"Един само буден сред толкова спящи"

"Мечтател безумен, образ невъзможен...
Нищо невъзможно за теб не оста.
Ти даваше образ на всяка мечта...
...ти иска да бутнеш, о, дух безпокоен...
в един час делото на пет векове...
Един само буден сред толкова спящи..."

В "Епопея на забравените" на Иван Вазов, както е отдавна известно, се съдържат може би най-добрите характеристики на българските революционери. С особена сила това важи за Съби Стойков Попович, по-известен като Георги Стойков Раковски. През тази година се навършват 200 години от неговото рождение.

В народната памет Раковски сякаш винаги е на малко по-заден план в сравнение с Васил Левски и Христо Ботев. Чисто хронологично обаче Левски е човекът, който продължава и доразвива делото на Раковски. Ако приемаме, че Паисий Хилендарски е родоначалник на българското Възраждане, то Раковски е човекът, поставил началото на българската революция, довела в крайна сметка до освобождението на България и създаването на Третата българска държава.

Няма нищо невъзможно

Личностите, за които е нямало нищо невъзможно, са изключително малко – както в българската, така и в световната история. Именно те са най-ценните и най-важните. Защото благодарение на тях, а не благодарение на тези, които са стояли отстрани и са викали „тая работа няма да стане“, човечеството се е развивало. Проумяването на наглед простичкия факт, че с отделни геройства нищо не става, че трябва предварителна подготовка, за да бъде освободена България, е започнало именно от Раковски.

Бъдещият безумен мечтател и невъзможен образ е роден на 14 април 1821 г. в Котел в сравнително заможно семейство на търговци и занаятчии. Майката на Раковски – Руска, е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 г. в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1829 г. освобождава по време на Руско-турската война (1828–1829) Котел и Сливен. Това подтиква Съби да смени малкото си име на Георги, в чест на вуйчо си.

До голяма степен бъдещето му е предопределено още от потеклото му. Раковски получава добро образование. Учи в килийното училище в родния си град. През 1834 г. постъпва в училището в Карлово, където учител му е Райно Попович. Раковски напуска Карлово през 1836 г. заради върлуваща по това време чумна епидемия. В края на 1837 г. заминава за Цариград, където продължава образованието си в изтъкнатото гръцко училище в Куручушме. Там изучава философия, красноречие, богословие, математика, латински език, физика, химия, френски, персийски, арабски и други предмети.

По време на престоя си в Цариград Раковски става съучредител на „Македонското дружество“, което има за цел освобождението на българите от турска власт. В Скопие вероятно ще се учудят по каква логика македонско дружество ще освобождава българи, а не македонци. Основното, с което Раковски остава в историята, е неговата дейност за освобождението на България.

Смъртна присъда

През лятото на 1841 г. Раковски напуска Цариград и заминава за Браила, където се готви за бунт. За участието му в Браилския бунт от февруари 1842 г. е осъден на смърт от местните власти, но като гръцки поданик е предаден на гръцките власти за изпълнение на присъдата. Подпомогнат от гръцкия посланик в Цариград, Раковски успява да избяга и се установява в Марсилия, където прекарва година и половина. Установява връзка с учещите в Атина българи и създава Македонско общество и Славяно-българско ученолюбиво дружество.

След завръщането си в Котел заедно с баща си Раковски участва в борбата на местните еснафи против чорбаджиите. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В затвора Раковски престоява от 1845-а до 1848 г.

След избухването на Кримската война (1853 г.) Раковски заедно с група българи създава в Свищов Тайното общество, което има за задача да събира пари за освобождението и сведения за османските войски и да ги предава на руското военно командване. Новосъздаденото Тайно общество приема като знаме на бъдещата българска република трибагреника – бяло, зелено и червено. За осъществяването на тази задача Раковски и неговите другари постъпват като преводачи в турската армия. Тяхната дейност обаче е разкрита и той отново е арестуван. При отвеждането му в Цариград обаче успява да избяга. Членовете на Тайното общество продължават да събират средства. По онова време Свищов има статут на свободна област на основание на договор между Австрия и Турция.

През юни 1854 година Раковски организира чета и броди с нея из Източна Стара планина. Тогава прави опит да се свърже и с руските войски, които по това време са преминали на юг от река Дунав. През есента руската армия се изтегля отвъд Дунава и Раковски разпуска четата си. Известно време се укрива в Котел, където написва преживяното от него в цариградския затвор. По това време написва и първата редакция на известната си поема „Горски пътник“.

