Великден преди 105 години. И няколко яйца „Фаберже“

През 1916 г. в Санкт Петербург ювелирът Петер Карл Фаберже наблюдава създаването на две пищни декоративни яйца. Те трябвало да са царските подаръци за Мария Фьодоровна и царица Александра Фьодоровна за следващия Великден през април 1917 г. Но майката и съпругата на руския император Николай II никога няма да видят тези яйца, нито пък Фаберже ще ги види завършени.

Докато болшевиките превземат Санкт Петербург, тривековното управление на фамилията Романови е застигнато от своя бурен и насилствен край. Семейството е принудено да напусне града, оставяйки след себе си своите 50 императорски яйца „Фаберже“, създадени между 1885 и 1916 г. – малки, но пищни спомени за великото управление на династията, пише Кейси Лесър в сайта за изкуство artsy.net.

Мона Лиза ли?

Точно 105 години след изработването на онези последни две великденски яйца съкровищата, създадени от Фаберже, продължават да пазят своето неповторимо място в историята на декоративното изкуство.  

„Наистина е необичайно да имате произведение на декоративното изкуство, а не живопис, което да има такъв културен резонанс, какъвто яйцето на Фаберже, казва Джо Бригс, куратор на произведения от XVIII и XIX век в Музея на изкуствата „Уолтърс“ в Балтимор, Мериленд. – Това е почти Мона Лиза в света на декоративното изкуство.“

Днес са известни 43 от оригиналните 50 императорски яйца, които могат да бъдат видени в музеи и частни колекции по целия свят. Явни знаци за богатство, декадентство и артистичност, те продължават да владеят общественото въображение.

„Фаберже получава възможността да развива година след година в своеобразно кресчендо своята концепция за най-луксозния и гениален предмет, който един цар може да подари на съпругата си за Великден“, казва специалистът по живота на великия ювелир д-р Геза фон Хабсбург.

Подарък „изненада“

Първото императорско яйце „Фаберже“ датира от 1885 г., когато руският цар Александър III поръчал подарък за съпругата си императрица Мария Фьодоровна за Великден. Тъй като празникът е сред най-важните в православния църковен календар, Александър III привлича всепризнатия майстор златар Петер Карл Фаберже. От 1882 г. той управлява създадената в Санкт Петербург през 1842 г. Бижутерска къща „Фаберже“, наследство от баща му Густав Фаберже. Фаберже-син е бил известен с изящните си предмети и накити, както и с помощта, която е оказвал при различни реставрации на произведения от Ермитажа.

Той създава първото си яйце за императорската колекция – предмет от бял емайл, в който се крие златен жълтък, а в него „изненада“ – малка златна кокошка. Идеята за скрития подарък е на самия цар.

„Знаем, че това е един от много редките случаи, в които царят е искал да има думата по въпроса каква ще бъде изненадата в яйцето, обяснява фон Хабсбург. – След това на Фаберже наистина му е бил даден картбланш да създава каквото иска, като единственото изискване е било всички предмети да имат някаква връзка с монархическото семейство.“

Всяка година след това в продължение на три десетилетия Фаберже измисля своите проекти и ръководи производството на императорските великденски яйца. Когато през 1894 г. Александър III умира, синът му цар Николай II поддържа традицията жива и вдига залога: той започва да поръчва вече по две яйца годишно – едно за майка си Мария и едно за съпругата си Александра.

Доста скъпа опаковка

Всяко от яйцата е уникат. Изработени са от различни материали – от трицветно злато до скален кристал, и винаги са инкрустирани със скъпоценни камъни като изумруди, перли и диаманти. Размерът им също варира от под 7,5 см до над 12,5 см височина, като по-често, но съвсем не винаги, яйцето може да се отвори, разкривайки скритата в него „изненада“.

„Ние постоянно мислим много за външните аспекти на яйцето, но те всъщност са нещо като най-скъпата опаковка за подарък, която някога бихте могли да измислите“, казва Бригс.

Отнема около година-две, докато Фаберже разбира, че всяко яйце изисква работата на различни майстори със специфични умения – от металообработване, през рязане на диаманти, работа с различни емайли, та чак до рисуване. Под негово ръководство работят двама главни майстори.

Затова Маргарет Тромбли твърди, че Фаберже съвсем не е единственият, който стои зад изработката на яйцата.

„Става дума не само за измислянето на дизайна, но и за последователността на производството и сроковете“, обяснява тя. 

„Мисля, че Петер Фаберже е бил като диригент на оркестър, добавя Бригс. – Той е трябвало да координира всички тези хора и да се увери, че накрая всичко ще се събере в яйцето.“

И макар естетическите и материалните съображения да са били от голямо значение, преди всичко най-важното е било яйцата да имат лична връзка с Романови.

