На 13 май 1981 година в 17,17 часа на площад „Свети Петър“ във Ватикана проехтяват изстрели. Членът на турската терористична организация „Сивите вълци“ Мехмет Али Агджа е стрелял по папата. Йоан-Павел II е уцелен четири пъти и губи много кръв. Агджа е задържан незабавно и по-късно осъден на доживотен затвор от италианския съд. По молба на Светия отец атентаторът е помилван от италианския президент Карло Чампи през юни 2000 г., но е репатриран в турски затвор заради убийството на турски журналист. 

От онзи 13 май през 1981 година до днес вече 40 години най-различни тайни служби вадят противоположни версии за това кой е организирал атентата и каква е била целта му. Единственото общо между тези версии е, че те са в услуга на политическите намерения на съответната служба към този момент. Доказателства няма за нито една от тях.

В самото начало Али Агджа твърди, че е действал сам и е искал с убийството на папата да дестабилизира западното общество. Днес първоначалните му признания се смятат и за най-достоверни. Подкрепя ги и фактът, че Агджа многократно е изразявал намерението си да убие папата още през 70-те години. През 1979 година, няколко дни преди посещението на Йоан-Павел II, той дори праща писмо до турския вестник „Милиет“, в което пише:

„Западните империалисти, които се страхуват от усилията на Турция да основе общ икономически, политически и военен фронт с братските мюсюлмански държави, пращат точно сега, в този критичен момент, Йоан-Павел II. Този маскиран като религиозен водач военен командир на кръстоносците. Ще застрелям папата със сигурност!“

Въпреки това ровенето из случая не спира. За това спомага и самият Али Агджа, който многократно през годините променя показанията си и намесва кого ли не в стрелбата, като вече едва ли е възможно да се вярва на неговите думи. 

Самият той месец след ареста си твърди, че атентатът е бил поръчан от Иран. Това подхранва версията, че стрелбата е дело на ислямисти.

Заради връзката му със „Сивите вълци“ обаче се лансира и възможността атентатът да е дело на турската терористична организация.  Интересна посока дават разсекретените архиви на Щази, които проучих и копирах. От тях се вижда, че българската Държавна сигурност не знае кой е стрелял по папата и панически се опитва да отхвърли обвиненията срещу себе си. За тях научава от статии на американската журналистка Клеър Стърлинг. Тя започва да публикува серия от свои разследвания през август 1982 година, повече от 12 месеца след стрелбата. В статиите си тя първа твърди, че Али Агджа е признал през май 1982 година, че българските тайни служби са организирали атентата по поръчка на КГБ и са му платили 3 милиона долара за стрелбата.

Това е негова поредна версия и признанието идва цяла година след атентата. 

ДС веднага се обръща към партньорските си служби като Щази с молба за помощ за оневиняването си. Германците обещават подкрепа. 

„Нашите служби имат информация, че живеещата в Рим Клеър Стърлинг е много близка до ЦРУ. Молим да ни помогнете в тази международна ситуация. Още веднъж подчертавам, че ние нямаме нищо общо със стрелбата“, се чете в едно от писмата на тогавашния външен министър Димитър Стоянов до Ерих Милке. 

„Българската следа“ обаче вече е подета от медиите и се смята за основна версия в разследването. През ноември 1982 година е арестуван Сергей Антонов.

Но какво се случва от атентата през май 1981 година до лансирането на „българската следа“ цяла година по-късно?

През декември 1981 година терористите от „Червените бригади“ отвличат американския генерал от НАТО Джеймс Дозиър. Той е освободен от американски спецчасти през февруари 1982 година. Задържан е лидерът на „Червените бригади“ Антонио Саваста. Целта на властите е да разберат откъде получават оръжията си терористите и да прекъснат този канал. Саваста признава, че оръжията идват от България. Той твърди също така, че лидерът на италианските синдикати Луиджи Скричоло е български агент и е връзката му с ДС. 