Същинската революционна дейност на Раковски обаче тепърва предстои.

План за освобождението

През 1861 г. Раковски изготвя "План за освобождението на България" и "Статут за едно Привременно българско началство в Белград". В тези две съчинения той за първи път излиза с идеята за създаване на "ръководен център на борбата", както и организирането на територията на Сръбското княжество на армия, която да премине в България и да вдигне на въстание българското население. За ръководство на въстанието Раковски предвижда Привременно българско правителство, което е създадено през юни 1862 г. в Белград под негово председателство.

От близо 5 века няма българска държава, но той вече прави българско правителство! Ето затова великите хора са велики!

Раковски се заема и с организирането на революционната армия и такава е създадена през 1862 г. в лицето на Първата и Втората българска легия в Белград. Историята на българските легии би могла да послужи за успешна холивудска продукция. Стига да се намери кой да напише сценарий за това как Раковски събира около себе си млади български храбреци, които да воюват за свободата на отчеството си. И чийто живот след това също е достоен за възхищение. Достатъчно е само да споменем имената на някои легионери – Васил Левски, Хаджи Димитър, Стефан Карадажа и повечето им бъдещи четници – сами по себе си също достойни за сюжет на филм. Историята за лъвския скок, след който Раковски дава на Васил Иванов Кунчев прякора Левски, е само малък детайл.

Първата българска легия е военен отряд, сформиран в Белград от български доброволци по време на сръбско-турския конфликт от 1862 г. Според замисъла отрядът трябва да вдигне на въстание българите в Османската империя. На практика легията участва в боевете за Белградската крепост, но никога не навлиза в османска територия. След тримесечно съществуване тя е разпусната още през септември същата година от сръбското правителство под натиска на Великите сили.

Съгласно плана за освобождение на България, оформен окончателно в края на 1861 г., освободителното въстание на българите от двете страни на Стара планина трябва да започне с нахлуването на полк бойци от сръбска в османска територия през Княжевац до Търново. Поради недостига на финанси и липсата на собствена база на българските революционери изпълнението на намеренията им зависи изцяло от сръбската власт. Планът на сръбските власти е да използват Раковски и доброволците му за прогонване на османските гарнизони от сръбска територия.

Броят на легионерите варира в различните източници, но със сигурност те са няколкстотин души. Раковски събира около себе си емигранти и поборници от страната,

Отрядът получава названието "легия" в началото на юни 1862 г., когато взема участие във въоръжените стълкновения с турците при Варош капия и Видин капия в Белград. Впоследствие отбранява участък от сръбските позиции в града, а част от българските доброволци е изпратена в Крагуевац начело с Ильо Марков.

В историята на легията, разбира се, има и случки със злоупотреби със събраните финансови средства, както и неуспешни преговори за финансиране от българските общности в Браила и Виена. Легията остава с много малко оръжие и това я принуждава да мине на сръбска държавна издръжка в края на август.

Малко след това обаче сръбското правителство я разпуска, тъй като е поставено под английски и руски натиск.
Втората българска легия е доброволческа формация, която се обучава в Белград през 1867–1868 г. По подобие на първата пет години по-рано, втората легия влиза в плановете на сръбската власт за обща война на балканските християни срещу империята. В контекста на преговорите с част от българската емиграция за създаване на сръбско-българска държава през есента на 1867 г. сръбските власти свикват доброволци за планираното въстание в България. В продължение на няколко месеца около 200 българи се обучават на военно дело от офицери от белградската артилерийска школа. Сътрудничеството се насърчава дипломатически и финансово от Русия, която се стреми да възстанови влиянието си на Балканите след поражението си в Кримската война. Натискът на останалите Велики сили (Франция, Австро-Унгария и Англия) води до промяна в сръбската политика и отказ от военни приготовления. Това и недоволството на доброволците от сръбските претенции за западните български земи водят до разпускане на легията през април 1868 г.

Повечето от легионерите преминават от Сърбия в Румъния, където формират ядрото на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Други като Васил Левски се отказват от четническата тактика и от уповаването на чужда помощ и се заемат с изграждането на революционна организация в България.

