Сблъсък около жилищната политика в Швеция доведе до правителствена криза днес, след като раздробеният парламент оттегли подкрепата си за премиера социалдемократ Стефан Льофвен, съобщава европейското издание на „Политико“.

С вот на недоверие 181 депутати гласуваха срещу Льофвен, 109 „за“ и 51 „въздържал се“. Това беше първият път в историята, когато шведски премиер губи вот на недоверие.

Сега Льофвен има седмица, за да избере между два варианта: да свика предсрочни избори, или да подаде оставка и да се опита да изгради нова управляваща коалиция без нови избори. Ако той избере последното и не успее, тогава опозиционните партии ще имат шанс да сформират правителство. Ако не успеят, ще бъдат свикани предсрочни избори, вероятно през есента, година преди следващите редовни избори.

При гласуването за отстраняването на Льофвен, депутатите от Лявата партия - чието оттегляне на подкрепата от премиера в четвъртък доведе до гласуването - се съюзиха с предишните си съперници от дясноцентристката Умерена партия, с християндемократите и все по-влиятелните крайнодесни Шведски демократи (ШД).

„Ние не предприемаме тази стъпка с лека ръка, направихме всичко по силите си, за да разрешим тази ситуация, но сега сме там, където сме“, каза лидерката на Лявата партия Нуши Дадгостар пред колегите си в парламента преди гласуването. „Трябва да удържим на думата си ... трябва да застанем на страната на наемателите“.

Дадгостар прекрати подкрепата си за Льофвен, след като той прокара план за намаляване на държавния контрол върху наемите на апартаменти, който досега правеше жилищните разходи по-управляеми за наемателите. С плана Льофвен трябваше да угоди на друг негов съюзник - Партията на центъра.

Тя смята, че облекчаването на контрола върху наемите ще стимулира изграждането на нови апартаменти, от които се нуждаят големите шведски градове.

Това, че такъв специален въпрос може да доведе до падане на правителството, отразява от една страна значението на жилищната политика като политически проблем в Швеция и от друга - фрагментацията на парламента, която не позволява на законодателите да постигат съгласие по ключови въпроси.

Подобно на много европейски държави, от Финландия до Франция и от Германия до Гърция, Швеция преживя появата на влиятелна крайнодясна антиимиграционна политическа партия - Шведските демократи.

Тъй като подкрепата за ШД като нова сила в политиката се е увеличила до около 20 процента, на традиционните масови левоцентристки и десноцентристки партии става все по-трудно да създават коалиции с функциониращо мнозинство.

Десноцентристките партии на Швеция дълго отказваха да обсъждат политики с ШД, а левоцентристките партии  продължават да отказват.

След последните избори през 2018 г. на Льофвен му трябваха четири месеца, за да сформира правителство, тъй като той трябваше да привлече двама нови центристки съюзници - Партията на центъра и либералите и да си осигури втори мандат.

За да сключи тази сделка, Льофвен обеща на Партията на центъра, че ще позволи наемите на новопостроени апартаменти да се определят от наемодателите, а не чрез колективно договаряне между сдружения на наематели и наемодатели, както е сега.

Лявата партия заяви, че ако Льофвен изпълни това обещание, ще оттегли подкрепата си от него.

Докато ходът на Лявата партия срещу Льофвен беше воден от недоволството ѝ от неговата жилищна политика, останалите партии, подкрепили вота на недоверие, искат сами да опитат и сформират ново правителство.

На брифинг след гласуването Льофвен каза, че смята да използва следващата седмица, за да реши какви да бъдат следващите му стъпки. Той ще проведе разговори с лидерите на партиите, които са го подкрепяли досега. Решението на кризата може да не отнеме цялата седмица, каза той.