Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

Ако представител на извънземна цивилизация пристигне на Земята, той вероятно ще се опита да си обясни историята на живота посредством геоложката еволюция на планетата. Точно това е направил астробиологът Луис Дартнел. Резултатът е поразителен – на преден план излизат взаимовръзки, които инак са напълно невидими.

Когато говорим за историята на човечеството, обикновено се фокусираме върху великите водачи, популационните фактори и съдбовните войни.

Каква роля е играла Земята в тези процеси? Флуктуациите в орбитата на нашата планета са причина за климатични промени, които са ни принудили да преминем от номадски живот към земеделие.

Планинският терен е причина за развитието на демокрацията в Гърция. Атмосферната циркулация е предначертала пътя на географските открития, на колонизацията и търговията. Дори и днес електоралните нагласи в югоизточната част на САЩ следват закономерности, свързани с отложени преди 75 милиона години седименти от отдавна изчезнало море. Където и да погледнем, ще видим дълбокия отпечатък на планетата върху еволюцията на човека.

От култивирането на първите растения до основаването на съвременните държави „Начала“ разкрива неподозираните влияния на Земята върху човешките цивилизации.

Тази книга може да се сравнява единствено със Sapiens на Ювал Ноа Харари... Вълнуващ разказ за историята в глобален мащаб.

„Сънди Таймс“


Клуб Z публикува откъс от "Начала" от Луис Дартнел (изд. Изток-Запад).

Защо светът е такъв, какъвто е?

Поставям този въпрос не в спекулативен философски смисъл, не се питам защо сме тук или нещо от този род. За мен това е дълбок научен въпрос: Какви са силите, оформили облика на света, очертанията на континентите и океаните, на планините и пустините? Как процесите, протичащи в недрата на нашата планета и в заобикалящия ни Космос, са се отразили върху възникването и развитието на нашия вид, на историята на човешките общества и на цивилизациите от миналото? Може ли да се каже, че самата Земя е едно от главните действащи лица, оставили отпечатък върху лика на човека – герой със свои характер и отличителни черти, с променливи настроения и капризи?

Искам да разбера как Земята ни е създала. Разбира се, всеки от нас е създаден от нея, както и всичко живо около нас. Водата в тялото ни някога е била част от реката Нил, от мусонните дъждове в Индия, носела се е из Тихия океан. Въглеродът в органичните съединения, съставящи клетките ни, е уловен от атмосферата благодарение на растенията, с които се храним. Солта в потта и сълзите ни, калцият в костите ни и желязото в кръвта ни са продукт на ерозията в скалите, изграждащи земната кора. Сярата в белтъците, изграждащи косата и мускулите ни, е продукт на вулканични изригвания.1
Земята ни е осигурила също и суровини, които извличаме, обработваме и съчетаваме, изграждайки сечива и машини – от грубо оформените брадви от началото на каменната епоха до днешните компютри и смартфони.

Геоложките сили на нашата планета са направлявали еволюцията ни в Източна Африка, превръщайки ни в човекоподобна маймуна, отличаваща се с неповторима интелигентност, комуникативни умения и находчивост, докато изменчивият климат на планетата ни е позволил да мигрираме във всички посоки, превръщайки се в най-широко разпространения животински вид на Земята. Други мащабни планетарни процеси и събития са създали области с различен терен и климат, влияещи върху възникването и развитието на цивилизациите от миналото. Някои от влиянията на планетата върху нас са привидно незначителни, други – с дълбоки последици. Ще видим, че трайното захлаждане и засушаване на климата на Земята е причината повечето от нас да хапват сутрин препечена филийка или зърнена закуска, ще разберем как сблъсъкът на два континента е превърнал Средиземноморието в средоточие на различни култури, как климатичните пояси в Евразия са наложили фундаментално различаващи се стилове на живот, формирали историята на различни народи в продължение на хилядолетия.

Днес все повече се тревожим за въздействието на човека върху природната среда. Човешката популация с времето е достигнала немислима численост, консумирайки все повече материални и енергийни ресурси. Homo sapiens е изместил природата и вече е доминираща сила. Изграждаме градове и пътища, преграждаме реки, прокопаваме мини. Всичко това има дълбоки и трайни последици, преобразява облика на Земята, променя глобалния климат и причинява измирания на животински видове. Според учените последната геоложка епоха трябва да бъде наречена „антропоцен“, или „новата ера на човека“, за да бъде отчетена доминацията ни над природните процеси, протичащи на планетата.

В качеството си на биологичен вид обаче ние все още сме неразривно свързани с нашата планета и нейната история се е отразила върху облика ни също както нашите дейности са оставили видими белези върху природния свят. Ето защо, за да разберем истински своята собствена история, трябва да проучим биографията на самата Земя – пейзажите, атмосферната циркулация и климатичните зони, тектониката на плочите и промените на климата в далечното минало. В тази книга ще разберем какво е сторила околната среда с нас.

В предишната ми книга „Знанието“ (The Knowledge)3 е изложен един мисловен експеримент: как да изградим отново цивилизацията си по най-бързия възможен начин след въображаем апокалипсис. Използвах загубата на всичко онова, което приемаме за даденост в ежедневието си, за да проумея скрития начин, по който функционира цивилизацията. Книгата представяше ключовите научни открития и технологичните иновации, които са ни позволили да изградим днешния свят. Тук разширявам гледната си точка, не се ограничавам в обясненията си на случващото се днес до собствената ни изобретателност. Корените на днешния свят се простират далеч в миналото и ако ги проследим, спирайки поглед върху променящия се облик на Земята, можем да извадим наяве каузални вериги, стигащи чак до раждането на планетата ни.

