„Европа е икономически гигант, политическо джудже и военен червей.“

Казал го е точно преди 30 години белгийският външен министър Марк Ейскенс (за няколко месеца и министър-председател). Той не е особено известен в България. За разлика от фразата си, която днес със сигурност мнозина си припомнят – може би без частта за военния червей.

Поводът са наложените от САЩ санкции срещу група българи за корупция. Нещо, което ЕС така и не е направил досега, въпреки че отлично знае какви ги върши тази група. Отгоре на всичко тези хора са граждани на същия този Европейки съюз. И в крайна сметка нанасят с дейността си най-големи вреди именно на него.

Но за това – после. Нека сега се върнем към историческите корени на изказването на Марк Ейскенс. То е свързано с първата война в Персийския залив през 1991 г., предизвикана от иракската окупация на Кувейт. Тя прекъсва пътя към политическото единство на континента, очаквано след края на комунистическите режими, вдъхва нов живот на специалните отношения между САЩ и Великобритания и предизвиква сериозни опасения и недоволство от прекаления пацифизъм на току-що обединилата се Германия.

Причина за разединението между водещите столици Париж, Лондон и Берлин бе само един отказ на Саддам Хюсеин да спази крайния срок за изтегляне на войските от Кувейт.

В България тази фраза, но без частта за военния червей, често бе повтаряна публично от Хорхе Фуентес, който бе на два пъти посланик на Испания у нас. Той е един от най-заклетите привърженици и защитници на ЕС. Веднъж го попитах не се ли опасява, че тези думи ще настроят хората срещу Европа. Той ми отговори, че трябва да си казваме истината в очите. Защото само така бихме се справили с проблемите.

А дали е така?

Разединение в Европейската общност (както се наричаше по онова време ЕС) имаше през целия комунистически период в Източна Европа. И една от истините, които трябва да си кажем в очите, е, че не друг, а САЩ сринаха режимите. Докато в Европа спореха как да накарат СССР поне да позволи на своите евреи да емигрират в Израел, а на немците – във ФРГ, администрацията на Роналд Рейгън изтощи Съветския съюз с предприетата надпревара във въоръжаването. В противен случай с тези половинчати западни мерки поне още десетина години щяхме да подаваме молба за гостуване на роднини в Гърция (само майка, баща, брат, сестра, баба, дядо, чичо и леля, но не и братовчед) и да се редим на опашка за банани по Нова година. Ненапразно в Източна Европа днес антиамериканските настроения са доста по-слаби, отколкото на Запад.

Сега България стана причината САЩ отново да покажат на ЕС, че е беззъб и че е политическо джудже. Всъщност това стана ясно още в края на 2019 г., когато Съюзът започна да обсъжда бъдещия си глобален санкционен режим. Целта бе и Европа да си направи нещо като американския „Закон Магнитски“.

Само че още при представянето си пред евродепутатите Жозеп Борел – върховният представител на ЕС за външната политика, заяви, че не познава „Закона Магнитски“. С това той вся сериозен смут.

Много време отнеха умувания дали законът да носи някакво име като например „Навални“, дали санкциите да бъдат налагани с пълно единодушие или квалифицирано мнозинство. От самото начало се говореше, че ще бъдат отчитани специфичните интереси на отделните страни членки.

Корупцията така и не бе включена в подлежащите на санкциониране според глобалния режим деяния. И постоянно се изтъква, че той е само за нарушения на човешките права.

Именно тук са главните критики. Особено когато става дума за Русия. Хем се говори, че трябва да бъдат санкционирани олигарсите, защото чрез подкупите си те крепят режимите и нарушителите на човешките права. Хем обаче Борел заявява, че „не можем просто да накажем някого само защото не го харесваме“.

Оказва се, че никоя евроинституция не може да отнеме паспорта на гражданин на ЕС, ако санкционирано лице го е придобило незаконно. Това можела да направи само издалата документа държава.

„Не е практика на Съвета на ЕС да налага санкции на граждани на Съюза“, отговориха от Европейската комисия на нъпрос на Клуб Z дали в Брюксел са готови също да санкционират засегнатите от американските мерки българи.

Тадададаммм!

За какво тогава са тези годишни доклади за върховенството на закона в България? Спомняте ли си кога за последен път в тях не е бил повдигнат въпросът за корупцията и за ниското доверие в институциите за борбата с нея? Също и за необходимостта от стабилни резултати по отношение на окончателните присъди за корупция по високите етажи? Или за непрозрачната собственост на медиите?

Да, ама не. Корупцията не е включена в глобалния санкционен режим на ЕС.

Европа още кипеше след ареста на руския опозиционер Алексей Навални, но германският министър на икономиката Петер Алтмайаер заяви, че действията на Москва срещу него не трябва да се обвързват с проекта „Северен поток 2“, срещу който са САЩ, а също така Украйна, Полша и балтийските страни.

Ето само няколко факта, които показват защо ЕС продължава да бъде политическо джудже. И проблемът за бездействието му пред безобразията у нас е именно този. Разединението сякаш е заложено в неговата ДНК. В Кремъл отлично знаят това и продължават да всяват раздор. И руските олигарси придобиват все по-силно влияние в Европа, която не можела да ги наказва само защото не й харесвали.

А Марк Ейскенс, който днес е на 88 години, едва ли е предрполагал, че фразата му ще звучи актуално и днес.