Нова регистрация

(минимално 8 символа)
(минимално 8 символа)

"Ние бяхме долу, следвахме, вдигахме наздравици, плакахме, губихме, печелехме, борихме се, отбелязвахме, празнувахме, доверихме се, вярвахме, мечтаехме. Ние сме "Рейнджърс", ние сме несломими, ние сме шампиони."

Това гласеше един от първите постове във фейсбук страницата на "Глазгоу Рейнджърс" (или просто "Рейнджърс") миналата неделя, когато отборът отново стана шампион на Шотландия след десет години. 

Десет години, в които изпадна във финансова криза, фалира, беше ликвидиран като дружество, започна отначало и тръгна от най-ниското ниво на професионалния футбол в страната си. Води много битки и продължава да ги води. В крайна сметка прекъсна серията на "Селтик" в точния момент - когато рекордът му от поредни титли бе заплашен. И е шампион за 55-и път. Което пък доведе до празненства в Шотландия - и по целия свят, там, където този славен клуб има привърженици. 

А оттам се стигна и до политически трусове и полемика в цяла Великобритания - заради това, че феновете нарушиха строгите противоепидемични мерки.

Но пътят, по който мина "Рейнджърс" за тези десет години, е наистина забележителен и вдъхновяващ, достоен за книги и филмови продукции. Запалянковците и служителите му минаха през всички описани по-горе състояния и емоции.

Фалитът

"Рейнджърс" не се развиваше добре и това пролича в разгара на световната финансова криза преди повече от десет лета. През 2008 г. отборът достигна до финала на турнира за Купата на УЕФА (предшественик на Лига Европа), след като елиминира куп силни отбори от по-добри първенства. Но загуби спора за трофея от "Зенит" (Санкт Петербург) на "Олд Трафорд" в Манчестър.

Към 200 000 фенове на "сините" се стекоха в града, превърнат в бойно поле и доста потрошен. Черно петно. 

Последваха три поредни титли във "високата земя". Сякаш за да заблудят, че клубът се управлява добре и не затъва в дългове. Нещо като ситуацията с "Барселона" в последните години - даваха се милиони за футболисти, които не вършеха работа. Пари за нищо. Стана ясно, че "Рейнджърс" дължи над 100 милиона паунда на банки и на данъчните най-вече. Все по-трудно ги обслужваше.

"Не, "Рейнджърс" не може да фалира. Няма как. Това е "Рейнджърс". Ние сме милиони, ние сме шампиони, ще се намери решение." 

Това можеше да се чуе сред фенове и специалисти. Чували сме го и в България. 

Сезон 2011-2012 вървеше кошмарно. Отпадане още в квалификациите на Шампионската лига и Лига Европа, както и за двете купи в страната си. Във Висшата лига вървеше добре, но само донякъде. 

На 14 февруари 2012 г. на запалянковците и отбора на "джърс" не им беше до любов. Клубът беше поставен в процедура по несъстоятелност и по правилата на шотландската Премиърлийг му отнеха 10 точки. Победи "Селтик" с 3:2 на "Айброкс", но завърши на 20 т. от големия си съперник.

На 1 юни същата година, след като не успя да се договори с кредиторите си месеци наред, The Rangers football club влезе в процес на ликвидация. Активите на дружеството бяха изкупени от нова компания на тогавашния собственик и президент Дейвид Мъри - Sevco Scotland Ltd, по-късно преименувана на The Rangers Football Club Ltd.

Сред въпросните активи бяха името, емблемата, стадион "Айброкс" и клубната база. Не малка част от футболистите остана.

В интерес на истината Мъри опита да изкупи членството на "Рейнджърс" във Висшата лига и "новият клуб" до продължи автоматически на мястото на стария. Бяха изтъкнати значението на марката, мястото на "сините" в историята на шотландския футбол, конкуренцията със "Селтик" и останалите, националният отбор...

Останалите клубове гласуваха с 10:1 "срещу" и апелът бе отхвърлен - "новият" "Рейнджърс" не може да продължи в елита. 

