Народното събрание да подготви политическа рамка за участието в предстоящи срещи на върха на НАТО и по инициативите Б9 и „Три морета“, както и поемането на председателството на Процеса на срещи на Министерството на отбраната в Югоизточна Европа.

Това поискаха днес от „Демократична България“, като искането им бе представено от парламентарната трибуна от депутата и бивш военен министър в служебното правителство на Георги Близнашки (назначено от Росен Плевнелиев) - Велизар Шаламанов. 

Това на практика означава, че от ДБ настояват 45-ият парламент да изготви българските позиции за президента Румен Радев, както и за евентуално насроченото от него служебно правителство (ако не се състави редовно и се върви към предсрочни избори), предвид факта, че в следващите месеци предстоят срещи на върха. А ако има нови избори, те ще са в средата на юли.

Една от най-важните срещи е тази на НАТО на 14 юни, като там се очаква централната тема да са Русия и руско-украинският конфликт.

„Вече три дни, и правилно, фокусът ни е върху ковид кризата, състоянието на финансите, готовността на Плана за възстановяване и устойчивост, проверка на управлението, породило протести и ясен вот за промяна. Също толкова важни са свободата, независимостта и сигурността на България с поглед напред. Нашето правителство стартира преглед на системата за Национална сигурност още през януари 2019 г., но все още няма задоволителен дебат  в парламента по внесената от премиера Визия 2030.

В следващите три месеца предстоят важни събития в областта на външната политика, отбраната и сигурността“ - започна Шаламанов.

В средата на юни се провежда среща на върха на НАТО, която ще приеме мандат за актуализация или разработване на нова Стратегическа концепция на Алианса на базата на Визия НАТО 2030. В центъра на дискусията ще бъдат сериозни въпроси като развитието на средата за сигурност, особено в Черноморския регион, нарастващите рискове от агресивната политика на Кремъл, ролята на технологиите, киберсигурността, хибридните заплахи и други важни въпроси, свързани с тероризма, климатичните промени и възхода на Китай, изброи бившият служебен министър на отбраната.

През май пък предстои участие на президента на среща на върха във формат Б9 (страните от Източния фланг на НАТО от Естония до България) в Букурещ, а през юли е срещата на върха по инициативата „Три морета“ в София, която се председателства и домакинства от България.

Предстои и България да поеме председателството на Процеса на срещи на министрите на отбраната в ЮИЕ за следващите две години.

„Това налага ясна рамка от парламента за участието в тези процеси, каквато  в момента отсъства. Възможно е парламентът да не е действащ в периода май-юли. Със свое решение Народното събрание може да определи мандата на участие на българските делегации и представители, които е възможно да са новоизбрани министри, а не е изключено и членове на служебно правителство. Добре би било това да стане в рамките на предстоящите две-три парламентарни седмици", подчерта Шаламанов.

Към настоящия момент все още не са създадени  комисиите по външна политика и по отбрана. В тази връзка представители на ПГ на „Демократична България“ ще проведат консултации с директорите в Министерството на външните работи, МО и посланика ни в НАТО по подготовката за срещите и председателството, по основните позиции, подготвени по дневния ред за участието на президента и министрите, и на тази основа ще предложи проект за решение на парламента, даде заявка той.

И се обърна към депутатите:

„Обръщаме се към всички парламентарни групи да подкрепят тези усилия и постигнем съгласие по мандата за участие на България в тези три срещи на върха и ролята ни като председател на процеса на срещи на министрите на отбраната в Югоизточна Европа.“

Наред с това ДБ изрази „силна загриженост“ от разполагането на „значителни руски военни сили по границите с Украйна и на територията на Кримския полуостров, незаконно анексиран от Русия, както и въвеждане на ограничения в корабоплаването и въздушното пространство“.

„Загриженост“ от ДБ изразиха и от „обхвата и нивото на обявената от прокуратурата „руска шпионска мрежа“ в МО. И настояха и министър-председателят да представи пред парламента - при необходимост на закрито заседание - „своята оценка за мрежата на влияние на Руската федерация в органите на изпълнителната власт и сектора за сигурност и администрацията на парламента. Както и предприетите мерки за незабавно ограничаване и елиминиране в обозрим период от време на рисковете за националната сигурност, възникващи от дълбокото проникване на тези мрежи в българската държава“.

„Това е особено важно в контекста на обявените от премиера на Чехия диверсии на тяхна територия, вкл. свързани с български гражданин, по разследването за отравяне на когото все още няма яснота, но има основателно предположение, че е свързано със заподозрените в Чехия и с отравянето с „Новичок“ в Солсбъри, Великобритания“, обоснова се Шаламанов.