки този задължителен за нормативния акт атрибут.

Както Клуб Z писа, и до днес няма отговор на основния въпрос къде са разчетите за това колко хора и къде практикуват този вид природосъобразен туризъм.

"С така предложения проект с охрана, тоалетни и т.н. не става ли пак КЪМПИНГ?!", резонно пита и друг гражданин в рамките на общественото обсъждане.

"Господа бюрократи, вие чували ли сте за приключенски туризъм? Знаете ли, че това е най-бързо развиващият се сегмент на туристическите услуги с минимални инвестиции.

Младите хора искат да отидат на място без никаква инфраструктура, далече от всякаква цивилизация, за пълноценна и зареждаща почивка.

Предлагате една на практика неизпълнима наредба, нарушаваща конституцията и увеличаваща хаоса в бранша. Оставете хората да се погрижат сами за себе си, например както е на Карадере - правят се редовни почиствания, има указателни табели и диплянки за екологично къмпингуване.

Забранете строителството в 2-километровата зона зад плажовете и наложете строги и реални санкции за тези, които унищожават и замърсяват плажовете", е едно от обобщаващите становища.

Предлага се за кемперите и палатките да заплащат такса на принципа на ловния билет. Критикува се липсата на задължение на държавата и общините да обособят терени.

Буди недоумение защо регулирането на къмпирането представлява интерес само дотолкова, доколкото тази дейност се извършва на Черноморието, четем още. "Това допълнително води до мисълта, че настоящият проект не цели да обслужва обществените интереси (...), а конкретни "инвестиционни" намерения на тесен кръг лица, основната цел на която е да бетонират Черноморието ни".

"Всички ние, любителите на  свободно къмпиране, не се противопоставяме на това - този вид дейност да бъде регулирана. Публикуваният проект на наредба обаче не цели да създаде правила за къмпирането, а да го забрани", се казва в заключение в най-масово споделяното становище.

С отделно изявление излязоха и от Българското кемпер общество, като то е било изпратено и до президента Румен Радев. 

"Липсата на експертиза и визия за развитието на този вид туризъм у нас е в драстичен разрез със случващото се в Европа, където държави с много по-слаби природни дадености от нашите рекламират Свободното къмпиране като модел на държавна политика.

"Този вид туризъм става все по-желан и все повече хората искат да го практикуват", се казва в изследване на германския икономически институт по туризъм – DWIF (Deutsches Wirtschaftswissenschaftliches Institut für Fremdenverkehr).

В този контекст България отговаря със забрани, нулеви стимули за създаване на къмпинг-мрежа, никакви задължения на общините, като че ли фиксирани да преследват момчетата и момичетата от палатките на няколкото останали диви плажа, но слепи за изораните дюни и къмпинги - тип “вилни селища”, разположени върху тях", се казва в част от него.