"... Припомняме, че публични критични коментари на съдебните актове са допустими, но ако това се прави от висши представители на изпълнителната власт, те са подложени на известни ограничения, които се налагат от необходимостта за опазване на авторитета на съдебната власт в едно демократично общество."

Това пише в позиция на Управителния съвет на Съюза на съдиите в България, разпространена тази сутрин до медиите.

Повод са атаките срещу съдия Мария Вранеску от СГС заради невписването на ново ръководство на Българската банка за развитие (ББР) (и не само, б.р.). Напомнят се дословно изявленията на служебния министър Кирил Петков:

"... Toвa дълбoĸo вътpeшнo yбeждeниe нa cъдийĸaтa e бaзиpaнo нa нeщo дpyгo ocвeн cлeдвaнeтo нa зaĸoнa...

... зaщoтo зapaди eднo или двe тaĸивa peшeния имaмe лoшaтa peпyтaция нa бългapcĸия cъд.

Hиĸoй инвecтитop в мoмeнтa нe мoжe дa ce дoвepи нa peшeниятa, ĸoитo ce бaзиpaт в нecъoтвeтcтвиe cъc зaĸoнa." и т.н.

Изразява се съмнение към системата за случайно разпределение на делата.

Цитира се и регионалният министър Виолета Комитова, която е заявила, че "за четвърти път съдия Вранеску е спряла вписване на различни ръководства на държавни дружества".

Скандалът вече предивика реакция от СГС.

Съюзът на съдиите продълава още:

"Не бива да се създава впечатление, че изпълнителната власт се опитва да изнесе правния въпрос извън съдебното производство и разчита на резултатите от публичното унижаване на съдията, т.е. на извънпроцесуалното „респектиране“ на съдиите от горната съдебна инстанция.

От ССБ напомнят, че "има допустими форми на контрол върху това обстоятелство (случайното разпределение на делата, б.р.) в обществен интерес".

"Държавният интерес се защитава само с правни средства. Всички останали действия, независимо дали са продиктувани от добри намерения и преследват общественополезни цели, освен че са безполезни за самите носители на власт, нанасят дългосрочни вреди за държавата, защото липсата на доверие в съдебната власт е предпоставка за правен нихилизъм и за произвол на изпълнителната власт."

На финала има нещо като призив (поне) за извинение:

"Поради това очакваме министър Петков и министър Комитова, които са накърнили авторитета на съда,... да намерят уместен начин да поправят нанесената вреда за доверието в правосъдието и за личното и професионално достойнство на засегнатия съдия."

ПОЗИЦИЯ

на Управителния съвет на

Съюза на съдиите в България

 

През изминалата седмица двама висши представители на изпълнителната власт – министърът на икономиката и министърът на регионалното развитие и благоустройството, в свои интервюта по Българската национална телевизия и Българското национално радио отправиха недопустими коментари за личността на съдия Мария Вранеску, за разпределението на делата в Софийския градски съд (СГС) и за начина на формиране на съдийското убеждение по няколко съдебни производства, по които докладчик е била съдия Вранеску, а заинтересовани лица са представителите на изпълнителната власт.

Изявленията на министър Кирил Петков от 25 юни 2021 г. по Българската национална телевизия са:

- „Peшeниeтo нa cъдийĸaтa oт CГC e в пълнo нecъoтвeтcтвиe cъc зaĸoнa, зaщoтo aĸтoвeтe нa Бългapcĸaтa нapoднa бaнĸa нe мoгaт дa бъдaт cпиpaни. Koгaтo вeчe пeт ceдмици вoдим битĸaтa тaзи бaнĸa дa зaпoчнe дa paбoти зa oбщecтвoтo, зa мaлĸитe и cpeдни пpeдпpиятия, дa нe ce дaвaт нa oceм фиpми eдин милиapд, ĸoгaтo вeчe вcичĸo e зaвъpшeнo и ĸaзвa, чe щoм БHБ гo e oдoбpилa, тpябвa дa ce впишe и нe мoжe дa ce cпиpa, ce пoявявa дълбoĸoтo вътpeшнo yбeждeниe нa Mapия Bpaнecĸy. Tя e взeлa peшeниe днec в нecъoтвeтcтвиe cъc Зaĸoнa дa cпpe тoвa нaзнaчeниe“.

- „Toвa дълбoĸo вътpeшнo yбeждeниe нa cъдийĸaтa e бaзиpaнo нa нeщo дpyгo ocвeн cлeдвaнeтo нa зaĸoнa. Peпyтaциятa нa cъдийcĸaтa ĸoлeгия зaвиcи oт 2 пpимepи ĸaтo тoзи. Paзчитaм нa вceĸи eдин oт cъдиитe, ĸoйтo знae Зaĸoнa – чл. 152, aл. 2 oт Зaĸoнa зa ĸpeдитнитe инcтитyции, дa нaпpaви cвoeтo, зaщoтo зapaди eднo или двe тaĸивa peшeния имaмe лoшaтa peпyтaция нa бългapcĸия cъд.

Hиĸoй инвecтитop в мoмeнтa нe мoжe дa ce дoвepи нa peшeниятa, ĸoитo ce бaзиpaт в нecъoтвeтcтвиe cъc зaĸoнa. Kaĸ мoжeм дa paзчитaмe, чe бългapcĸaтa дъpжaвa щe ce движи нaпpeд, ĸoгaтo зa 4 чaca – нaй-бъpзoтo peшeниe, ĸoeтo cмe виждaли, cъдия Mapия Bpaнecĸy peшaвa cpeщy зaĸoнa?! Tя впиcвa вcичĸo и cпиpa впиcвaнeтo нa нoвия нaдзop”.