„Идеите на Фаберже са били свързани с важни за съпругата на царя и за неговата майка неща“, обяснява Бари Шифман, уредник за произведенията от декоративното изкуство в Музея на изящните изкуства във Вирджиния. 

Затова няколко от яйцата са украсени (или съдържат) малки портрети на членовете на императорското семейство, рисувани старателно върху слонова кост от миниатюристите в работилницата на Фаберже.

Добре пазена тайна

„Орденът на св. Георги“ (Order of St. George, 1916 г.) – ювелирно произведение, което Николай II подарява на майка си Мария, има два медала от външната си страна – те се повдигат и под тях се разкриват портрети с големината на палец на самия Николай II и на сина му – царевича Алексей Николаевич.

Друга – вече изгубена миниатюра на младия престолонаследник, е била монтирана в медальон, който е представлявал „изненадата“ в яйцето от рози (Rose Trellis, 1907 г.) на Александра – бледозелено, инкрустирано с блестяща диамантена решетка и осеяно с емайлираните цветове на любимитие ѝ розови рози.

Особено поразяващ и много личен подарък, който Николай II прави на съпругата си, е и въртящото се кристално императорско яйце (The Rock Crystal, 1894 г.). То има прозрачна стъклена „черупка“ и съдържа 12 миниатюрни картини, изобразяващи любимите места на царицата. Те са монтирани върху златно стълбче, на чийто връх има смарагд. Той може да се върти, така че да се разгледат малките картинки на известни места – като например замъка „Балморал“ в Шотландия, където е живяла бабата на Александра кралица Виктория.

Фаберже се справя успешно с тази така сантиментална работа, като в същото време всяка година успява да опази изненадата как ще изглеждат яйцата.

„Какво ще бъде следващото великденско яйце е била най-добре пазената тайна, отбелязва Фон Хабсбург. – Никой не е имал правото да знае, дори самият цар не е бил информиран.“

Яйцата са смятани за изключително новаторски произведения на изкуството.

„Те са подписът на Фаберже, обяснява Шифман, като отбелязва, че някои от яйцата дори са били представени на Парижкото световно изложение през 1900 г. и в експозиция през 1902 г. в Санкт Петербург. – Дори тогава в тях е имало магия. Всички са знаели колко са важни и какво влияние оказват върху околните. Други художници също са опитвали да създават свои собствени яйца.“ 

По това време Бижутерска къща „Фаберже“ също произвежда яйца за богати покровители извън императорското семейство.

Всяка година ювелирът преоткрива това изкуство, като използва неочаквани материали – скален кристал, или нови устройства – часовници, или механизми, задвижващи малки птички или слонове.

Най-красивите

Фон Хабсбург смята, че най-емблематичното бижу на Фаберже, познато днес, е яйцето за коронацията (The Imperial Coronation, 1897 г.), което отбелязва коронацията на Александра като империатрица. Покрито с блестящ жълто-зелен емайл, то е инкрустирано с лаврови листа от злато във формата на решетка, възпроизвеждайки тъканта на роклята на империатрицата по време на коронацията. Там, където решетките се кръстосват, върху щитове са поставени двуглави орли от черен емайл с диаманти. На яйцето е изписан монограмът на Александра.

В основата е гравирана годината „1897“ – черна върху бял емайл. Вижда се през голям диамант и е заобиколена от брилянтен венец.

„Изненадата“ вътре е направено от злато и емайл точно копие на каретата, използвана по време на церемонията. „Пердетата“ са гравирани на малките прозорци от планински кристал. Декорираните дръжки на вратите, с размер, по-малък от оризово зърно, от двете страни се отварят и затварят с ключ. Корпусът на каретата се държи от истински ремъци, а шасито се поклаща при движение, досущ като карано от екипаж. 

Личният фаворит на Фон Хабсбург обаче, който той смята за „най-оригиналния от всички“, е Зимното яйце (Winter, 1913 г.)

„Състои се от три парчета скален кристал, оформени така, че да изглеждат като блокове от топящ се лед, за да отбележат настъпването на пролетта“, обяснява той. 

Подарък от Николай II за майка му, яйцето е гравирано с платина и диамантени снежинки от външната страна, а в него е скрита малка платинена кошничка с цветя, изработени от бял кварц.

Стомана и куршуми

Последните яйца от императорската колекция, изработени през 1916 г., отразяват нестабилния исторически момент и началото на края на Бижутерска къща „Фаберже“. 

„Във военните години яйцата стават малко по-семпли и тежки, вече не са толкова сложни заради тежките политически времена“, отбелязва Шифман. 