Това принуди мениджмънта на клуба да се обърне към Шотланската футболна лига - тя да го приюти. Тук вотът бе в обратна пропорционалност и отборът започна от Трета дивизия (четвъртото ниво на професионалния футбол в страната). Междувременно Sevco откупи поне членството на "Рейнджърс" във Футболната асоциация и после го прехвърли на The Rangers Football Club Ltd.

Клубът също така пое част от задълженията на стария - малък процент, но точно толкова, колкото предвижда британското законодателство при подобни казуси.

Нов клуб?

Това е въпросът. Ключов за подобни случаи в Италия и други европейски страни, сред които и България с ЦСКА, пловдивските отбори преди това, "Берое"...

Съперниците на "Рейнджърс", разбира се, не простиха. Някои още не са. Дълго време в книжки за мачове, статистики и на табла на стадиони пишеше Sevco, вместо "Рейнджърс", срещу техния тим. 

Застъпници на тази теза са най-вече привържениците на "Селтик". "Нов клуб, вие сте нов клуб!"

Дори и в последните дни в най-различни фенски форуми може да се прочете следното: "Еха, клуб на десет години и вече с 55 титли. И как стана това? Честита първа титла, "Рейнджърс".

А още преди години, когато процесът се извършваше юридически, големи фирми потърсиха ФИФА и УЕФА с въпроса дали това е оригиналният "Рейнджърс", онзи, който е световен рекордьор по титли и купи на местно ниво. За да знаят дали да рекламират и при кого.

УЕФА излезе с официална позиция: Това е същият "Рейнджърс", всичко, което се е изисквало да се направи, за да има приемственост, е направено.

ФИФА замълча, казвайки само, че не е страна в подобни казуси. Но от поведението на нейни комисии, при различни случаи и от статистически данни пролича, че признава "Рейнджърс" за "Рейнджърс".

През всичките тези години феновете на клуба търпяха унижения. И продължават, но те си знаят. Сега празнуват напълно заслужено, тъй като не измениха на любовта си още от първия ден в Трета лига.

На първия мач на "Айброкс" се стекоха 49 118 зрители срещу "Йист Стърлингшър". Това бе световен рекорд за мач от четвъртото ниво. След това постижението бе подобрено два пъти, като при последната поправка посещаемостта бе 49 913 души - срещу "Стърлинг албиън".

Имаше и тежки моменти - поражения и равенства срещу никому неизвестни отбори, загубени финали за по-малки отличия... Но "Рейнджърс" се изкачваше. В Чемпиъншип (второто ниво) тимът изкара два сезона. В кошмарния първи на треньорския пост се изредиха трима наставници, сред които местните величия Али Макойст и Стюърт Макол.

През сезон 2015-2016 "Рейнджърс" най-сетне извоюва завръщане в елита. Че и победи "Селтик" на полуфинал за Купата на ФА, но падна на финала от "Хибърниън". 

И се започна със застигането на "Селтик", който тогава изглеждаше много напред - като финанси, клубна структура, мениджмънт, отбор...

През лятото на 2017 г. "Рейнджърс" трябваше да преживее отпадане, определено като най-големия срам в историята на клуба. Елиминация още в първия предварителен кръг от "Дюделанж" (Люксембург) в Лига Европа с общ резултат 1:2. Едва ли е утеха, че на следващата година скромният тим влезе дори в групите на турнира.

А в два поредни сезона "сините" завършиха трети в шампионата.

Стивън Джерард

Това е най-споменаваното име не само в последната седмица, а от месеци насам. Човекът, преобразил клуба. Представиха го като новия мениджър през май 2018 г. Пресконференцията му свърши със следното: Let's go. Днес това е нещо като ново клубно и фенско мото. Има фланелки и татуировки с този надпис.

Джерард дойде направо от академията на родния си "Ливърпул". Дотогава той не бе ръководил професионален отбор, а само юноши.

В славната си кариера не стана шампион с "червените", но грабна Шампионската лига по начин, който ще се помни завинаги. На терена беше лидер и не знаеше какво е страх. Определено всяваше респект във всеки един съперник на "Ливърпул".

Това са нещата, които Стиви Джи успя да пренесе на "Айброкс". Или по-скоро да ги върне. Можем да ги обединим в понятието "шампионски манталитет".