Законът за четите

С името на Раковски се свързва и Тайният централен български комитет, създаден през 1866 г. Неговата задача е да координира, организира и да изпраща чети в поробената България, като по такъв начин бъде сложен край на безразборното прехвърляне на такива чети в българските земи.

На 1 януари 1867 г. новата организация издава „Привременен закон за народните горски чети за 1867-о лято“, в който са записвани организационният принцип на изграждането на четите и правата и задълженията на самите четници. Раковски твърдо вярва, че със създаването на добре организирани чети ще може да се вдигне народа на борба и ще се постигне освобождението му.

През пролетта на 1867 г. в България са прехвърлени четите на Панайот Хитов и на Филип Тотю.

Раковски обаче е много повече от революционер. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели, но също така на Иларион Макариополски и Сава Доброплодни, той се включва в борбата за църковна независимост.
Намира време и за научни занимания, с всичката услоност на това понятие в онази епоха. Раковски владее турски, гръцки, няколко европейски езика, арабски, персийски. Не са много днешните български политици, които могат да се похвалят с подобно полиглотско постижение.

Раковски е и един от първите български етнографи.

Той създава етнографски въпросник и иска от всички българи да го попълват и да описват своите вярвания, песни, гатанки.

Дълго време Раковски защитава панславянската идея. След провала на двете легии обаче той е разочарован от политиката на Русия и Сърбия и преосмисля тезите си.

Имал е и международна известност за времето си. Познат е в Гърция, Сърбия, както и сред одеските българи.

Като всички ярки европейски личности романтици Раковски допуска грешки в своите „залитания“ в една или друга крайност. По отношение на църковния въпрос той не признава компромиси и когато Драган Цанков създава униатска църква през 1860 г., влиза в остра полемика с него на страниците на в. "Дунавски лебед".

Раковски е и изключително активен писател – пише поеми, официални документи, списва  вестници... През 1857 г. започва печатането на поемата „Горски пътник“. През същата година се прехвърля отново във Влашко. Живее известно време в Галац и Яш, където участва в подготовката за създаване на Болградската гимназия, носеща днес неговото име. На следващата година съдбата го отвежда в Одеса. Със съдействието на Николай Палаузов е назначен за надзирател на българските ученици в Одеската семинария, но радикалните му възгледи предизвикват недоволство и по настояване на Стефан Тошкович е уволнен.

По това време започва последното значително преселване на българи в Украйна, инициирано от руските дипломатически представителства и засегнало главно Видинско, Белоградчишко и Ломско. Раковски започва енергична кампания срещу обезбългаряването на региона и през 1861 г. издава брошурата „Преселение в Русия, или руската убийствена политика за българите“, в която остро критикува ситуацията.

Освен това публикува в своя вестник "Дунавски лебед" десетки статии срещу преселването, както и кореспонденции за тежките условия, при които са поставени преселниците в Руската империя. В резултат и на кампанията на Раковски бежанската вълна бързо затихва, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села, а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си.

През 1867 г. Раковки, който, както е видно, не се е жалил особено, умира от туберкулоза.

Първият идеолог

Георги Раковски е първият идеолог и организатор на националноосвободителното движение в България и е негов ръководител през първите десет години. Като идеен вдъхновител на четническото движение, той не само поставя началото на организираното националнореволюционно движение, но го издига на нов, още по-висок организационен етап. Неговият богат опит и теоретична дейност са използвани от следващото поколение български революционери в лицето на Васил Левски и водачите на Априлското въстание от 1876 г. Следи в духовния живот на българския народ оставя и неговата писателска, журналистическа и публицистична дейност. Целият му живот е посветен на делото за освобождение на България от османско владичество.

Макар в  общественото съзнание Левски да е преди Раковки, фактите сочат, че Васил Левски е най-успешният и последователен негов ученик, който доразвива идеите му. Раковски проумява, че е нужно народът да се организира в един бунт, в който четите да играят огромна роля.

Левски приема идеята на Раковски за "привременното правителство" и я доразвива, но той отбелязва, че това "привременно правителство" трябва да стъпи върху тайни комитети, които да работят вътре в страната, а не да се чака помощ отвън.

И тогава, и днес е трудно да се следват безумните мечтатели. Но те винаги трябва да се уважават. Защото често се оказват единствените будни сред заспалото народонаселение.

Този материал е публикуан в броя на списание “Клуб Z” от април 2021 г.