Д-р Чавдар Ботев е специалист по клетъчна, плазмена и генна терапия с над 30-годишен опит, съосновател на сдружение „Лечение на COVID-19 с реконвалесцентна плазма“. 

Много хора си мислят, че е възможно безсимптомно да са преболедували COVID-19, правят си тест за антитела и той се оказва негативен. Има ли шанс, въпреки това, да са го изкарали? 

Да, възможно е - при 40% от безсимптомно преболедувалите не се образуват антитела от клас IgG. Това се получава, когато при срещата с вируса в горните дихателни пътища се активира локалният клетъчен имунитет и в лигавиците се образуват много антитела от клас IgA. Не се стига до засягане на други органи и не се включва образуването на антитела от клас IgG. Този феномен е открит като са изследвани контактни на болни от COVID-19. Те са дали положителен РСР тест, но впоследствие се вижда, че не са образували антитела от клас IgG.

Може ли да се докаже безсимптомното боледуване като се тестват IgA и клетъчният имунитет?

Това  може да се докаже във високоспециализирани лаборатории, но към настоящия етап няма рутинна методика за тяхното изследване. 

Защо, ако двама души живеят заедно, много често само единият се разболява от COVID-19?

Това се наблюдава при 40% от случаите на съвместно съжителство и в целия свят. Проучване на лекари, работещи на първа линия в Индия, показа същите резултати. Най-вероятно това се дължи на прекарани други коронавирусни инфекции, при които се е получил силен клетъчен и лигавичен имунитет, който успява да овладее въпросната нова коронавирусна инфекция – SARS-CoV-2. Има и генетични предпоставки някои хора да боледуват по-тежко.

Щом хората от кръвна група А боледуват по-тежко от COVID-19, значи генетичните фактори са важни при това заболяване.

Достатъчно ли е да измерим само IgG, за да коментираме дали сме преболедували или не?

От трите класа антитела – IgA, IgM и IgG – последният е особено важен, защото е основното антитяло, което остава най-дълго време след инфекцията в организма. По принцип 30% от IgG са в кръвта, останалите 70% се намират в органите и тъканите. IgG е особено важен за предпазване на белите дробове и затова нашият интерес към него е голям. Като доказателство за ефективността на ваксините, например, се проследява IgG и по-специално тази част от него, която представлява вируснеутрализиращи антитела - ВНА.

Кои антитела наричаме вируснеутрализиращи и какъв смисъл има да ги изследваме?

ВНА са част от основните класове антитела, които се свързват специфично със SARS-CoV-2 и го неутрализират. Те се изследват в хода на самото заболяване, защото при тяхната поява следва влошаване на пациента. Това е обикновено между 8 и 14 ден, което е свързано и с разрушаване на клетки от съдовете и белия дроб, което от своя страна е начало на така наречената цитокинна буря и на проблемите с коагулацията. След преминаването на инфекцията по тяхното количество съдим доколко ефективен е антителният отговор при ново заразяване със  SARS-CoV-2.

Ако тестът показва стойности на IgG, близки до нула, можем ли да смятаме, че сме изкарали COVID-19 и че антителата са намалели до 0?

За да твърдим, че сме преболедували, антителата трябва да бъдат над референтната стойност. Но аз съм проследявал как антителата от 0 постепенно се увеличават, стигат 0,3-0,4, минават референтната стойност и продължават да нарастват. 

Това означава, че и в обратен порядък може да се проследи намаляването на антителата до 0.

Да. Стига да се ползват точни диагностични методи. 

Много хора питат дали да се ваксинират, ако са преболедували COVID-19?

Отговорът на фирмите-производители е, че до 3 месеца след преболедуването хората не бива да се ваксинират. Според някои имунолози, ако в рамките на 6 месеца имунният дразнител се повтори, реакцията на организма ще бъде много по-силна. Така, че ако пожелаем да се ваксинираме 3 месеца след преболедуване, примерно, бихме получили значително по-силен отговор към ваксината в сравнение с този, който бихме получили след 6 месеца. 

Това означава, че ще се образуват много повече антитела?

Да, но от друга страна, силният имунен отговор не винаги е по-добър. Защото може да доведе до рискове от някакви имунни процеси. Аз лично бих предпочел да се ваксинирам 6 месеца след преболедуването.

Как ще боледуват ваксинираните, когато срещнат вируса?

По принцип вирусът може да се развива в носоглътката, много по-малко ще се предава от човек на човек и много по-малко хора ще се заразяват. Вероятността за постъпване в болница ще е минимална. Този феномен в момента се наблюдава в Израел. 

Могат ли хора, които са ваксинирани и въпреки това се разболеят, да се лекуват с реконвалесцентна плазма?

Възможно е. Трябва да се провери количеството на техните ВНА спрямо вируса и ако те са с ниски стойности, терапията с реконвалесцентна плазма има логика. Засега не е ясно какво количество антитела образуват тези, които се ваксинират и за колко време тези антитела ще бъдат с високи стойности. Има предположение, че високи стойности ще има за няколко месеца. Няма отговор на този въпрос от фирмите. Затова е възможно след тези няколко месеца да се разболеят.

Плазмата, дарена от ваксинирани хора, може ли да се нарича реконвалесцентна плазма?

Не, това не е реконвалесцентна плазма, но тя може да съдържа много високо количество ВНА и такива плазми са ползвани за терапия при различни инфекциозни заболявания. При съответни законодателни промени това би могло да стане и при SARS-CoV-2.  

Преболедували от COVID-19, които са и ваксинирани, могат ли да даряват реконвалесцентна плазма?

Възможно е, и тя ще бъде с много повече антитела, защото веднъж са преболедували, втори път - ваксинирани. 

При ваксиниране или при боледуване се получава по-добър имунитет?

Отговорът е много сложен, но по принцип при съвременните ваксини се образуват основно антитела. Докато при преболедуване има комплексен отговор на организма – лигавичен, клетъчен, антитетелен имунитет. При съвременните ваксини, които са регистрирани или предстои да бъдат скоро регистрирани, се образуват основно антитела. Предстои регистрацията на ваксини, които досега показват добър клетъчен и лигавичен отговор.  

Може ли SARS-CoV-2 да протече без засягане на белите дробове, а направо да засегне сърце, бъбреци и лекарите да не го „усетят“?

Вирусът се движи от горните дихателни пътища към долните и белите дробове почти винаги се засягат. Възможни са изключения, когато инфекцията се разпространи по кръвен път и първите симптоми идват от други органи и системи, а по-късно се откриват промени в белите дробове. COVID-19 засяга най-малките съдове, затова може да увреди всеки орган и най-често съдовете на сърцето, мозъка, бъбреците. По тази причина той много наподобява хемолитико-уремичния синдром, който е със същата патогенеза с тази разлика, че при това заболяване има високи стойности на фибриногена.

Тоест, може да влезеш в болница с диагноза инсулт, инфаркт, диабет, бъбречна недостатъчност и никой няма да те лекува за COVID-19?

Всичко това е много по-вероятно в постковидния период и много такива случаи вече са описани в литературата.