Системата се оказа неподготвена за COVID епидемията.

Кризата не е управлявана добре.

Липсва цялостна концепция при справянето с коронавирусната пандемия. 

Решенията са вземани, като се върви след събитията.

Липсва визия как да се действа.

Това са едни от основните изводи за управлението на COVID кризата в анализ, изготвен от Националния център по обществено здраве и анализи по поръчка на служебния здравен министър Стойчо Кацаров.

Решенията за кризата са политически, а не са следвали медицинската логика и препоръки. Има облагодетелстване на едни сектори за сметка на други поради корпоративни причини.

Недостатъчно добре е оползотворено времето от май до септември 2020 г., въпреки многото предупреждения, че ще има влошаване на ситуацията през есента. В този период до тежката вълна от октомври-ноември-декември на 2020 г. не е направено нищо, посочи доц. Христо Хинков, който представи анализа.

Чак в края на 2020 г. започват да се влагат по-сериозни пари в системата, няма мерки за укрепване на болниците. Едва в краята на м. г. се приема Националният план за противодействие на пандемията заедно с Националния ваксинационен план.

Сред сериозните пропуски, според анализа, е равномерното разпределение на всички COVID пациенти във всички болници - вкл. и специфични лечебни заведения като онкологиите. Това води до масово заразяване, смятат от центъра.

Сериозен проблем се оказва рязкото ограничаване на хоспитализациите на пациенти, които не са с коронавирусна инфекция.  При тях хоспитализациите намаляват, има болници, в които на почти половината налични легла се лекуват болни с COVID, "това значи, че другите пациенти ги няма в болницата", посочи д-р Хинков.

Действията на правителството - следват събитията

"Общо взето стратегията на правителството е да затваря, цели болници се затварят - особено в началото при локдауна, без да се мисли как останалите болни ще се лекуват - има хора, които трябва периодично да влизат в болница, за тях не е помислено добре", добави той.

Правителството допуска непоследователност във вземаните на решенията си, показва избирателност при налагането на ограничителните мерки, самото създава атмосфера на недоверие, в която разцъфтяват конспиративни теории, антиваксърство - началото е посято още със създаването на паралелен на НОЩ Консултативен съвет, даде пример Хинков.

Заповедите на Ананиев и Ангелов

"Цялостното впечатление от издаваните заповеди на министрите Ананиев и Ангелов е, че те следват друга политико-популистка целесъобразност и не показват енергията и куража да се отстоява медицинската логика и медицинската наука", се посочва в анализа.

И се конкретизира:

"Най-драстичните примери за тази оценка са няколко заповеди, които по наше мнение допринасят, а не предотвратяват разпространението на заразата.

- На първо място това е решението за разкриване на легла за лечение на COVID-19 пациенти във всички болнични заведения в страната, включително (!) в комплексните онкологични центрове, където се намира най-рисковият контингент пациенти.

- Втората мярка, която допълва отрицателното въздействие върху системата, е забраната за планов прием и планови операции за всички болници в страната.

- Третата мярка е заповедта за болнично лечение да се приемат само COVID-19 пациенти, включително и с леко протичане на заболяването и дори такива, които не могат да бъдат изолирани в домашна среда. Резултатът е претоварване на болниците само с един вид пациенти, което води касада от проблеми."

Работата на НОЩ

По протоколите личи, че от Националния оперативен щаб са свършили огромна работа, хората са работели сериозно, но съставът не е напълно адекватен по отношение на задачите, които е имал да изпълнява, се отчита в анализа на центъра.

„Действително съставът на НОЩ не е напълно адекватен относно задачите, които трябва да изпълняват. Там няма достатъчно епидемиолози, вирусолози, инфекционисти, които да могат да променят решенията в посока да има логика и медицинско основание”, обясни още д-р Хинков.

Няма уникален фактор за високата смъртност

Една от основните задачи на възложения от Кацаров анализ беше да се изведат причини за високата, "ужасяващата" (по думите на здравния министър) смъртност в периода от началото на пандемията до края на май т. г. Според данните на НСИ за 2020 г. броят на починалите е най-висок за период от 100 г. назад. 

И в представения днес анализ се отчитат лошите показатели на страната по отношение и на смъртност по време на пандемията, така и по отношение на леталитета (починалите спрямо заболелите), по който сме на първо място в ЕС.

"Няма уникален фактор, който да обяснява високата смъртност", посочи Хинков.

