Евродепутати поискаха законодателни промени, които да спрат т. нар. "дела-шамари" срещу журналисти, чиято единствена цел е да ги накарат да млъкнат.

Това стана на дебат, организиран от комисиите по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи и по правни въпроси в Европейския парламент.

Става дума за т.нар. стратегически дела срещу участието на обществеността. Те са известни с английската абревиатура SLAPP. Получава се игра на думи – slap означава „шамар“, "зашлевяне" (например - плашещо големи искове, размотаване години наред по съдилищата, използвайки законни поводи, временни запори, независимо че накрая жуналистът не бива осъден, б.р.).

Единият докладчик - малтийската представителка Роберта Мецола от Европейската народна партия (ЕНП), даде пример с убитата си сънародничка Дафне Каруана Галиция. Приживе срещу нея са се водили 40 дела, а банковите й сметки са били замразени.

„Европа трябва да може да защити журналистите, подложени на кръстосан огън, и трябва да подкрепя тези, които търсят истината“, изтъкна тя.

Колегата й – германският социалдемократ Тимо Вьолкен, който също е докладчик, посочи каква според него е същинската цел на тези дела::

„Те са форма на правен тормоз и злоупотреба с правосъдната система, която все повече се използва от овластени лица и организации.

Тяхната цел не е да се спечелят делата. Процедурата бива задвижена с единствения мотив  да сплаши, изцеди, консумира и пресуши психологическите ресурси на ответника, като крайната цел е да го накара да замлъкне.“

Евродепутати посочиха, че транснационални компании използват правните бази на страните от ЕС за лоши цели. Това според тях води до загуба на доверие в правните системи на Общността.

Вьолкен изтъкна и трансграничните дела, чрез които ищците се възползват от националните законодателства на отделните страни членки. Така например британска компания завела дело срещу вестник „EU Observer" в Люксембург. Местният съд отхвърлил обвиненията и в момента се готви ново дело, но в Белгия.

Депутатът припомни как в доклада от 2020 г. на Европейската комисия за върховенството на  закона било установено, че скъпо струващите дела заплашват свободата на медиите.

„Трябва да спрем това. Жертвите на дела-шамари са съдени за упражняване на основни права като тези на свободата на изразяването, на информацията, на събирането, на сдружаването. Тези права са ключови за участието на обществото и демократичния надзор“, каза евродепутатът.

Споменатите права са също ключ към върховенството на закона. Такова е и правото на достъп до правосъдие. Затова ЕС трябва да прилага своето законодателство.

За постигането на тази цел Тимо Вьолкен открои три елемента:

• 1. Директива за минимални стандарти в целия ЕС;

• 2. Преразглеждане на приложимото международно частно право – клон на националното право, чиито норми регламентират частните отношения с международен елемент. Така според Вьолкен ще бъде намалена възможността за „съдебен тероризъм“;

• 3. Незаконодателни мерки като финансова подкрепа във вид на фонд на ЕС за подпомагане на жертвите на делата-шамари и разпространение на информация, за да се наблюдават такива дела в Европа. Сред тези мерки е и обучение на съдии по отношение на SLAPP.

На пресконференция след дебата журналист припомни на Роберта Мецола как през лятото на 2020 г. е подкрепила българския премиер Бойко Борисов срещу протестиращите, които е обявила за платени от мафията. И я попита дали е излъгала с това. Мецола припомни приетата от ЕП резолюция за страната ни по този повод. Но не спомена, че се е опитала да внесе поправка, според която протестите са финансирани и платени от човек, описан като „изтъкнат хазартен, туристически и строителен магнат“. Очевидно бе визиран Васил Божков.

Попитана дали смята, че трялбва да се извини на българските активисти, Мецола отговори, че в качеството си на първи зам.-председател на ЕП е насърчавала инициативи за свобода на медиите и против преследването на журналисти.