Бившият халф започна да променя не само отбора, а и клуба. Смени скаутите, въведе нов ред, даде насоки за трансферната политика - какви футболисти се търсят според стила на игра и перспективите. И т. н. и т. н. Специалисти казват, че футболната академия на клуба вече е сред най-добрите на Острова и това скоро ще проличи с играчи, влезли в мъжкия отбор.

По времето на Джерард започна да се усеща развитие. И надграждане. Нещо, което невинаги бе тенденция в годините на "възкресението". 

И в трите сезона по времето на Джерард досега "Рейнджърс" влезе в групите на Лига Европа. А през миналата и излезе, доста убедително при това. Сега има добър шанс да достигне четвъртфинал след 1:1 срещу "Славия" (Прага) като гост.

Започна редовно да побеждава "Селтик". През миналата година го доближи, но само толкова. Заради пандемията първенството бе прекратено осем кръга преди края, а "детелините" имаха 13 точки аванс и бяха определени за шампиони.

Година по-късно всичко се обърна. "Рейнджърс" е недостижим с 20 точки аванс, 28 победи в 32 мача и само девет допуснати гола.

Сегашният отбор и бъдещето

Някои омаловажават постигнатото. С аргумента, че в Шотландия, където конкуренцията е слаба, не е толкова трудно да се върнеш на върха. Но връщането на "Рейнджърс" на трона е едно от хубавите неща в пандемията. Малко чудо без големи финанси. Заради изминатия път и добрата стратегия. 

Бъдещето е сложно, тъй като шотландския футбол наистина страда и отново се чуват гласове за вливане на "Рейнджърс" и "Селтик" във Висшата лига на Англия. Но с днешна дата това изглежда почти невъзможно и заради политически процеси - желанието на Шотландия (поне на някои там) да напусне Обединеното кралство и да влезе в ЕС.

От друга страна пандемията поне в близко бъдеще лимитира големите харчове и може да даде шанс на момчетата от академиите на клубовете по-лесно да пробият в първите си тимове.

В сегашния вече шампионски "Рейнджърс" шотландците са едва осмина. Начело с вратаря и бивш национал Алън Макгрегър, който онзи ден направи голям мач в Прага. Капитан е англичанинът и кадър на "Лийдс" Джеймс Таверниър, който е на "Айброкс" от 2015 г.

Личи Янис Хаджи, син на Георге Хаджи. Той е само на 22 г. и скоро може да премине в по-голям клуб, от което "Рейнджърс" ще спечели добри пари. През миналата година го откупи от "Генк".

Има национали на още няколко страни - Шотландия, Швеция, Северна Ирландия, Швейцария, Нигерия, Финландия, Хърватия...

Човекът, който дава тонуса на тима, е 24-годишният колумбийски нападател Алфредо Морелос, наричан Бизона (на снимката горе). Лесно "пали" и понякога си изкарва червени картони, но класата му е извън коментар. Когато Морелос е в настроение и бележи (или просто играе силно, а не си търси белята с провокации), "Рейнджърс" е много различен.

Неочаквани симпатии

Излизането на запалянковците на "Рейнджърс" по улиците и площадите най-вече на Глазгоу в миналите събота, неделя и понеделник наистина бе голяма тема. 

Интересно бе да се наблюдават реакции - отново във форуми и социални мрежи. Отворете който си поискате британски вестник и вижте коментарите. Явно и на британците им писна от карантината, а и там тя е доста строга. 

На десет мнения в най-добрия случай само 2-3 осъждат масовите празненства. Някои си казват, че са от други отбори, дори в Англия, Италия, Испания, САЩ, Австралия... Well done, Rangers завършва почти всеки подобен пост.

Оставяме настрана това. Заради чисто футболния път, падането и изправянето, дадения пример - това е най-добрият финал на тази история.

Well done, Rangers!

Коментари

Най

Следвайте ни

Още по темата

Още от категорията

Скъпи потребители,

От днес - 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR.

Тук можете да прочетете целия документ: "Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни." (тук)

Във връзка с това "ЗЕБРА БГН" АД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR.

Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.