Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Пълен 4-годишен парламентарен мандат – от 26 март 2017 г. до 25 март 2021 г. – а това не се беше случвало от 2009-а. От 12 години. Или откакто Бойко Борисов е на власт с едно кратко прекъсване – за има-няма година. С други думи – ГЕРБ и Борисов успяха да добутат до пълен управленски цикъл по конституция. Макар и от третия опит. С любезното участие на "Обединени патриоти", които вече са разединени. А и на опозицията, част от която през повечето време "буташе" не властта, а ... другата опозиция или по-малкия коалиционен партньор, че е удобен за целта.

Почти пълно отсъствие на министър-председателя – в парламентарния контрол за 4 години той е отговорил на точно 5 въпроса – на живо. От отправени общо 46 въпроса и 26 питания... Отделно 17 пъти опозицията е искала да изслуша премиера на парламентарната република по разни актуални теми. Отзовал се е точно 3 пъти за мандат време.

Правителствени рокади - 16 при общо 19 поста, гласувани в 10 различни заседания. Което също си е рекорд. Разбира се, и това се случваше без присъствие на премиер – той само мести пешки и офицери, пардон, министри. На трибуната ги защитава някой друг.

Проведени 489 заседания. Приети 497 закона от внесени 829 законопроекта. Някои от приетите закони – с едни и същи заглавия, защото практиката “ремонт на ремонта” и “хубаво е, но не е готово” далеч не засяга само софийските и национални инфраструктурни потайности на родината.

Регистрирани 5163 неизвинени отсъствия на общо 240 депутати, като в бройката не влизат отсъствията – вероятно 487 на брой, на депутата от ДПС Делян Пеевски, който се появи 2 пъти - за клетвата си и в едно майско утро през 2019-а - за малко. Неговите липси са извинени, а защо – това така си и остана тайна, грижливо пазена от парламентарното ръководство. Нищо, де, броенето по тази точка свърши. А и къде се намира физическото тяло доказано не влияе на парламентарната ефективност - поне в този случай. Неприсъствено и в опозиция, този бивш вече депутат има повече успешна законотворческа дейност от немалко винаги присъстващи, за чието съществуване публиката едва ли въобще подозира. Четири внесени законопроекта на Пеевски, заедно с негови колеги - опозиционни депутати, три приети - единият частично постфактум, и един, написан за заяждане (покрай охраната от НСО на самия вносител и почетния председател на ДПС Ахмед Доган).

Между другото, много от неизвинените депутатски отсъствия са съвсем съзнателна политика. БСП бойкотираше парламентарните заседания месеци наред (и отнесе критики, че се отказва от опозиционните си ангажименти). ДПС се включи в бойкота, колкото да се демонстрира на властта, която обича за говори за диалог, но не и да действа в условия на такъв, че осигуряването на кворум не е точно лесна работа. Стигна се и до комедии - единият ден управляващите бяха убедени, че е противоконституционно депутати да заседават онлайн насред пандемия. На другия сами го предложиха, ама така е тя, неволята си е неволя. А като забравиш, че в предни мандати си въртял същите номера, връща ти се. 

Оцеляване - на всяка цена - в последната година – въпреки над 110 дни ефективни протести. Повечето мирни, но някои издания – съпроводени с бой, палки, щитове, арести, сълзотворен газ, провокатори, бомбички, взводове жандармерия и всички реквизити на съвременния протест във все пак цивилизованата част на света.

И скандал след скандал. Най-вече не по същество. Политически дебати - екзотика. Лични нападки и глава, навряна до кръста в миналото, за да се обяснява бъдещето - всекидневие.

Така накратко изглеждаше 44-ото Народно събрание на Република България, което днес остана в историята. И едва ли на някого ще липсва – освен на някои негови обитатели, които няма да успеят да се завърнат за нов мандат след изборите на 4 април. Последиците за институцията Народно събрание от пълния й мандат - 17% доверие и 73% недоверие, казват социолози.