166 050 души общо са починали от коронавирус. 78% от всички загубили битката с COVID са между 60 и 89 години, това е и рисковата група. България е на 21 място в Европа по заболяемост. По отношение на смъртността страната е на трето място.

За това има три хипотези - първата е, че има уникален фактор, втората е, че здравната система се е справила лошо, което е най-вероятно и се вижда през много показатели. Третото обяснение е, че голяма група от хора не се е регистрирала като заразена и са починали в дома си.

"Труповете не могат да се скрият", добави експертът.

Причините за високата смъртност са комплексни, става ясно от анализа - изначално много лошият здравен статус на българите, високата смъртност и преди пандемията с лоши показатели в сравнение със средноевропейските, високият процент хора с болести на кръвообращението и т. н. хронични заболявания, които ги поставят в рисковите групи, по-ниската средна продължителност на живота, по-лошо справяне и преди коронавируса с показателя за предотвратимата смъртност, липса на профилактика.

Към всичко това се добавя и ситуацията в кризата - здравната система, която е нереформирана и недофинсирана, не се е справила добре, е изводът от анализа. Третата причина е в управлението на кризата - без ясна визия и последователност.

"Смъртността в Перник и Видин по време на пандемията е била много по-висока отколкото в другите области.  Това се отнася и за леталитета там. Тепърва ще се анализира защо това се случва", посочи доц. Хинков.

За изследвания период средната продължителност на живота намалява с 1.5 година, сочат още данните.

Голямата жертва - хронично болните

Голямата жертва, по думите му, са хронично болните. Анализът на НЦОЗА показва и голям спад в профилактичните и диспансерните прегледи. 

Всеки трети хоспитализиран за периода е бил заразен с COVID-19. Най-много заразени и хоспитализирани са регистрирани в София, Бургас и Варна. 

Трябва да се укрепи болничната помощ, трябва яснота за това колко инфекциозни отделения са нужни в страната, трябва да се осигурят кислородни системи, препоръча д-р Хинков. Анализът показва, че едва в края на миналата година са били осигурени допълнителни 150 млн.лв. за болниците.

Данните за спешната медицинска помощ сочат, че всеки трети, обслужен от "спешен" екип е бил хоспитализиран заради COVID-19, добави той. По думите му "страскащо високо ниво" е имало сред заболелите медици, работещи в спешните центрове. Не е добро състоянието на материално-техническата база на спешните центрове, каза още той. Изводите от анализа показват, че работещите в спешна помощ с наличния си ресурс са направили всичко, което е трябвало да бъде изпълнено. 

Анализът показва, че в доболничната помощ е намалял броят на първичните и на профилактичните прегледи. Не се потвърждава хипотезата, че е намалял достъпът до личните лекари, допълни Хинков. По думите му голяма тревога буди драстичното намаляване на прегледите на диспансеризирани болни. Намаляването на броя на диспансеризираните лица показва, че те са излези от системата, най-вероятно защото са починали и така се потвърждава хипотезата, че те са били най-голямата жертва на пандемията, добави той.     

В болничната помощ е установено намаляване на хоспитализациите с 25 на сто в сравнение с 2019 г, което също има отношение към високото ниво на смъртността, каза още Христо Хинков.

Ваксинацията- т. нар. зелени коридори не са водещ фактор

Основният фактор са и трябва да бъдат общопрактикуващите лекари, се посочва в анализа. "Зелените коридори", с които предишното правителство обичаше да се хвали, не са се оказали решаващи при имунизацията. Те не са довели до сериозна мотивация на гражданите да се ваксинират срещу COVID-19, а в първата вълна има доста ниско покритие с проби, посочи още Хинков.

Министърът: Изводите не са изненадващи

"Изводите, които се правят в доклада, не са изненадващи. И преди него беше очевидно лошото управление на кризата, лошото състояние на здравната система", каза служебният министър Кацаров.

Министерството на здравеопазването ще представи цялостен план за противодействие на следваща вълна от COVID-19.., съобщи още той.

„Планът ще включва както инвестиции в системата, индикатори кога и при какви показатели какви противоепидемични мерки се въвеждат, така и насоки за работата и взаимодействието на спешната медицинска помощ, извънболнична и болничната помощ. Под внимание ще бъдат взети и заключенията от анализа на НЦОЗА. Целта ни е допуснатите грешки при управлението на кризата, коствали живота на 166 хил. души, да не се повтарят. Това е смисълът“, каза Кацаров.