- „Би тpябвaлo бългapcĸият cъд дa дaвa възмoжнocт дeлaтa пo cлyчaeн пpинцип дa oтивaт пpи paзличнитe cъдии. Зaбeлязвaмe в мoмeнтa, чe имa ĸoнцeнтpaция, ĸaĸтo имaшe ĸoнцeнтpaция нa oceмтe фиpми в ББP. Ceгa имa ĸoнцeнтpaция тoзи тип peшeния дa oтивaт пpи тpимa cъдии, eднa oт ĸoитo e Mapия Bpaнecĸy”.

В интервю пред Българското национално радио на 27 юни 2021 г. министър Виолета Комитова е заявила, че за четвърти път съдия Вранеску е спряла вписване на различни ръководства на държавни дружества, като е направила връзка между поведението на бившия изпълнителен директор на „Автомагистрали“ ЕАД и съдията от СГС.

В принципен план припомняме, че публични критични коментари на съдебните актове са допустими, но ако това се прави от висши представители на изпълнителната власт, те са подложени на известни ограничения, които се налагат от необходимостта за опазване на авторитета на съдебната власт в едно демократично общество.

Отправянето на непроверени и лишени от фактологическа основа обвинения за наличие на зависимост и пристрастност на съдия Вранеску, както и за нарушения на реда и организацията в СГС, представляващи предпоставки за корупционни практики, води единствено до неоснователно уронване на авторитета на съда и професионалното и лично достойнството на съдията.

По поставения от двамата министри въпрос е налице противоречива съдебна практика, което произтича от възможното различно тълкуване на закона. Този факт е лесно проверим след справка в съдебните актове на съдиите от търговското отделение на СГС по конкретния вид дела, които са публично достъпни на сайта съда. Не съществува задължителна съдебна практика, така че единственият законен път на защита е чрез обжалване на акта на съдия Вранеску пред Софийския апелативен съд.

Не бива да се създава впечатление, че изпълнителната власт се опитва да изнесе правния въпрос извън съдебното производство и разчита на резултатите от публичното унижаване на съдията, т.е. на извънпроцесуалното „респектиране“ на съдиите от горната съдебна инстанция.

За съжаление сме били свидетели на подобни дългогодишни опити от други високопоставени представители на изпълнителната власт. Няма значение кои са конкретните носители на власт – подобен подход винаги е несъвместим с правовата държава и разделението на властите. Твърденията, че в СГС съществуват нарушения на принципа за случайно разпределение на делата и концентрация на определени дела при трима съдии показва непознаване на въведената в този съд, а и в редица други съдилища организация на работата.

Споменатият вид съдебни дела се разглеждат от дежурни съдии, които се определят по график от ръководството на съда и се произнасят същия ден. Постъпилите в срока на графика дела се разпределят измежду тримата съдии на случаен принцип. В посочения период в СГС са постъпили за разпределение на дежурните съдии много повече дела от тези, за които двамата министри вземат отношение по медиите.

Разбира се, има допустими форми на контрол върху това обстоятелство в обществен интерес. На първо място е било възможно да се поиска информация от СГС за всички постъпили по дежурство дела и за начина им на разпределение на тримата съдиите. На следващо място, в случай че министрите имат съмнения за нарушения на принципа на случайно разпределение и безпристрастността на съда, е следвало да поискат проверка от Инспектората при Висшия съдебен съвет (ВСС) и/или от 4 самия ВСС, а не да отправят директно обвинения, без да разполагат с необходимата информация.

Държавният интерес се защитава само с правни средства. Всички останали действия, независимо дали са продиктувани от добри намерения и преследват общественополезни цели, освен че са безполезни за самите носители на власт, нанасят дългосрочни вреди за държавата, защото липсата на доверие в съдебната власт е предпоставка за правен нихилизъм и за произвол на изпълнителната власт.

Конкретно – актовете на съда, които са възбудили неодобрението на двамата министри, могат да бъдат обжалвани във второинстанционни производства, които приключват също в кратки срокове.

В генерален план – независимостта на съда, която означава безусловно компетентни и почтени съдии, има свой политически фундамент. След множество натрупвани, но нерешавани проблеми в модела на управление на съда; дългогодишно инфектиране на съдийството чрез назначения от компрометирани политически зависими състави на ВСС; упорита липса на структурни реформи въпреки сигналите и съмненията за корупция по високите етажи на съдебната власт; продължили повече от десетилетие персонални атаки срещу съдии отговорният подход за укрепване на автентичната сила на съда да бъде независим арбитър със сигурност не означава интервю на министър по обществената телевизия и радио с нападки срещу съдия, който дори не присъства в студиото.

Поради това очакваме министър Петков и министър Комитова, които са накърнили авторитета на съда, без да са изяснили пред обществото конкретните факти за организацията на СГС по конкретния вид регистърни производства и противоречивата съдебна практика и без да разполагат с факти, че съдът е бил мотивиран да постанови съдебните актове по причини извън делото, да намерят уместен начин да поправят нанесената вреда за доверието в правосъдието и за личното и професионално достойнство на засегнатия съдия.

28 юни 2021 г.

Управителен съвет на гр. София

Съюза на съдиите в България