Тридесет и осем български политици и магистрати имат недекларирани имоти в чужбина и прокуратурата не прави нищо, за да ги провери, каза днес служебният вътрешен министър Бойко Рашков. 

„„Прокуратурата бездейства по този въпрос, тъй като тя разполага с тази информация. Казвам  го съвсем отговорно… Имам доказателства - каза той в интервю за БНР. -И аз си мисля, че прокуратурата е бавила изясняването на този въпрос с имуществата - финансови и недвижими  на български граждани в чужбина, между които магистрати, политици, кметове, представители на изпълнителната власт - за да не си създава неприятности може би, от една страна със силните на деня“.

Борисов: Готвят ми разпит. Рашков след 6 часа: Борисов трябва да бъде разпитан

Министърът каза че за 70-80 души такива проверки са завършени, но българската прокуратура в нейния връх „мълчи и не дава гласност“.

„Освен това аз си мисля, че Висшият съдебен съвет има доста категорично поведение в подкрепа на главния прокурор не случайно"- продължи той.

Запитан дали намеква, че прокуратурата има компрометиращи данни за магистрати от ВСС, той  каза: „Не само намеквам, а го твърдя“.

„Там има материали за един доста високопоставен прокурор и за неговата съпруга, доколкото ми е известно - каза Рашков. - Напълно съм наясно, че един такъв прокурор няма да поиска да се публикуват тези данни, защото в противен случай ще възникне въпросът и за него самия”.

Една от причините, поради които политиците и магистратите не са си декларирали имуществата, може да бъде, че са ги придобили с корупционно поведение, каза още той. 

Инициативата за подслушвания на протестиращи миналото лято е била на специализираната прокуратура, каза министърът. По думите му като правно основание за използването на специални разузнавателни средства е било посочено „престъпление против сигурността на републиката“.

„Това е правното основание на един прокурор от специализираната прокуратура, на когото засега ще спестя името - каза Рашков. - Има няколко такива постановления на тази прокуратура и на този прокурор“.

„Толкова много са били наблюдаваните граждани, че са работили почти денонощно, без почивен ден“, добави той, уточнявайки, че трудът на служителите е бил заплатен „чрезвичайно“.