Неслучилият се проект Европейска Суперлига ни изправи на нокти за около 48 часа. Всеки, който обича футбола или поне го следи, няма как да не се е питал на какво ще заприлича най-популярната игра покрай амбициозния план на 12 отцепници. Сред тях - някои от най-големите клубове в историята.

Беше си стрес тест, в който видяхме, че системите работят. Абсолютно всички извън въпросната "Мръсна дузина", както беше определена, се противопоставиха. Друг е въпросът доколко тези системи са работещи и добри за футбола.

Защо не успя планът (поне засега)? Заради тази преса, която свали на земята американските милиардери, собственици на три английски клуба, и босовете на "Реал" и "Ювентус" - главните архитекти. Основните фактори са три - запалянковците, телевизиите и политиците. Лично за мен такъв е редът по значение.

Феновете въстанаха, особено тези, които подкрепят британските грандове, показаха, че тази работа няма да мине без тях. Така се брани нещо, в което вярваш и обичаш. Те са важни "стейкхолдъри", както е модерно да се казва.

Телевизиите - потенциални кандидати да излъчват "супермачовете", бързо усетиха накъде духа вятърът и се разграничиха. Защото мениджърите им са умни хора, осъзнали какъв имиджов автогол ще си вкарат. "Скай", "Амазон", "Фейсбук" и т.н., сочени за кандидати да наливат пари в проекта, знаят, че колкото и голяма да изглеждаше тази лига, животът няма да започне с нея. Все пак трябва да излъчват и друго.

И, разбира се, колкото и да си могъщ като международна корпорация, не би искал да имаш враг в лицето британското правителство. То може да ти стъжни живота. Борис Джонсън най-малкото показа покрай Брекзит, че е много последователен и упорит. Каква ирония - той положи дългогодишни усилия да изкара Великобритания от ЕС, а за 48 часа тръгна на битка да остави шест английски клуба в УЕФА. Но противникът пак носеше инициалите ЕС.

Това не е краят. Сега се връщаме на старото - 12-те ще продължат да извиват ръцете на УЕФА за повече пари от приходите на централата от турнирите, за запазени места в Шампионската лига, за отстъпки от правилото за финансов феърлпей, което в пандемията и без това практически не функционира.

Което ни отвежда към есенцията на тази 48-часова "футболна война". Като изключим феновете, всички останали са с мръсни ръце. Наивно е да се смята, че всичко е започнало наскоро, от нищото. Събудили сме се в понеделник и сме прочели, че се създава нов турнир, който иска да спаси футбола, ударен от пандемията.

За Суперлига се говори поне от 2017 г., а през 2018 г. "Шпигел" извади на показ конкретни подробности, базирайки се на прочутите досиета "Футбол лийкс". Надиграването между УЕФА и "съзаклятниците" беше започнало много по-рано.

УЕФА точно да говори за "цинизъм" и да зове за "чист футбол" и "спортни принципи"... малко е неуместно, да не кажа по-силна дума. Още в неделя - преди официалния анонс, в позицията от Нион се казваше, че "егоистичните интереси на някои продължават да се налагат от твърде дълго време. Стига вече". С което индиректно най-накрая бе признато нещо, което отдавна се тръби - че богатите я поставят до стената и изнудват.

Така шампионският турнир бе максимално отдалечен от повечето страни в Европа, а четвъртият в Англия може да прегърне "купата с големите уши". Истински шампион.

А Висшата лига на какво заприлича? Заплати от по няколко десетки до стотици хиляди паунда на седмица, подписани договори с по над 30 играчи (извън даден тим), които се преотстъпват из цяла Европа...

Пол Погба струва ли 100 милиона евро? След като има кой да ги плати, значи струва, както гласи един стар американски лаф. Именно. Свикнахме с този лукс, че и плащаме за него. То си стана част от културата - на българските стадиони е опасно да се ходи, те не предлагат удобства, а футболът е ниско качество. Затова си пускаш Премиър лийг, Ла Лига, Серия А, Бундеслигата на хубавия телевизор и си гледаш стектакли.