Скричоло запознал Саваста с дипломати от посолството ни в Рим. Българите предложили да дадат убежище на терористите, но в замяна настоявали да получат цялата информация от отвлечение натовски генерал. Саваста твърди, че е отказал това, тъй като с хората му не искали да работят за страна от Варшавския договор.

Разследващите отвличането се снабдяват със снимки на всички български дипломати в Рим и по-късно ги показват на Агджа. Още един детайл се случва преди Агаджа внезапно да разпознае поръчителите на атентата по тези снимки. На 25 май 1982 година италинаският парламент спешно приема закон за намаляване на присъдите на разкаяли се престъпници, които са се признали за виновни. На 29 май Али Агджа внезапно си спомня, че атентатът е поръчан от трима българи -  служителите на посолството на България в Рим Тодор Айвазов и Жельо Василев, както и служителят на БГА „Балкан“ Сергей Антонов. Спомените му се подкрепят и от факта, че през лятото на 1980 година той е бил за една седмица в София с фалшив паспорт.

Освен идеологическата следа, която внезапно се появява в делото по атентата, Агджа си спомня и още нещо – оръжието за „Червените бригади“ се доставя от турския оръжеен търговец Бекир Челенк. Италианските власти отдавна са му по следите и признанието на Агджа им развързва ръцете да действат. Рим смята, че Челенк върти най-големия канал за оръжия и наркотици в Европа от София. Разбира се, това няма как да стане без помощта на ДС. Трафикът върви между София, Триест и Милано.

Италианският съдия Карло Палермо твърди, че оръжието се заплащало в хероин, който се доставял с влакове от Париж до Истанбул. Според Палермо на летище „София“ се товарели сандъци с надпис „Индустриални машини“, които обаче били пълни с гранати и автомати.

След разкритията на Агджа този канал е разбит.

Каква е ролята на ЦРУ в това? Според архивите на Щази ДС е съобщила на германците, че още от началото на 80-те години има информация, че ЦРУ се опитва да намери начин да очерни соцлагера. Кампанията щяла да помогне на САЩ да обърне общественото мнение в Европа в полза на разполагането на ракети със среден обсег в Германия. ЦРУ готвело пропаганден филм, но събитията около стрелбата ги изпреварили и те просто поели появилата се възможност.

От „българската следа“ полза имат и други политически играчи. Не на последно място самият папа Йоан-Павел II.  В една телеграма до Щази от техен шпионин във Ватикана четем, че кардиналите работят по план за намаляване на властта на папата още преди атентата. Докато той е в болница те дори подготвят изборите за нов Свети отец. Влиянието на полските кардинали изчезва, центърът на властта се оказва внезапно отново при италианските, както е било векове до избора на поляка Йоан-Павел II. Италианските кардинали се опитват да лансират версията, че атентатът е дело на ислямистки кръгове, които искат да спрат разпространението на католицизма в Африка. Папата обаче се възстановява от раните си и отново заема поста си. „Българската следа“ го устройва идеално – самият той я лансира, за да убеди вярващите, че лично Богородица го е спасила от куршумите на злото и че той ще завърши мисията си да освободи Полша от лапите на Съветския съюз. Влиянието му става в пъти по-голямо, отколкото преди стрелбата. За смяната му вече не може да става и дума.

Днес „българската следа“ е дискредитирана версия поради липсата на доказателства в нейна подкрепа в архивите на соцстраните. Дори Съветският съюз я е отхвърлял с аргумента, че намесата на страна от Варшавския договор само ще дестабилизира Москва и атентат срещу папата към онзи момент никога не е бил в нейна полза.

През май 2002 г. папа Йоан-Павел II посети България и при срещата си с тогавашния президент Георги Първанов заяви:

"Никога не съм вярвал в така наречената „българска следа“ в опита за покушение срещу мен. Това беше една инсинуация и несправедливост."