Рекорд. Лош. Според някои на това му се казва "стабилност".

Напиши ми закон. "По втория начин"

Тъй като основната работа на Народното събрание е да кове законите на страната, обзорът по тази точка е така печален, че краят на тая мъка си е облекчение. 44-ият парламент, който бе населен с всичко друго, освен с юристи (изключенията се броят на наличните физиологично пръсти), бастиса законодателния си съвет, произвеждайки история. Лоша, но история.

Най-честият механизъм за писане и приемане на поправки беше "по втория начин" - тайно, между две четения с мистериозна поява на текстове, които нямат нищо общо с "отворения" за ремонт закон. Това правилник, това конституция, където си пише как се случват тия работи по процедура, това парламентарна традиция се оказаха отживелици, усмирителни ризи за законотворческия размах на управляващото мнозинство. Не че това бе откритие на 44-ото Народно събрание. Само че то превърна подхода в обичайна практика.

Поправя се закон за извънредното положение в COVID кризата и хоп - там пипнат я Закона за хазарта, я този за специалните разузнавателни средства. Промяна в Закона за железопътния транспорт и хоп - оттам отменени ключови разпоредби от Закона за публичните предприятия, нищо, че с последния са били едни хвалби, едни постигнати международни успехи в името на приемането на страната в чакалнята на Еврозоната... Примерите са безкрай за 4 години и не подлежат на обзор, а на дисертация. Маскирането на прозаичен шмекерлък в нечий интерес (по народному лобизъм, който у нас е лоша дума, а по нормалния свят - законово регламентирана практика, често пъти полезна) също се случваше така - между двете четения на някой закон случайно се промъкваше свежа депутатска идея под формата на преходна и заключителна разпоредба. И ако мине - мине, ако не - "ами, не сме го видели", "коалиционна култура" или нещо друго от типа "кой ми... пи от чашката", че другото сравнение понамирисва.

Един такъв опит, добил заглавие "Спасяването на редник Киро" (по Валери Симеонов) от приватизационния договор за БМФ, аха да счупи управленската конструкция ГЕРБ - "Обединени патриоти" през 2018-а. Е, размина се само с остри реплики и забавни заплахи, тук-там с някоя "синя каска". Пак така, между другото, аха неустойките за такси по потребителски кредити да станат 100% от стойността на кредита, но някой взе, че се усети и стана скандал, а после дойде ремонтът на ремонта. И едно застрояване по морето пълзеше тихичко покрай разни земеделски земи...

Друг любим прийом - депутати внасят министерски щения, които правителствено не ще само да предложи - заради досадности като обществени обсъждания, отговорност и други такива усложняващи живота обстоятелства. Но и това мина. 

Проба, грешка, "надглавен прокурор", констип... конституция ...

Парламентът, който си тръгна, щеше - при избирането си преди 4 години, и правосъдна реформа да прави. Защото, нали, предният парламент си тръгна предсрочно общо взето заради нея - като първопричина, не като повод. В управленската програма на мнозинството от 2017 г. пишеше "Гарантиране на ефективна, бърза и справедлива съдебна власт, включително чрез продължаване на съдебната реформа и борба с корупцията". Така трима министри се смениха покрай тая работа, макар първият министър - Цецка Цачева, да бе отнесена от "Апартаментгейт", а не от някакви си реформи. Досущ както се случи и с бившия втори в ГЕРБ Цветан Цветанов. А накрая и понеже коалиционното управление я "направи" реформата, същото това управление едва си доизкара мандата - заради протестите, гръмнали предимно по "правосъдни" въпроси.

4 години и три опита по-късно държавата обаче се сдоби, благодарение на депутатите, със законово регламентирана процедура за избор на "надглавен прокурор". Той ще разследва главния (може би). Тази процедура бе рекламирана като отговор на критиките за безконтролност на Главния, за която се говори от години и от европейските ни партньори. От финалното постижение част от тези партньори бяха сякаш малко учудени. А въпросният трети опит стигна до Конституционния съд. Как ще излезе оттам ще разберем след изборите - защото така е целесъобразно с оглед на... изборите. 