Както и споменатият по-горе „Орден на св. Георги“ през 1916 г. Фаберже създава още едно желязно военно яйце (Steel Military, 1916 г.). То е направено от лъскава стомана и лежи върху постамент от куршуми.

След абдикацията през 1917 г. Николай II и семейството му са изпратени в изгнание, а през юли 1918 г. всички са екзекутирани. По това време бижутерската работилница на Фаберже се разпада, много от служителите постъпват в армията и се бият през Първата световна война. Самият ювелир бяга в Швейцария, където умира две години по-късно.

Петдесетте императорски яйца са заграбени и пренесени в Москва по време на революцията. Много от тях са продадени, но десет стигат все пак до трезора на Кремъл. Осем изчезват.

„Болшевиките нямат милост, нито интерес към художествената стойност на едно произведение на изкуството. Единственото, което има значение за тях, е финансовата му стойност“, обяснява фон Хабсбург. 

Понякога те са продавали „изненадите“ от яйцата отделно, затова и много от тези ценни части са безвъзвратно загубени.

Някои от яйцата стигат чрез частни търговци до САЩ и са продадени след Голямата депресия на богати американци. Няколко са изтъргувани в нюйоркски магазин за антики. Други стигат до музеите.

Днес 43-те известни яйца са разпръснати по целия свят, като най-големите колекции са в трезорите на Кремъл и в Музея на Фаберже в Санкт Петербург. Третата по размер сбирка е в Музея на изящните изкуства във Вирджиния, следвана от три яйца в Музея на изкуството „Метрополитън“ в Ню Йорк. Британското кралско семейство също притежава три яйца.

Музеят на Фаберже, открит през 2013 г., съхранява девет от императорските яйца, както и множество други предмети, принадлежали на ювелира. Всичко в колекцията е собственост на руския бизнесмен Виктор Векселберг и е купено през 2004 г. от американския предприемач и издател Малкълм С. Форбс. Неговата амбиция бе колекцията му да стане по-голяма от Кремълската. Според Фон Хабсбург това е една от причините за „съвременната лудост“ по яйцата на Фаберже – начинът, по който Форбс се сдобива с тях, не само повишава цената им, но и привлича общественото внимание.

Това, че интересът към наследството на Фаберже е жив и днес, не е случайно – повечето експерти са съгласни, че става дума за комбинация от няколко неща: великолепното качество на работата му, сантименталната стойност на яйцата, създадени за Романови, драматичното падение на фамилията, мистерията на все още липсващите части от колекцията и астрономическите пари, които днес те струват.

„Яйцата са символ на романтиката между Николай II и Александра, и в същото време представят Фаберже като създател на такива изискани, деликатни и красиви предмети“, казва Маргарет Тромбли.

Бригс се съгласява и подчертава, че те носят определена натовареност:

„Те са невероятно красиви, но върху тях падат сянката на тази трагедия и много носталгия, които според мен всъщност са добавили към тяхната привлекателност и митичния им статут.“

Художник, а не търговец

Ограниченият брой яйца със сигурност е убедителен фактор за мнозина. Известно е, че любителите на Фаберже обикалят света в търсене на колкото се може повече уникати.

Други поклонници и запалени колекционери са се посветили върху липсващите седем яйца от императорската колекция, примамени от идеята, че те са някъде там и само чакат да бъдат открити.

През 2012 г. например третото императорско яйце се появи в дома на американец от Средния Запад, който един ден просто благоволил да се загледа в произведението на изкуството, което купил няколко години преди това на една антикварна разпродажба. По онова време то е оценено на 33 млн. долара.

Има колекционери, които притежават многобройни колекции от яйца на Фаберже, произведени за частни клиенти извън императорското семейство.

Въпреки целия този „лов“, истинската стойност на работата Фаберже е в това, че създаденото от него е изкуство.

„Яйцата са квинтесенцията на придворното изкуство в целия свят, казва Фон Хабсбург. – Фаберже не се е интересувал от скъпоценните материали. Да, той е трябвало да използва злато, сребро и платина, но много рядко е прибягвал до големи скъпоценни камъни например, просто не е имал интерес към тях. За него е била важна художествената стойност на произведението.“

Той цитира интервю от 1914 г., в което попитан как се справя с конкуренцията, Фаберже отговаря:

„Тифани, Картие и Бушерон са търговци. Аз съм художник бижутер. Можете да похарчите милиони рубли и да купите низ от перли, но ако искате да купите нещо артистично, трябва да дойдете при мен.“

* Този материал е публикуван в последния брой списание "Клуб Z" през май 2021 г.