Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Германският канцлер Ангела Меркел държа своята последна реч в Бундестага днес. В нея тя призова ЕС да създаде обща инициатива за диалог с Русия, за да се спре влошаването на отношенията с Москва, провокирано от руските провокации. Меркел настоя и за нови помощи за Турция. Като поука от пандемията тя посочи колко е важно ЕС да може да реагира бързо и съвместно на подобни заплахи.

След 16 години начело на една от най-силните държави в света, Ангела Меркел застана за последен път пред депутатите в Бундестага, за да направи правителствено обръщение. В него тя посочи колко е важно да се подобрят отношенията с Москва, но и да се спрат провокациите от руска страна. Не е достатъчно само американският президент Джо Байдън да влиза в диалог с руския президент, ЕС също трябва да има свой формат за разговори с него, заяви Меркел.

Ефект: „Събитията от последните месеци – не само в Германия, показаха ясно, че не е достатъчно да реагираме некоординирано на руските провокации. Трябва да създадем механизми, с които заедно и с общи усилия да отговаряме на провокацииите. Само така ще успеем да се противопоставим на хибридните атаки на Русия.“

В правителствената си реч Меркел настоя за отпускане на нови помощи за Турция, за да се осигури издръжката на бежанците, които страната задържа на своя територия. Също така заяви, че е неизбежно и модернизирането на митническия съюз с Анкара. Турция ще получи вероятно нови 3,5 милиарда евро до 2024 година. 

Очаква се на срещата на върха в Брюксел европейските лидери да обявят нови санкции срещу Русия. Същевременно обаче ЕС протяга ръка към Москва и предлага диалог по всички проблемни теми. Сред тях са борбата с климатичната криза, с международиня тероризъм и с пандемията. Русия реагира позитивно на предложението. Все още не е ясно дали ще се подновят разговорите на върха за Украйна.

Канцлерът говори и за поуките от пандемията, като заяви, че най-важната от тях е нуждата ЕС да може да реагира бързо и координирано на подобни заплахи. В първоначалния шок европейските правителства действаха поотделно. Днес знаем, че това не работи добре, нужно е отговорът ни да е общ и еднакъв за всички. Тази поука важи не само в борбата с пандемиите, а и когато става дума за Шенген или за вътрешния пазар, заяви още тя.

Меркел също така отново се обяви срещу спирането на патентната защита на ваксините срещу Covid-19. Тя се застъпи за увеличаване на производството на ваксини за по-бедните страни чрез увеличаване на лицензирането. Светът "ще продължи да зависи от разработването на ваксини в бъдеще", каза Меркел. "Това ще бъде успешно само ако защитата на интелектуалната собственост не бъде преустановена, а запазена. 

За по-силен Европейски съюз се застъпи и евентуалният наследник на Меркел на канцлерския пост след изборите през септември. Лидерът на ХДС Армин Лашет говори пред депутатите за първи път 23 години. Най-голямата грешка на отминалата година и половина бе затварянето на границите, което бе „националистически рефлекс“, посочи кандидатът за канцлер на консерваторите.

Франция и Австрия са "за", Полша и Балтика - против

Изказването на Меркел стана ден, след като Франция и Германия предложиха среща на високо равнище между ЕС и Путин.

Страните членки трябва да се ангажират с взискателен диалог с Русия, каза при пристигането си за участие в Европейския съвет френският президент Еманюел Макрон. Такъв ангажимент според него е необходим за стабилността на континента. Като мотив за ангажимента Макрон изтъкна скорошната среща между Путин и американския президент Джо Байдън.

Австрийският канцлер Себастиан Курц също подкрепи идеята на Париж и Берлин. И дори изтъкна колко е щастлив от хакта, че има напредък в посока на диалога.

Предложението обаче бе посрещнато на нож от Полша и балтийските страни.

Започването на диалог на най-високо равнище с Москва е възможно само тогава, когато тя прекрати агресивната си политика към своите съседи. Това мнение изказа в началото на Европейския съвет полският премиер Матеуш Моравецки.

Литовският президент Гитанас Науседа призова всички да бъдат нащрек, когато си имат работа с Русия.

„Ако започнем да се ангажираме с нея, без да има положителни промени в поведението й, това ще изпрати монго несигурен и лош сигнал до партньорите си“, заяви той.

Науседа бе категоричен, че не може да се прави паралел със срещата Путин-Байдън. И припомни, че за разлика от САЩ Европа няма арсенал от стратегически оръжия.

Изключително рязка бе естонската премиерка Кая Калас.

„Последният път, когато всички лидери имахме дискусия за Русия, тя бе много открита и всички се съгласихме, че Русия е голяма заплаха. Чудя се какво е станало сега, откъде иде това предложение“, заяви Калас на идване в централата на Европейския съвет.

Според нея ЕС трябва да бъде много ясен каква е целта му. Защото Русия стига дотам, докъдето Съюзът й позволява.

Твърде интересна бе реакцията на нидерландския премиер Марк Рюте.

„Не ме интересува среща на Путин с двамата председатели“, каза той, като визира шефа на Европейския съвет Шарл Мишел и на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

„Дамият аз няма да участвам в среща с Владимир Путин“, допълни Рюте.

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.