Всеки, който е разговарял с деца, бързо ще се сети какво имам предвид. За едно любопитно шестгодишно дете, което се интересува как работи нещо или защо нещо е такова, каквото е, вашият отговор никога не е достатъчен. Той поражда нови и нови загадки. Един наглед простичък начален въпрос неизбежно води до цял порой от въпроси „защо?“. С ненаситното си любопитство детето се стреми да вникне в същността на света. Аз искам да анализирам историята ни по същия начин, прониквайки все повече и повече в търсене на дълбоките основания, откривайки в резултат от това как привидно несвързани един с друг аспекти всъщност са тясно свързани.

Историята е хаотична, безпорядъчна, произволна – няколко години суша водят до глад и бунтове, вулканично изригване унищожава градовете в околността, генерал взема неправилно решение сред врявата и кръвопролитията на бойното поле и в резултат цяла империя рухва. Прониквайки отвъд всички тези случайности, поглеждайки към света ни в достатъчно голям времеви и пространствен мащаб, можем да различим устойчиви тенденции и строги зависимости, да открием крайните причини, които ги обясняват. Разбира се, планетата ни не предопределя всичко, но въпреки това можем да извадим на преден план няколко дълбоки и всеобхватни теми.

Изследването ни обхваща огромни времеви интервали. Цялата човешка история протича сред един по същество статичен мизансцен, в рамките на само един кадър от филма, разказващ за живота на Земята. Тя обаче невинаги е изглеждала както я виждаме днес, и макар континентите и океаните да се променят изключително бавно, някогашният облик на Земята съществено е повлиял върху хода на историята. Ще хвърлим поглед към изменчивата природа и разгръщането на живота на планетата ни в изминалите няколко милиарда години, към еволюцията на хората от нашите човекоподобни предшественици в продължение на последните пет милиона години, към развитието на способностите ни и разселването ни по света в последните сто хиляди години, към напредъка на цивилизациите през последните десет хиляди години, към актуалните тенденции на комерсиализация, индустриализация и глобализация от последното хилядолетие и накрая към начина, по който сме опознали великолепната история на своите начала през последното столетие.

В хода на този процес ще стигнем до края на историята – и дори отвъд него. Историците разшифроват и тълкуват писмени паметници, за да ни разкажат историята на ранните цивилизации. Археолозите изравят древни артефакти и руини, показващи ни ранната праистория и живота на ловците събирачи. Палеонтолозите са сглобили от отделни парчета биологичната еволюция на нашия вид. За да надникнем още по-назад във времето, ще потърсим помощ от други науки – ще прегледаме скалните пластове, изграждащи обвивката на планетата, ще разчетем древните записи, вложени в генетичния код, съхраняван в ДНК на всяка от нашите клетки, ще надникнем през телескоп, за да зърнем космичните сили, формирали облика на нашия свят. В нашия разказ се сплитат нишките на историята и науката, изпридайки неговата основа.

Всяка култура си има свой собствен разказ – от времето на сънищата на австралийските аборигени до митовете за сътворението на племето зулу от Африка. Днешната наука обаче ни предлага удивително и все по-подробно изложение, описващо начина, по който се е формирал светът около нас, и пътя, по който сме заели своето място в него. Вместо да разчитаме само на въображението си, можем да прозрем хронологията на сътворението със средствата на науката. Така ще достигнем окончателния разказ за началата: разказа за човечеството в неговата цялост и за планетата, на която живеем.

Ще видим защо през последните десетки милиони години Земята преминава през дълги цикли на захлаждане и засушаване и как в резултат от това са се появили култивираните от нас растения и тревопасните бозайници, които сме опитомили. Ще разберем как последната ледникова епоха ни е позволила да се пръснем по цялото земно кълбо, както и защо сме преминали към уседнал начин на живот и земеделски поминък едва в настоящия интерглациален (междуледников) период. Ще разберем как сме се научили да извличаме и използваме различни метали от земната кора и как това е предизвикало поредица от революции в изработката на сечива и технологичното развитие, а също как Земята ни е осигурила изкопаемите горива, които са движеща сила на нашия свят още от времето на индустриалната революция.

Ще обсъдим епохата на Великите географски открития във връзка с циркулацията на земната атмосфера и океаните, ще видим как мореплавателите са постигнали разбиране за ветровете и океанските течения, изграждайки стъпка по стъпка трансконтинентални търговски пътища и презокеански империи. Ще разберем как историята на Земята е породила познатите ни геостратегически конфликти и продължава да оказва влияние върху днешната политика. Ще видим, че политическата карта на югоизточните американски щати все още се намира под влиянието на седиментни пластове, формирани в древно море преди 75 милиона години, и че електоралните нагласи във Великобритания отразяват разположението на находища от полезни изкопаеми, датиращи от каменовъглената епоха отпреди 320 милиона години. Опознавайки миналото, можем да разберем настоящето и да се подготвим за бъдещето.

Ще поставим началото на нашата окончателна история за началата с най-дълбокия от всички въпроси: Какви планетарни процеси са тласнали еволюцията на човечеството?

 

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.