Неща като Закон за съдебната власт, Наказателно-процесуален кодекс, Наказателен кодекс през месец се мяркаха из дневния ред - например 10, 17 и т.н. пъти - за всевъзможни кръпки. Това вероятно трябва да е концепция за реформа. Между другото през 2017 г. щеше да се пише нов НПК, нов НК. Е, "написа се", да речем. На парче, ако това се брои. Сега си говорим предизборно за... реформа.

Реформата на реформите обаче бе опитът в 44-ия парламент и неговото стройно мнозинство да се напише... нова Конституция. За една нощ се продуцира обещание, че ако има Велико народно събрание за приемането й, и оставка на недолюбваното обикновено такова ще има. Разбира се, и за неизкушения от политика гражданин бе очебодно, че това е "пунта мара", както казват някои. Целта беше да се печели политическо време. Да се усмирят тия с вувузелите и яйцата под прозорците. Никой никаква нова конституция не щеше да приема, а и всички знаеха, че консенсус или поне достатъчно мнозинство, което да даде картбланш ГЕРБ да я пише, няма, меко казано.

Така проектът за "рестарт на системата" изведнъж се превърна в "чернова". Даже авторът й остана неизвестен, след като всичката истинска юридическа мисъл на държавата се хвана за глава като прочете "продукта". Опитът за претопляне на дебатите за нов основен закон във вида, в който се случи, приличаше повече на политическа констипация, отколкото на опит за конституция, с извинение, но на практика беше най-дръзкото посегателство над парламентаризма досега. И ще остане в историята като фиаско и обида, слава Богу, без да се пипа конституцията този път.

Нов дом. Партиен дом.

44-ото Народно събрание ще се запише в историята и с това, че сложи край на... историята. Не, не по Фукуяма, а буквално. Обърна й гръб. Отвори нова (стара) страница. В името на... удобството, може би. В продължение на 135 години - още преди да са завършили строителните дейности през 1886 г. - историята на парламентаризма на Третата българска държава се пише в неоренесансовия архитектурен, исторически и художествен паметник на културата на пл. "Народно събрание" №2. Същата онази бяла, елегантна сграда, на която пише "Съединението прави силата", чийто градеж започва по решение на правителството на Петко Каравелов, а основния камък полагат княз Александър І, Стефан Стамболов и Търновският митрополит Климент.

По волята на ръководството на отишлия си 44-и парламент инсититуцията Народно събрание вече си има нов дом - от 2020 г. Нов, нов, колко да е нов - това е старият дом на ЦК на БКП. Гигантската сграда, образец на сталинистката архитектура, завършена през 1954 г., на която по време на тоталитаризма стърчи петолъчка, а над централния й вход и днес стои постамент за герба на Народна република България. Дори къде точно са били сърпът и чукът се вижда още. Идеята народните представители да се "ширят" в Партийния дом, където преди поне бяха само канцеларии и кабинети, вместо в тясната и историческа сграда, строена точно за парламент, не е нова. Роди я НДСВ, но никой досега не я осъществи. Дали защото е осъзнавал символиката или не - вече няма и значение. 135 години стигат, а бившият Партиен дом живее втори живот. Има някаква горчива ирония в това, че точно 44-ия парламент финишира така - с депутати под колони, на които цъфтят петолъчки. Защото е този, който завърши цикълът на превръщане на най-важната институция в парламентарната ни република в гумен печат на изпълнителната власт. 

А Партийният дом - съвсем логично, дойде и с ограничаване на журналистите и достъпа им до депутатите. Въпроси - към пресцентъра, ако обичате. Това е положението. И бе удобно за всички партии - обитателки в свършилия мандат. 

Ще видим как ще е в новия парламент. В стария, ремонтиран Партиен дом. 

Ключови думи

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.