Испанското първенство много ли е интересно с два клуба, които се борят за титлата всяка година (сега по изключение са три)? А Бундеслигата, в която "Байерн" може за започне с минус 12 точки и пак да стане №1?

Междувременно агентът Мино Райола, който сваля по няколко кожи на клуб и изкарва десетки милиони само от един трансфер, и бащата на топ таланта Ерлинг Холанд обикалят из Западна Европа да го предлагат като рядък сувенир. През лятото ще ококорваме очи при наддаването за него - от същата тази "Мръсна дузина".

Един български футболен функционер с огромно самочувствие (с покритие) обясняваше през лятото на 2017 г., позовавайки се на маркетингови изследвания, че трансферът на Неймар от "Барселона" в "Пари Сен Жермен" за 222 милиона евро е нещо нормално и ще се изплати. Онзи ден протестно беше споделил във фейсбук една от тирадите на Гари Невил срещу Суперлигата и клубовете в нея.

А в същия трансферен прозорец ПСЖ взе и Килиан Мбапе за 180 милиона евро, той обаче се водеше като преотстъпен, за да се заобиколи финансовият феърплей на УЕФА. Все нормални неща.

Но този рай, води в ада, както пее по друг повод Стефан Вълдобрев - истински футболен фен (на "Берое"). Той доведе и Суперлигата.

А великият Били Джоуел пее следното в една от знаменитите си песни: 

We didn't start the fire

It was always burning, since the world's been turning

We didn't start the fire

No, we didn't light it, but we tried to fight it

Не, битката за футбола не е спечелена, тя ще продължи. И е доста неравна. Наивно си мислехме, че пандемията "ще кротне" футболния пазар, че трансферните суми няма да са толкова високи, както и заплатите. Но тя катализира процесите.

В публикувани документи на проекта на 12-те могат да се прочетат много интересни неща. Маркетинг - проектът е насочен към младите хора, деца и тийнейджъри, които са в дигиталния свят и не се вълнуват много от футбола. Или ако се вълнуват, искат добре опакован лъскав продукт ("по-добре, по-ново, опаковано, готово") и играят виртуални игри. Те не стават от "Манчестър Юнайтед" заради самолетната катастрофа и първата КЕШ десет години по-късно. Нито пък от "Ливърпул" заради 80-те и "Хилзбъро", миналото на "Реал" с Ди Стефано, Зидан и Раул също не ги вълнува много.

Искат шоу тук и сега. Победи. Мегазвезди. Бързо превключват интересите. Това са бъдещите потребители, хората, които ще плащат да гледат футбол, както заяви президентът на "Ювентус" Андреа Аниели в интервю за "Ла Република".

Та битката е за тях. Нормално. 

Сега на улиците и в социалните мрежи се противопоставиха по-традиционните, онези, които са романтично настроени към играта, искат си мачове срещу "Стоук сити", не само срещу "Барселона" и "Милан", както пишеше на един плакат край стадиона на "Челси" вчера. Но е факт, че имаше много млади хора в протестите по английските стадиони в знаковите 48 часа.

Сега топката е в УЕФА. Отново. И в по-силната позиция асоциацията може да докаже, че наистина се вълнува от футбола. Суперлигата е зле скалъпен и лошо промотиран американски продукт, но при неуспешното му имплантиране в Европа не видяхме някои от добрите практики на щатските професионални лиги. Като например таван на заплатите за всички отбори. Защо да не се въведе такъв и за футбола? Няма ли да помогне в пандемията, от която Флорентино Перес и неговите сподвижници се оплакват толкова много? Защо не се спуснат по-строги правила за финансов феърплей?

Не, нищо не завършило. Тепърва се почва. Пожарът е загасен, но от жаравата ще лумне нов.